Решение № 11456 от 20.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11456 гр. С.я, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря К. М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110108867 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „Топлофикация С.я” ЕАД обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване против Д. Г. Ц..

Ищецът твърди, че между него и ответницата било налице облигационно отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.я, ж.к. В.“, бл., Г. ет, ап, аб. № №, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок. Моли да бъде признато за установено, че ответницата Д. Ц. дължи на ищеца следните суми: 2127,43 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 23.7.2021 г. до окончателното й погасяване, сумата от 372,38 лв.

– мораторна лихва за забава за периода от 15.9.2019 г. до 09.7.2021 г., сумата от 65,78 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.7.2021 г. до изплащане на вземането, както и 12,79 лв.- мораторна лихва върху начислената сума за дялово разпределение за периода от 31.7.2018 г. до 09.7.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 43236/2021г. по описана СРС, 36 състав. Претендира присъждането на разноски в исковото и заповедното производство.

Ответницата Д. Г. ЦЦ е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва да е бил потребител на ТЕ, както и собственик/ползвател на имота. Оспорват ищецът реално да е доставил в имота през исковия период ТЕ. Оспорват през процесният имот ищецът да е имал валиден договор с ФДР, процесният имот да е бил топлоснабден през исковия период, годността на измервателните уреди. Оспорва претенцията за лихва за забава по отношение на главницата за топлинна енергия при твърдението за нищожност на клаузите на чл. 32 и чл. 33 ОУ на ищеца, регламентиращи 1 изискуемостта на вземането за главница, като неравноправни по смисъла на ЗЗП.

Навежда се възражение за погасяване по давност на част от вземанията на ищеца. Не оспорва размера на вземанията. Поради изложеното ответницата моля за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се и разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „МХ ЕЛВЕКО” ООД заема становище за основателност на подадените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Съгласно разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 100, том 1, ..., дело № 85/2020 г. по описа на нотариус С. П., нотариус с р-н на действие СРС се установява, че на 04.06.2020 г. ответницата Д. Г. Ц. е продала на Николай Владимиров Цолин собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 71, находящ се в гр. С.я, ж.к. В.“, бл., Г. ет, ап. Нотариалният акт, с който е оформена една сделка, материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора и предствените в нотариалното 2 производство документи. Следователно, има характеристиките на официален свидетелстващ документ в частта на нотариалното удостоверяване, което поради това се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, на осн. чл.

179 ГПК . Оспорването е допустимо, но може да се извърши по висящ процес само в сроковете и по реда на чл. 193 ГПК, което не е сторено в рамките на настоящото производство. Отразяването в нотариалния акт, че уговорената продажна цена е платена от купувача на продавача, е изявление на участниците в нотариалното производство, което е възприето от нотариуса, и в тази част нотариалният акт се ползва с доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, а самите волеизявления на страните по сделката имат характера на частен документ и поради това е налице обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството, на осн.чл. 180 ГПК. Опровергаването на документа в частта на волеизявленията е ограничено по отношение вида доказателствени средства /изключване на свидетелските показания в хипотезите на чл. 164 ГПК /.срвн.Решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр.д. № 5166/2008 г., ГК, ІV Г. О. на ВКС /.

С оглед на изложеното и въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема, че ответницата Д. Г. Ц. е била собственик на процесния имот през исковия период (м.05.2018 г. –м.04.2020 г.) и следователно има качеството потребител на топлинна енергия и между страните съществува договорно правоотношение със съдържание задължение на „Топлофикация С.я“ ЕАД да доставя в топлоснабден имот топлинна енергия, срещу задължение на ответника да заплаща нейната цена, в качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42ДР на ЗЕ. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация С.я” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качествотому на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

От приетите по дело Договор от 25.09.2002 г., така и от Протокола от проведено ОС на ЕС от същата дата, се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в сградата на ЕС за извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и е сключен на договор за услугата „дялово разпределение“ с ТЛП. Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.

Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с „МХ Елвеко” ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.

Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила.

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от 3 сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните права и обстоятелства: размера на дължимите суми за топлоенергия за процесния период за главница, както и размера на законната лихва върху главницата, правилността на тяхното отразяване и липсата на погасяване на същите от страна на ответницата.

Разпечатката съдържа 25 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4cd29133-76e3-45e4-8073-a1b30b03b8e5