Решение № 502 от 07.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20251100900370 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба, подадена от „Марвик Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 202878753, чрез пълномощника му адв.Г. срещу отказ № 202306301148312/12.02.2025г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, с който е отказано да се извърши обявяване на подадена от жалбоподателя декларация по чл.38,ал.9,т.2 ЗСч за отчетната 2022г.

Жалбоподателят сочи, че длъжностното лице по регистрацията е дало указания за представяне на декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗСч по образец заедно с такава със заличени лични данни без да е спазило срока за това предвиден в чл.22, ал.5 ЗТЗЗЮЛНЦ, а впоследствие е постановило отказ, като по този начин е лишило жалбоподателя от възможността да изпълни указанията в предвидения срок, защото след изтичането на две години от подаване на заявление, заявителят няма задължението да следи всеки ден в регистъра, дали е налице произнасяне по искането му. Освен това, жалбоподателят сочи, че представената от него декларация е отговаряла на утвърдения образец, а наред с това не е било налице основание от него да се изисква такава със заличени данни, тъй като представяйки подадената такава с посочени лични данни, управителят е дал съгласието си те да бъдат публикувани.

В представения отговор на жалбата, както и в постановения отказ е посочено, че на заявителя били дадени указания да представи подлежащата на обявяване декларация по чл.38,ал.9, т.2 ЗСч съгласно утвърденият й образец, както и такава, в която личните данни, освен тези които се изискват по закон да бъдат заличени. Поради неизпълнението на тези указания от страна на 1 заявителя законосъобразно бил постановен и обжалвания отказ.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

В чл. 22, ал. 5, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че при неизпълнение на дадените указания в срок от заявителя, длъжностното лице постановява отказ само на това основание, без да се произнася по същество по направеното искане, т.е. по това дали са налице предпоставките на закона за вписване на определено обстоятелство съответно за обявяване на представен акт. За да е законосъобразен отказът, постановен по реда на чл. 22, ал. 5, изр. посл.

ЗТРРЮЛНЦ, какъвто е този, който е предмет на подадената жалба, той следва да се предхожда от законосъобразно дадени от длъжностното лице указания, както и от изтичане на срока, предвиден в закона, в който заявителят може да отстрани нередовностите на подаденото заявление, и съответно от липсата на предприети от заявителя действия за изпълнение на дадените указания.

В случая се установява, че заявителят „Марвик Инженеринг“ ЕООД е представило ведно със заявлението си Г 3 декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗСч, която не следва точно формата на образеца утвърден със Заповед №ЗМФ-1263 от 30.12.2019г. на министъра на динансите, но съдържа всички предвидени в него реквизити и данни. Ведно със заявлението не е представено копие от тази декларация със заличени лични данни на управителя. Заявлението е подадено на 30.06.2023 г. Длъжностното лице по регистрацията е дало указанията за отстраняване на нередовността, но не на 03.07.2023г., а на 08.02.2025г. Обжалваният отказ е постановен на 12.02.2025.

В чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че срокът, в който заявителят може да изпълни дадените указания за отстраняване на нередовността на подаденото заявление, е до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който е този, установен за произнасяне от длъжностното лице по подадено заявление, и той е след изтичане на три работни дни от неговото постъпване в търговския регистър. В тази насока е и подзаконовата норма на чл. 92а, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, в която срокът за отстраняване на нередовностите на заявлението е още по –ясно регламентиран - до 3 работни дни от постъпване на заявлението.

При съобразяване на това и на предвиденото в чл. 22, ал. 5, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ задължение на длъжностното лице да оповести указанията, които дава, по електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в търговския регистър, се налага изводът, че срокът за отстраняване на констатираните нередовности започва да тече найкъсно от работния ден, следващ постъпване на заявлението, и изтича на третия работен ден от неговото постъпване, т.е. е два работни дни. В закона е 2 предвидено, че указанията не се съобщават, а се обявяват по партидата на търговеца, с което се приема, че са му станали известни и което е свързано и с това, че за последния е ясен краткия срок, до който те трябва да бъдат дадени от длъжностното лице и му се възлага да следи за тях с оглед на възможността те да бъдат изпълнени.

Съдът намира, че санкционирането на заявител за непредставен документ е възможно само след като представянето на този документ му е валидно указано и в предоставения му срок (поне 2 работни дни) същият е бездействал. А тези предпоставки в случая не са налице, защото указанията не са дадени на първият следващ работен ден от подаване на заявлението, а след 1 година и 7 месеца.

Отказът обаче не може да бъде отменен само на това основание допуснато нарушение на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ , което е довело до съществено ограничаване правото на защита на заявителя в регистърното производство, което е охранително по своята същност и предполага служебна активност на решаващия орган за осигуряване надлежното упражняване на правата на заявителя. Това е така, с оглед постановеното Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК на ВКС, в което е прието, че тъй като решаващата дейност на съда е в същия обем като тази на длъжностното лице по регистрацията, при липса на дадени указания за прилагане на всички изискуеми по закон документи съдът няма правомощия да отмени обжалвания отказ като незаконосъобразен и да върне преписката на Агенцията по вписванията за поправяне на пропуска по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, а трябва да извърши в същата последователност действията, които е следвало да предприеме и длъжностното лице по регистрацията. Това налага преди да се произнесе по жалбата съдът да даде указания за представяне на всички документи, установяващи съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, респективно внасянето на държавната такса, които не са били приложени към заявлението, не са били изискани от длъжностното лице по регистрацията по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и не са представени с жалбата срещу отказа.

Такова задължение съдът има и в случай, че дадените от длъжностното лице указания са били непълни или неточни.

Правомощията на съда произтичат и от съдържанието на разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ . Според нея при отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване, а заедно с решението си изпраща на Агенцията и документите във връзка с вписването, заличаването или обявяването. Второто изречение на чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ има предвид именно изискуемите по закон документи за уважаване на заявлението, които са били представени за първи път с жалбата или в изпълнение на дадените от съда указания по смисъла на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел - обстоятелствата и актовете се обявяват в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с 3 нестопанска цел без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена. Предвид това, съдът намира, че дадените указания от длъжностното лице са били правилни, но предвид несвоевременността им, неизпълнението им не може да обоснове постановяването на законосъобразен отказ.

В случая, след дадени от съда указания, заявителят „Марвик

Инженеринг“ ЕООД представи необходимите документи- декларация по образец и такава със заличени лични данни на управителя, като по този начин изискванията на чл.2, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ са изпълнени.

Заявеното от

АВп искане за присъждане на разноски се явява неоснователно. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а има характер на охранително производство по смисъла на чл.

530 ГПК и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. В този смисъл е формирана непротиворечива практика на ВКС, обективирана в определение № 60340 от 08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/2021 г. на I т. о., определение № 60341 от 08.10.2021 г. по ч. т. д.

№ 1603/2021 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/2021 г. на I т. о., определение № 60380 от 27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/2021 г. на II т. о., определение № 60398 от 05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/2021 г. на II т. о. и др.

Регистърното производство се развива като едностранно и тази негова характеристика се запазва в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказът на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителят.

В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС, обективирана в определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г., на ВКС , II т. о., определение № 139 от 30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на ВКС, определение № 31 от 01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 60848 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/2021 г. на ВКС , II т. о., определение № 60481 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2108/2021 г., на ВКС , II т. о., определение № 60407 от 19.11.2021 г по ч. т. д. № 2250/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 6048 от 20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./. Затова разноски не следва да бъдат присъждани в настоящото 4 производство.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Марвик Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 202878753, отказ № 20230630114831-2/12.02.2025г. на АВ–ТРРЮЛНЦ за обявяване по партидата на жалбоподателя на декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗСч, представена със Заявление №20230630114831.

УКАЗВА на длъжностното лице при АВ-ТРРЮЛНЦ да обяви по партидата на „Марвик Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 202878753, декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗСч, представена с молба с вх.№42229/04.04.2025г. със заличен ЕГН на управителя, съгласно заявление ГЗ, вх. № 20230630114831.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ, ведно с молбата от 04.04.2025г. и приложените към нея декларации.