Решение № 319 от 28.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. София, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Доротея Кехайова

Любомир Игнатов при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Пл. Ив. като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100604542 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от подсъдимия Ж. Ж. СТ., ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с постоянен адрес град София, бул. „****, чрез служебния защитник адвокат Т. СП. с адрес град София, ул. „****, кантора 521. Жалбата е срещу присъдата, постановена на 12. 05. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 111-и състав, по н. о. х. дело № 9902 по описа на съда за 2019 г., с която подсъдимият е признат за виновен в това, че: на 13. 12. 2018 г. около 13, 50 часá, в град София, на паркинг на фитнес „Пулс“, находящ се на адрес бул. „****, се заканил с убийство на М.М.М. с думите: „ Ще те убия!“, „Ще ви заколя!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ е осъден, като му е наложено наказание „пробация“ при следните пробационни мерки и продължителност: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от една година; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. на 13. 12. 2018 г. около 13, 50 часá, в град София, на паркинг на фитнес „Пулс“, находящ се на адрес бул. „****, се заканил с убийство на М. ИЛК. М. с думите: „ Сега ще Ви утрепа!“, „Ще ви заколя! Ще те убия “ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ е осъден, като е 1 наложено наказание „пробация“ при следните пробационни мерки и продължителност: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от една година; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Освен това с обжалваната присъда на основание чл. 23, ал. 1 НК първоинстанционният съд е определено едно общо най-тежко наказание на подсъдимия измежду наложените с присъдата, а именно „пробация“ при следните пробационни мерки и продължителност: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от една година; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Също така на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) подсъдимият е осъден да заплати на М. ИЛК. М. сумата от 3 000 (три хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 13. 12. 2018 г., до окончателното изплащане.

Според въззивната жалба така постановената присъда е неправилна, необоснована, незаконосъобразна и явно несправедлива. Твърди се, че в хода на производството е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. С постъпилото след изготвянето на мотивите допълнение към въззивната жалба се поддържа, че съдията не е бил обективен през цялото дело, като конкретно се посочва, че съдът не кредитирал доказателства за липсата на удар между двата автомобила, че пострадалите не са изглеждали притеснени и уплашени и не са споделили да са им отправяне закани с убийство. Освен това се твърди, че при разпита на М. и М. председателят на състава задавал навеждащи въпроси, съдържащи записаните в обвинителния акт заплашителни реплики. Изтъкват се липсващи обвинителни доказателства (липса на иззети записи от видеокамери, липса на дактилоскопни следи от подсъдимия по автомобила на пострадалите, липса на данни за отправени закани с убийство в съдържанието на телефонния разговор на тел. 112). Поддържа се, че съдът е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила, като е допуснал участието на адвокат Г. като повереник на гражданския ищец без надлежно представено пълномощно. Излагат се доводи за сериозно несъответствие в двете части на обжалваната присъда. Прави се доказателствено искане за разпит на вещо лице във връзка с твърдения, че съответната съдебна експертиза не е била приобщена към доказателствата по делото. Достига се извод, че съдията от районния съд е взел страна от началото на делото, която е поддържал дори в крайния акт. Същевременно се заявява, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и че обстоятелствата по делото сочат на невиновност на подсъдимия. Иска се от въззивния съд да се произнесе със съдебен акт, с който да признае подсъдимия за невиновен.

Срещу обжалваната присъда не е постъпил протест. Срещу нея също така не е постъпила жалба от гражданския ищец М. ИЛК. М., ЕГН **********, адрес град София, ул.

„****, нито от повереника му адвокат П. Г. с адрес град София, ул. „*******.

По делото не са постъпили писмени становища от Прокуратурата и гражданския ищец във връзка с постъпилата въззивна жалба и допълнението към нея, макар и да са им били връчени преписи.

С определение от 22. 11. 2021 г. въззивният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е преценил за необходимо предвид формулираното с въззивната жалба доказателствено искане да допусне разпит на вещото лице Х.Д. Ж..

В откритото съдебно заседание пред въззивния съд на 10. 01. 2022 г. защитникът заявява, че поддържа въззивната жалба. За хода на съдебните прения отново аргументира, че първата инстанция е била пристрастна, като е преценявала и тълкувала доказателствения 2 материал в полза на обвинението, а същевременно е оставила без уважение доказателствените искания на защитата и е подценила и омаловажила представените от нея доказателства. Заявява, че приетата от въззивния съд аудио-техническа експертиза не съдържа отправени закани. Повтаря доводите за задавани от първостепенния съд в хода на съдебното следствие насочващи въпроси, като изтъква, че молбата му за допълване на протокола е била оставена без уважение без да бъде разгледана в открито съдебно заседание.

Отново излага съображения, че повереникът на гражданския ищец не е бил редовно упълномощен. Повтаря и позоваването на несъответствието между наказанието и уваженият размер на гражданския иск. Позовава се на трайната съдебна практика и на добрите характеристични данни на подсъдимия. Иска от въззивния съд да отмени осъдителната присъда, да признае подсъдимия за невиновен и да отхвърли гражданския иск.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника.

Прокурорът иска от въззивния съд да потвърди обжалваната присъда, като заявява, че тя е правилна и законосъобразна. Допълва, че наказанието „пробация“ изцяло ще постигне целите на наказанието, предвидени в НК.

Повереникът на гражданския ищец твърди, че защитата тълкува само част от доказателствата, което не опровергава тезата на прокуратурата. Намира, че непозволеното увреждане е доказано. Заявява, че присъдата е постановена въз основа на всички доказателства по делото, които са били обсъдени в съвкупност и задълбочено преценени.

Иска от въззивния съд да отхвърли жалбата.

При даването на последната дума подсъдимият иска да бъде признат за невиновен.

След като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателствени материали, изложеното във въззивната жалба и доводите на страните в хода на съдебните прения, Софийският градски съд направи следните изводи.

Въззивната жалба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно назначен служебен защитник (л. 34 от досъдебното производство). Постъпила е своевременно и отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 1 и ал. 3 НПК. При това положение съдът я приема за процесуално допустима.

I. При преценка на събраните по делото доказателствени материали въззивният съд приема, че първата инстанция правилно е установила фактическата обстановка, относима към предмета на доказване. Макар и втората инстанция да проведе собствено съдебно следствие, приобщените в неговия ход фактически данни не водят до формирането на нови фактически констатации, които съществено да се отклоняват от възприетите от първостепенния съд, а допълнително ги подкрепят. Възпроизведена накратко, фактическата обстановка е следната.

До 2018 г. подсъдимият и свидетелката М.М.М. имали интимна връзка. Към 2018 г. двамата вече се били разделили и свидетелката М. била в интимни отношения със свидетеля М. ИЛК. М. (гражданския ищец). Подсъдимият трудно приемал раздялата със свидетелката М..

На 13. 12. 2018 г. свидетелят М. управлявал моторното превозно средство марка „БМВ“ с регистрационен номер **** в посока от бул. „Черни връх“ към бул. „България“. На предната дясна седалка в автомобила била и свидетелката М.. Докато се движели двамата били застигнати от подсъдимия, който управлявал вдясно от тях автомобил марка и модел „Мерцедес Е 290 ТД“ с регистрационен номер **** (собственост на баща му Ж.Г. С.).

Докато двата автомобила се движели, подсъдимият свалил стъклото на своя и започнал да крещи, че ще ги убие и че ще ги удари, ако не спрат. Подсъдимият два пъти ги ударил със своя автомобил, след което ги засякъл. Свидетелите М. и М. обаче го заобиколили и продължили да се движат, като свидетелят М. се обадил на телефон 112, откъдето бил инструктиран да спре на оживено място. Те влезли в паркинга на фитнес „Пулс“ на бул.

3

„****. Когато понечили да излязат от паркинга, подсъдимият спрял своя автомобил на входа му и дошъл пеша към тях. Отново започнал да ги заплашва, че ще ги убие, че ще ги разчлени, че ще ги заколи. Конкретно подсъдимият отправил към свидетелката М. репликите „Ще те убия!“ и „Ще те заколя!“, а спрямо свидетеля М. „Сега ще Ви утрепа!“ и „Ще ви заколя! Ще те убия “. Същевременно ритал дясната страна на автомобила, блъскал по прозорците, изхрачил се по десния прозорец, счупил с ритник дясното странично огледало, отворил предната дясна врата (която била отключена) и се опитал да издърпа и да удари с юмрук свидетелката М.. Свидетелят М. потеглил, двамата успели да затворят вратата и излезли от паркинга, заобикаляйки автомобила на подсъдимия. Свидетелят М. отново се обадил на телефон 112 и спрели на около 300 метра на бензиностанция „Лукойл“ на бул. „Братя Бъкстон“, където пристигнали свидетелите М.К.Т. и Т.Г.Т., полицейски служители в 6 РУ – СДВР. През това време подсъдимият упорито звънял по телефона на свидетеля М..

Заканите на подсъдимия не възбудили основателен страх за осъществяването им у свидетелката М.. От друга страна, вследствие на заканите свидетелят М. преживял реален и интензивен страх от осъществяването им, изпитал притеснения от случилото се, получил гръдна болка, задух и хипертония, във връзка с която започнал да приема медикаменти. В рамките на месец след събитията се преместил в друго жилище, защото подсъдимият знаел къде живее.

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали: показанията на свидетелите М., М., Т. и Т., експертното заключение по аудиотехническата експертиза, експертните заключения по двете комплексни психологични и психиатрични експертизи, протоколите за оглед, справката за собственост на автомобил марка и модел „Мерцедес Е 290 ТД“ с регистрационен номер **** и лист за преглед на пациент. Сред доказателствените материали основно значение имат свидетелските показания на гражданския ищец М.М. и пострадалата М. М.. Те са детайлни, подробни, еднопосочни и непротиворечиви. Намират подкрепа в редица други доказателствени материали: така от протокола за оглед на автомобила, извършени в досъдебното производство, се установява, че по дясната страна на автомобила „БМВ“ е имало вдлъбнатина, а предното му дясно огледало за странично виждане е било поставено на предното стъкло и от него стърчали кабели. Вдлъбнатината потвърждава показанията на свидетелите, че подсъдимият е застанал от дясната им страна и два пъти ги е ударил със своя автомобил докато се движели, а отделеното предно дясно огледало за странично виждане потвърждава показанията им, че подсъдимият го е счупил с удар с крак. От приетото по искане на защитата във въззивното производство експертно заключение по изготвената в досъдебното производство аудиотехническа експертиза, което следва да бъде изцяло кредитирано като пълно, ясно, компетентно и обосновано, се установява разговор по телефонната линия 112. Според данните от него мъжки глас се представя за М.М. и съобщава за момче, което се опитва да го избута от пътя, скача по предното стъкло, блъска по вратата и чупи огледалото; освен това казва, че се намира на бул. „България“, пред „Пулс“, и че регистрационният номер на автомобила на момчето е ****. Данните от този разговор също подкрепят показанията на свидетелите относно поведението на подсъдимия, съпътствало отправянето на репликите. Най-сетне показанията на тези двама свидетели се подкрепят и от свидетелските показания на полицейските служители Т. и Т. от досъдебното производство, надлежно приобщени от първостепенния съд на основание чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2 НПК, които са възприели същата вдлъбнатина по автомобила марка „БМВ“, както и че дясното огледало е висяло на електрическите си кабели.