Определение № 4049 от 20.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4049 гр. Варна, 20.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно частно гражданско дело № 20243100501813 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК във вр. с чл.

627е ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Е. И. З., ЕГН **********, адрес: ул. „ ********** против определение № 9213/16.08.2024 г. постановено по гр. д № 8193/2024 по описа на ВРС, с което е:

Прогласена липса на международна компетентност на българския съд да се произнесе по искане на Е. И. З., ЕГН **********, за издаване на европейско удостоверение за наследници на починалото лице Б. П. З., ЕГН ********** по реда на Регламент /ЕС/ № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 04.07.2012г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство;

Прекратено е производството по гр.д. № 8193/2024 г. по описа на Варненски районен съд, ХLII – ри състав .

В жалбата се излагат следните твърдения: За определяна на обичайно местопребиваване, следва да се направи цялостна преценка на обстоятелства от живота на починалия, в годините преди смъртта му. Следва да се вземат предвид продължителността и редовността на престоя на починалия в съответната държава, като и условията и причините за този престой. Посочва, че в случая приложение за определяне на обичайно местопребиваване следва да намери – параграф 24 от преамбюла на Регламент /ЕС/ № 650/2012.

Съпругът й е заминал да работи в Германия по икономически причини, но се е връщал три – четири пъти годишно у дома им, защото тя, децата му, 1 родителите и приятелите му са били в България.

Моли да се отмени обжалваното определение и делото да се върне с указания за издаването на поисканото европейско удостоверение за наследници на починалото лице.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

З. е подала молба до ВРС да и бъде издадено европейско удостоверение за наследници на починалия й съпруг – Б. П. З.. В нея посочва следното:

Съпругът й е живял и работил в Германия от 27.06.2016 г. до смъртта му на 11.04.2024 г. Той е подал документи за възстановяване на удържан ергенски данък за 2023 г. Получила лично адресирано писмо от немска данъчна служба за възстановяване на данъка в размер от 2700 евро. Банката в Германия и е отказала достъп до сметката на съпруга й, като е поискала европейско удостоверение за наследници.

Видно от приложените смъртен акт и удостоверение за наследници, Б. П.

З. е починал на 11.04.2024 г. в Германия, като негови наследници са молителката и трите му деца.

В изпълнение на указанията дадени с Разпореждане № 27556 от 05.07.2024 г. по гр. д № 8193/2024 по описа на ВРС, молителката е предоставила формуляр съгласно чл. 65, т. 2 и декларация по буква „л“ на чл.

65 от Регламент № 650/2012.

При така установената обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.627 е, ал.1 от ГПК, европейско удостоверение за наследство се издава в случаите, когато българският съд е международно компетентен съгласно чл.4, 7, 10 и 11 от Регламент /ЕС/ № 650/2012 на Европейския парламент и на съвета от 04.07.2012 год. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство /Регламента Съобразно разпоредбата на чл. 64 от Регламента удостоверението се издава в държавата членка, чиито съдилища са компетентни съгласно чл. 4, чл.

7, чл. 10 или чл. 11 от него. Нормата на чл. 4 от Регламента определя общата компетентност на съдилищата на държавата члена на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта да се произнасят по въпроси, свързани с наследяването на имуществото на починалия като цяло, респективно по силата на чл. 64 от Регламента те са и компетентни да разглеждат подадените заявления издаване на ЕУН. Компетентностите, предвидени в разпоредбите на чл. 7, чл. 10 и чл. 11 от Регламента са специални и дерогират общата компетентност по чл. 4 единствено при наличието на изрично предвидените в тях предпоставки. Същите са неприложими с оглед конкретиката на казуса, доколкото компетентността по чл. 7 изисква починалият да е упражнил правото си на избор на приложимо право, а чл. 10 и 2 чл. 11 от Регламента се прилагат, когато обичайното му местопребиваване не е било в държава члена или съответно, когато никой съд на държава членка да не е компетентен да разгледа заявлението. В настоящия случай посочените хипотези, обуславящи приложимост на специалните компетентности по регламента не са изпълнени, поради което приложение намира общата такава по чл. 4 от Регламента.

Основен критерий за определяне на компетентния орган съгласно същата е обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му. В преамбюла на регламента т. 23 и т. 24 са дадени насоки при определяне на обичайното местопребиваване, които не се ползват с характерния за нормите от регламента директен ефект, а представляват единствено тълкувателен източник.

Тълкуването на т. 23 от преамбюла на регламента налага извод, че обичайното местопребиваване отразява тясната стабилна връзка на починалия със съответната държава, за определянето на която следва да направи цялостна оценка на обстоятелствата от живота на починалия в годините преди смъртта му и в момента на смъртта му, като се вземат предвид всички фактически елементи от значение за случая, по - специално продължителността и редовността на престоя на починалия в съответната държава, както и условията и причините за този престой.

От друга страна, съображението на т. 24 от Регламента предвижда, че в при възникнала трудност относно определянето на обичайното местопребиваване на починалия, в случаи, в които по професионални или икономически причини починалият е отишъл да живее и работи в чужбина, но е поддържал тясна и стабилна връзка с държавата си по произход, в зависимост от обстоятелствата може да се приеме, че обичайното местопребиваване на починалия продължава да бъде неговата държава по произход, в която са били съсредоточени интересите на неговия семеен и социален живот.

От приложените писмени доказателства може да се направи категоричен извод, че местопребиваване на починалия към момента на откривана на наследството е Република Германия. Той е живял и работил и починал през 11.04.2024 г. в Германия. Точка 24 от преамбюла на Регламента следва да се вземе предвид, когато са налице трудности при определяне на обичайно местопребиваване. Такива ще са налице в случаите, когато наследодателят често е сменял местоживеенето си в различни държави, пребивал и работил в тях за сравнително кратък период, поради което трудно може да се определи къде е обичайното му местопребиваване. Настоящият случай не е такъв, от установените обстоятелствата по делото, че наследодателят е живял и работил продължителен период в Република Германия където е й починал, може да се направи категоричен извод, къде е било обичайното му местопребивание.

На следващо място по делото не сочат доказателства, че Б. П. З. се е 3 връщал в държавата си по произход - Република България. Липсват доказани факти, които да опровергават извода, че държава, в която е живял и работил наследодателят представлява мястото му на обичайно местопребиваване.

Тоест не се доказват съсредоточени интереси от личен и семеен характер в Република България

С оглед гореизложено следва да се приеме, че Република България не е държавата членка по обичайно местопребиваване на починалия към момента на откриване на наследството, поради което е неприложима общата компетентност по чл. 4 от Регламент 650/2012 на ЕП и Съвета. С оглед чл. 15 от същия, сезираният първоинстанционен съд правилно служебно се е обявил за некомпетентен да се произнесе по заявлението, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9213/16.08.2024 г. постановено по гр. д № 8193/2024 по описа на ВРС

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4