Решение № 442 от 28.04.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3522/2020
- Вид
- Решение № 442
- Подписан
- 28.04.2021
- Състав
- Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова
Цитирани разпоредби
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.230 · Кодекс за застраховането
- чл. 230, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 238 ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 442 гр. София , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Ася Събева
Елена Тахчиева
Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000503522 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 4073/08.07.2020, постановено по гр.д. № 14421/2018г. по описа на СГС, ГО, 13 състав, е отхвърлен изцяло иск с правно основание чл. 230, ал. 1 КЗ вр.чл.238 ал.1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, предявен от А. Д. Н. срещу ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ" АД за заплащане на сумата от 55 128.15 евро /с левова равностойност 107 821,28 лв./, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по индивидуална застраховка „Живот“ със спестовен характер, както и сумата от 2820.95 лева - лихва за забава върху главницата, считано от 02.12.2017г. до датата на предявяване на иска 30.10.2018г., като неоснователни.
Присъдени са разноски, като А. Д. Н. е осъден да заплати на ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ" АД сумата от 900 лева разноски по делото.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.
Жалбоподателят-ищец А. Д. Н. оспорва решението и моли съда да го отмени и уважи предявените от него искове. Посочва, че по делото е безспорно установено, че е налице валидно сключена застраховка „Живот“, която покрива риска трайна загуба на работоспособност вследствие злополука, че у ищеца е налице загуба на слуха и съпровождащо увреждане на вестибуларния апарат вследствие инфекция, която се е развила 1 в резултат на ухапване от куче. Въпреки това съдът е отхвърлил иска, тъй като е приел за недоказана пряката причинно-следствена връзка т.е. че именно процесното ухапване от куче е довело до установената инфекция, провокирала загубата на слуха. Според решаващия съдебен състав заключението на вещите лица по приетата комплексна съдебно-медицинска експертиза сочи ухапването от куче като „една възможна причина“ за установената инфекция, довела до двустранния слухов неврит, но „това не доказва, че причината е именно тази“. Оспорва категорично извода на съда, тъй като в о.с.з. на 04.06.2020г., в.л. доц. д-р Г. заявява „Има данни след ухапването, че прави сепсис. И то е доказано микробиологично. Известно е още, че кучешките зъби са изключително замърсени, така че в никакъв случай не можем да прекъснем причинна връзка между ухапване от куче и развилия се сепсис.“ Правният извод за наличието на пряка причинно- следствена връзка между ухапването от куче и инфекцията, довела до установените у ищеца глухота и световъртеж от централен произход, се налага като единствено възможен, т.к. други причини, като вероятни за настъпилата инфекция, няма посочени и не се обсъждат нито от вещите лица в заключението им, нито са налични в медицинската документация.
На второ място твърди, че е напълно необоснован изводът на съда, че отговорността на ответното дружество следва да се изключи, т.к. ищецът не е потърсил своевременна медицинска помощ. Според съда ищецът за пръв път е дал информация за твърдяното ухапване „около поне 10 дни след инцидента“, което не е вярно. От писмените доказателства по делото - епикриза от КИБ - ВМА - е видно, че той е постъпил в болницата на 05.10.2016, като е отбелязано „епидемиологична анамнеза: ухапване от куче“. От свидетелските показания на св. Ю. Г., / останали изобщо необсъдени от СГС/, е видно, че е потърсил квалифицирана медицинска помощ на седмия ден от процесното ухаване от куче, което е било на 28.09.2016г. Разпитана в о.с.з., в.л.проф.д-р Х. казва: „При ухапването от куче се засяга кръвоносен съд така или иначе. Попадането на инфекцията в кръвта говори за минутно разпространение. Симптомите вече малко по-нататък, но вероятно между 6 до 24 часа. "До 24 часа би трябвало да се появят първите симптоми, разбира се зависи от количеството на инфектирания ген. Може да са били малко бактерии и тогава да чакаме 3 до 7 дни, но така или иначе се стига до инфекция“. Следователно изводът на СГС, че „пострадалият не е потърсил своевременна медицинска помощ“се опровергава от събраните доказателства. Ищецът се е обърнал към лекар на 7-ия ден от ухапването, когато съвсем закономерно са се проявили симптомите на инфекцията. Още повече, самата инфекция се разпространява „минутно“ и дори ищецът да се е обърнал към лекар в деня на ухапването, инфекцията вече е била факт. От друга страна твърди, че от обобщения анализ на всички обсъдени доказателства е видно, че процесното ухапване от куче е покрит риск - злополука по смисъла на общите условия на сключената от ищеца застраховка „Живот“, налице е пряка причинно-следствена връзка между ухапването от куче и последвалата го инфекция, довела до двустранен сензорен неврит на двете уши (практическа глухота) и нарушение във функционирането на вестибуларния апарат, изразяващо се в световъртеж от централен произход. Претендира разноски.
2
Въззиваемата страна ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ" АД оспорва жалбата като моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че видно от представените от ищцовата страна и събрани по делото доказателства е, че А. Д.
Н. е с водеща диагноза „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия", съгласно представеното ЕР № 1905 от 122/06.07.2018г. на I МБАЛ - София ЕАД. С оглед на този безспорен факт, твърди, че не би могла да бъде ангажирана отговорността на застрахователя - т.е. налице е изключен риск, съгласно уговорените покрития по застрахователна полица № 1022015172/3. Изтъква факта, че застрахователят не изплаща суми и/или обезщетения вследствие на общо заболяване с изключение на риска смърт. Твърди, че не е налице застрахователна злополука съгласно т. 9.10. на Раздел 9.„Изплащане на застрахователната сума и на допълнителните обезщетения" от Общи условия на смесено застраховане „Живот" на ответното дружество, неразделна част от полица № 1022015172/3, а именно: „Не се считат за злополука: а) нещастните случаи, настъпили в резултат на заболявания или болестни прояви; в) инфекциозни заболявания, слабинни и коремни хернии, дискови хернии, радикулити и други подобни заболявания;". На отделно основание, съгласно т. 9.11. на Раздел 9. „Изплащане на застрахователната сума и на допълнителните обезщетения" от Общи условия на смесено застраховане „Живот" на ответното дружество „За риска трайна загуба на трудоспособност Дружеството не дължи суми за състояние на застрахования след изтичане на една година от датата на злополуката." т.е. налице е изключен риск и съгласно т.
10.11. на Раздел 10. „Застрахователната сума и допълнителните обезщетения не се изплащат" от Общи условия на смесено застраховане „Живот" на ответното дружество, неразделна част от полица № 1022015172/3, а именно: „При заболяване или злополука, когато не е потърсена или е отказана квалифицирана медицинска помощ, при самолечение и прилагане на неутвърдени в медицинската наука и практика методи.”. Отделно от горното посочва, че след инцидента не са налице данни за поставяна ваксина срещу тетанус или бяс, както и че е възможно при своевременно потърсена лекарска помощ, както и поставяне на ваксина да се предотврати изолирането на посочените микроорганизми, вкл. бактерии.
Счита, че е проявена груба небрежност и принос от страна на ищеца за настъпването на вредоносния резултат, тъй като не е потърсил своевременно квалифицирана медицинска помощ, видно от медицинската документация и доказателствата по делото, съответно сам се е поставил в риск, още повече в случай, че лицето е собственик и/или стопанин на това куче и сам е предизвикал ухапването. Алтернативно, твърди, че претендираният размер на обезщетение не отговаря на определения процент трайно намалена работоспособност, съгласно представеното ЕР № 1905 от 122/06.07.2018 г. на I МБА/1 - София ЕАД във връзка с последиците от ухапване от куче. Главният иск е прекомерен и не съответства на обема на претърпените вреди, с настъпил инфекциозен процес - бактериална инфекция и в последствие с развилата се двустранна невросензорна загуба на слуха. В посоченото експертно решение това заболяване е определено с най-нисък процент на увреждане, а водещата диагноза е „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.", което заболяване категорично няма връзка с 3 инцидента. На застрахования се изплаща процент от размера на застрахователната сума равен на процента определен от комисията съгласно експертно решение само по отношение на допълнителното заболяване. т.е. в конкретния случай за това допълнително заболяване „двустранен неврит на слуховите нерви" в посоченото решение са определени 15% при формиране на Т Н Р от общите 43%. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 238 ал.1 вр.чл.230 КЗ (отм).
Ищецът А. Д. Н. твърди, че е индивидуално застрахован при ЗАД „Алианц България Живот“ със спестовен характер, със срок на застраховането 24г. На 28.09.2016г. е претърпял инцидент - ухапване от куче, в резултат на което получил разкъсно- контузна рана на китката на дясната ръка. На следващия ден констатирал рязка промяна в здравословното си състояние - висока температура, загуба на равновесие, загуба на слуха.
Н а 05.10.2016г. постъпил в Клиника по инфекциозни болести към ВМА с диагноза НЕУТОЧНЕНА ВИРУСНА ЧРЕВНА ИНФЕКЦИЯ. След направени изследвания бил изписан. На 08.10.2016г., е насочен за хоспитализация към клиника по гастроентерология, приет на същия ден. След това е изписан на 17.10.2016г. след множество изследвания и подобрение на оплакванията. Поради нарушено равновесие впоследствие са му проведени множество изследвания, вкл. МРТ и др. с амбулаторни консултации от невролог. След това е приет на 31.10.2016 г. в УНГ отделение на НМБТ „Цар Борис III“ с окончателна диагноза е изписан на 04.11.2016 г., която е ДВУСТРАННА НЕВРОСЕНЗОРНА ЗАГУБА НА СЛУХА. През периода от 17.11 до 12.05.2017г. бил изследван многократно, вкл. с повторен МРТ и др., като е освидетелстван от ЛКК по УНГ болести с издаден протокол, с диагноза НЕВРИТ НА СЛУХОВИЯ НЕРВ, като е препоръчано слухопротезиране с програмируем слухов апарат. ЗАД „Алианц България Живот“ е своевременно уведомен за настъпилите застрахователни събития, но с писмо от 09.11.2016 г. го уведомили, че не дължат обезщетение по застрахователната полица, тъй като според представените епикризи и болнични листове, резултати от проведени образни и други изследвания, касаят няколко различни заболявания:
ХРОНИЧЕН
СТЕАТОХЕПАТИТ,
ХЕПАТОМЕГАЛИЯ,
ЛЕКОСТЕПЕННА ВЪНШНА И ВЪТРЕШНА ХИДРОЦЕФАЛИЯ И ЛЕКОСТЕПЕННИ
ИСХЕМИЧНИ ПРОМЕНИ В ЛЯВАТА ГОЛЯМОМОЗЪЧНА ХЕМИСФЕРА, ХРОНИЧНА
ВЕРТЕБРОБАЗИЛАРНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ, ОСТЕОХОНДРОЗА И СПОНДИЛОЗА НА
НИВО Л2-ЛЗ, ВИРУСНА ЧРЕВНА ИНФЕКЦИЯ, ДВУСТРАННА НЕВРОСЕНЗОРНА
ЗАГУБА НА СЛУХА. Впоследствие след искане на ищеца за преразглеждане на това решение, ответното дружество потвърждава отказа си за изплащане на обезщетение по 4 застрахователната полица, като го мотивира с липсата на причинна връзка между злополуката и настъпилите у заболявания. За периода 12.06.2018г. до 21.09.2018г. бил подложен на допълнителни диагностични изследвания с оглед на продължаващите оплаквания за определяне на текущото му здравословно състояние, вкл. трайната загуба на работоспособността, в т.ч. мултимодална невросонография, клинична електромиография, изготвени са етапни епикризи. С ЕКСПЕРТНО РЕШЕНИЕ на ТЕЛК от 06.07.2018г. са определени 43% ТНР. Посочва, че заболяванията са настъпили в резултат на ухапването от куче, причинило му локална инфекция на мястото на визираното ухапване с хематогенна десиминация (левкемоидна реакция и обсервирано септично състояние от хематолог) и многоорганна увреда (стомашно - чревен тракт, кожна и подкожна структура на бицепсите и др органи). Приложената необходима лекарствена терапия след интоксикация и септично състояние вследствие претърпения инцидент са в причинна връзка с последвалите усложнения в здравословното състояние, определени от ТЕЛК, като трайна загуба на работоспособност.