Решение № 680 от 19.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. Варна, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100500966 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 28669/08.04.2024г., подадена от А. Л. Ч., ЕГН ********** срещу Решение № 1084/31.03.2024г., постановено по гр.д. № 1989/2024г. на РС-Варна, 8 състав, в частите, с които е отстранен А. Л. Ч., ЕГН **********, от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 222, вх. 5, ет. 2, ап. 117, за срок от 6 месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН и в частта, с която е наложена забрана на А. Л. Ч., ЕГН **********, да приближава на по-малко от 100 метра С. И. Ч., ЕГН **********, и детето Х. М. Ч., ЕГН **********, за срок от 6 месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.

Във въззивната жалба е изложени оплакване, че наложените мерки за защита са твърде сурови предвид процесуалното поведение на ответника, неговата възраст и здравословно състояние. Въззивникът сочи, че имотът му в с. Ботево е отдалечен от гр. Варна, има обществен транспорт два пъти в седмицата и няма здравен пункт, няма баня, тоалетната е външна и отоплението е на дърва, което означава че няма да може да се обслужва без усилия. Излага още, че семейната свада е преекспонирана, включително че е бил провокиран умишлено и тенденциозно. Счита, че мерките не са съобразени с тежестта на нарушението, както и че през изминалото до подаване на въззивната жалба време вече са дали нужния превъзпитателен и превантивен ефект. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части.

1

В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН е постъпило възражение срещу въззивната жалба от въззиваемите С. И. Ч., ЕГН ********** и детето Х. М.

Ч., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че наложените мерки са съобразени с извънпроцесуалното поведение на ответника, а не с процесуалното му такова, както и че детето все още е ужасено и не може да се види в очи с дядо си. Считат, е нито признаването на вината и извинението, нито лошите битови условия, при които живее, са основание за отмяна на наложените мерки по ЗЗДН. Твърдят, че мерките все още не са постигнали превъзпитателен и превантивен ефект, тъй като въззивникът продължава да звъни на съпругата си по телефона и да я моли да се прибере в жилището. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по молба на С. И. Ч., ЕГН ********** лично и както лице в родство по права линия с детето Х. М.

Ч., ЕГН **********, срещу А. Л. Ч., ЕГН **********, за защита от домашно насилие.

В молбата са изложени твърдения, че ответникът е съпруг на молителката С. Ч. и дядо на детето Х. М. Ч.. Твърди се още, че молителката е подлагана на домашно насилие от съпруга си 43 години като подробно описва обидите и действията на ответника през съвместния им съпружески живот.

Като конкретен акт на домашно насилие в рамките на срока по чл.10 от ЗЗДН посочва случай от 17.02.2024 г. около 18 часа в дома им на адрес гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 222, вх. 5, ет. 2, ап. 117, когато молителката и внучката й поискали да играят на „Не се сърди човече“ на масата в кухнята, но ответникът не бил съгласен, защото желаел да вечеря и едва изтърпял първата им игра. Първо той се навечерял, а след това и те и тъй като в хола не им било удобно за игра, решили да продължат играта си, като държали да е на масата в кухнята в единия й край. Ответникът се разгневил на упорството им и дръпнал картона, върху който се играе, за да им развали играта и да ги прогони от кухнята. Внучката настоявала, че кухнята е обща и имат право да я ползват. Ответникът се вбесил и дръпнал мушамата от масата, но 2 молителката поставила играта върху непокритата маса, за да продължат играта. Тогава ответникът плиснал бирата от чашата си в стената между двете им и по този начин били намокрени от пръските. Молителката и внучката й отишли в хола и тя решила да се обади на полицията, тъй като съпругът й възпрепятствал мирния й живот. Гневен ответникът връхлетял в хола, за да й избие телефона от ръцете, като при стълкновението им ответникът леко си одрал ръката на гривната на молителката. През това време внучката й настоявала да потърсят по телефона за помощ баща й. В следващия момент ответникът се върнал в кухнята и грабнал кухненски нож, като продължил да настоява да не звънят на никого. Заплашил ги, че ще отиде да се самоубие и излязъл от апартамента с ножа в ръце. Момичето било силно стресирано от видяното, тресяла се и плачела безутешно. Със съдействието на полицейски служител намерили ножа под възглавницата на ответника. Излага, че цяла нощ с детето не могли да заспят и то сънувало кошмар. Молителката споделя за предишни агресивни прояви на своя съпруг спрямо внучката му, както и за негови психически проблеми и злоупотреба с алкохол. Счита, че ответникът е заплаха за тях. Допълва, че в момента ответникът се намира в психиатрична болница за изследване, но не знае дали ще продължи с лечението. При първия разговор по телефона от болницата ответникът отново започнал да я заплашва – когато излезел първата му работа щяла да бъде да пусне молба за развод, щял да прехвърли своя имотен дял на който и да е „сульо и пульо“ чрез завещание и щял да влезе в първия супермаркет, за да си купи нож и да се самоубие.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът е изразил становище по молбата, с което не оспорва, че са извършени актове на домашно насилие, но сочи че същите са преекспонирани от молителката. Не отрича, че действително е имало кавга между него и съпругата му, на която е станал свидетел внучката му, но оспорва да е имало агресивно поведение от него спрямо детето. Сочи, че актът на заливане с бира не е бил пряко насочен към някого, а целта му е била да се преустанови от страна на съпругата му поведение, което го е дразнело. Пояснява, че проблемът в семейството е тлеел от години. В случая ответникът се подразнил, че съпругата и внучката му са играли игри докато той вечеря и не са се съобразили с него, което е провокирало неговото действие по изливане на бирата. Не се оспорва и ситуацията с ножа, но същата е била насочена към самия него, тъй като конфликтът ескалирал и ответникът се почувствал притеснен и уплашен, но не е заплашвал молителката и детето. Излага, че впоследствие се е лекувал в психиатрия за около седмица. Моли да му бъдат наложени минимални санкции, тъй като има язва на стомаха, а в селото където има къща и може да отиде да живее, транспортът е изключително затруднен.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от служебно извършена справка в НБД „Население“ молителката С. Ч. и ответника А. Ч. са съпрузи, като не е спорно, че детето Х. Ч. е тяхна внучка, дъщеря на сина им М. Ч..

В декларацията на молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН са пресъздадени твърденията от молбата за защита, описани по-горе.

3

Представено от ответника е експертно решение от 25.01.2018г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Анна“_Варна, видно от което на А. Л. Ч. е определена 44 % т.н.р. за срок от три години при водеща диагноза „язва на стомаха“.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на молителите – В.Б. /дядо по майчина линия на детето Х./. Съгласно показанията му на процесната дата внучката му Х. му се обадила по телефона като гласът й звучал много стресирано. Искала от дядо си да й каже телефона на полицията и той я насочил да се обади на телефон 112. На следващия ден му разказала какво се е случило, а именно, че с баба й С. са били в кухнята при дядо й А., искали да играят на шах и на „Не се сърди човече“, но той започнало да ги гони от стаята. Обиждал Х., че е грозна и дебела и искала да се махне от къщата му. Свидетелят споделя, че и друг път внучката му е наричана така от дядо си, както и че многократно е идвала у тях със синини по ръцете и крaчетата. Разказва още за случай, в който е взел нож да чисти риба и детето се стресирала и започнало да трепери, а после споделило, че дядо й Тони много пъти я е заплашвал с нож.

По делото е изслушан М. Ч. в качеството му на родител на детето Х., който също споделя, че на процесната дата е получил обаждане от дъщеря си, но не могъл да отиде на място, защото бил болен. На следващия ден детето било видимо уплашено. Сочи, че това не е единствения случай, в който детето е ставало свидетел на такива сцени. Излага още, че баща ми има зависимост към алкохола,

При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:

Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от активно легитимирано лице по смисъла на чл.3, т. 1 и т.4 и чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДН и е процесуално допустима.

С въззивната жалба не са оспорени изводите на съда относно извършването на домашно насилие и налагането на мерки за защита, а само тежестта на последните и по-конкретно отстраняването на ответника от съвместно обитаваното с молителката жилище за срок от 6 месеца и забраната да приближава пострадалите също за срок от 6 месеца.

При определяне на мерките за защита следва да се имат предвид конкретните действия на ответника спрямо молителите при съобразяване на тяхната тежест и продължителност, както и да се извърши оценка на риска съобразно чл.15, ал.4 от ЗЗДН. Посочената разпоредба препраща към правилника за прилагане на закона, но изменения в същия във връзка с методологията за оценка на риска все още не са въведени. В настоящия случай съдът намира, че следва да се вземат предвид следните обстоятелства:

Ответникът е извършил психическо насилие над съпругата си и внучката си, изразяващо се в грубо отношение към тях и незачитане на личния им живот и достойнството им, като целенасочено и демонстративно на няколко пъти е прекъснал играта им, включително като е плиснал чаша с бира между тях и се опитвал да ги изгони от кухнята. Установи се още, че е грабнал кухненски нож и заплашил, че ще се самоубие, като впоследствие ножът е открит под възглавницата му. Заплахата с нож, макар и да не е била насочена конкретно към молителките, съвсем основателно е събудила страх у 4 тях. Последващото скриване на ножа сочи на значителен риск от посегателство или на възможност за изпълнение на заканата за самоубийство, която сама по себе си е фактор, който следва да се вземе под внимание при оценката на риска. На следващо място, наличните данни за продължаващо в годините на съжителството на страните психическо насилие, осъществявано от ответника над съпругата му, а в някои случаи и над детето Х./в нейно присъствие, което ескалира, отговаря на принципно цикличния характер на домашното насилие, особено между съпрузи. Събраните по делото данни, че ответникът злоупотребява с алкохол и има психични проблеми, което е наложило дори болнично лечение, също е фактор, завишаващ риска от последващ акт на насилие.