Определение № 24548 от 06.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24548 гр. София, 06.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Частно гражданско дело № 20251110119904 по описа за 2025 година

Производство е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 173176/01.06.2026г., депозирана от процесуалния представител на длъжника адм. М., за изменение на Разпореждане № 59622/15.05.2026 г. по ч. гр. д. № 19904/2025 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта на разноските. Отправя се искане за допълване на определението в частта на разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на длъжника в хода на заповедното производство по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят е изразил становище за неоснователност на молбата за изменение на разпореждането в частта на разноските, като при условията на евентуалност е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът след като обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на разпореждането в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.

С Разпореждане № 59622/15.05.2026 г. съдът е обезсилил частично Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 15.04.2025г. и изпълнителен лист от 15.04.2025г. в частта за сумата над 245,42 евро /равностойност на 480 лева/ до пълния предявен размер от 1 244,48 евро /равностойност на 2 434 лева/, представляваща главница по запис на заповед издаден на 28.06.2024 г. с падеж 11.03.2025г., и в частта над 587,99 евро /равностойност на 1 150 лева/ до пълния предявен размер от 957,14 евро /равностойност на 1872 лева/, представляваща главница по издаден запис на заповед от ответницата от 24.09.2024г. с падеж 28.02.2025г.

В хода на заповедното производство длъжникът е упълномощил адв. Д. М., който е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и искане за спиране на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения изпълнителен лист. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 29.05.2025г., съгласно който услугите по договора се предоставят безплатно на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Настоящият съдебен състав намира, че длъжникът в производството има право на разноски, тъй като обезсилването на заповедта за изпълнение поради непредявяване на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК представлява по същността си прекратяване на производството. Ето защо, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Тъй като същият е представляван от адвокат, има право на разноски за адвокатско възнаграждение, като при осъществено безплатна защита по чл. 38 ЗАдв., какъвто е настоящият случай, възнаграждението се присъжда в полза на адвоката.

1

С Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС, което се ползва със задължителност за националните съдилища, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, 1 осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че в настоящия случай следва да се съобрази с горецитираната практика на СЕС, като на процесуалния представител на длъжника се присъдят разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв. възнаграждение с оглед извършеното действие по подаване на възражение по чл. 414 ГПК, което не изисква навеждане на възражения за недължимост на вземанията, като такива в процесния случай са изложени по бланкетен и необоснован по същество начин.

С оглед на това, следва да се присъди възнаграждение от 60 евро. Следва да се отчете, че в случая е налице заповедно производство със сравнително нисък материален интерес, за което са предявени установитилени искове за част от присъдените суми със заповедта по чл.

417 ГПК и от страна на длъжника единствено е депозирано бланково възражение. Ето защо претендираното възнаграждение от 400 лв. противоречи на изискването за разумни, пропорционални и справедливи разноски. С оглед изложеното, определението следва да бъде допълнено, като заявителят бъде осъден да заплати на процесуалния представител сумата от 60 евро.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Разпореждане № 59622/15.05.2026 г., постановено по настоящото дело, като ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв.

Д. В. М., от ПАК, с адрес /адрес/, сумата от 60 евро – възнаграждение за депозиране на възражение по чл. 414 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на всяка от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2