Решение № 183 от 13.11.2020, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 183

12.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Варна

II състав

На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ванухи Б. Аракелян

Магдалена К. Недева

Даниела И. Писарова

Десислава И. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20203001000445 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „ВГ-4“ ЕООД, чрез адв. Р М против решение № 161 от 19.02.2020 г., постановено по т. д. № 1733/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да му заплати сумата от 162 378.91 лв., представляваща незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. септември 2015 г., както и сумата от 47 597.12 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 30.11.2015 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху горепосочените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира решението за недопустимо като постановено в нарушение на ТР № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС доколкото е било налице основание за спиране на производството до постановяване на решение по обжалването на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на 1

КЕВР. За неправилен счита извода на съда за приложимост само на преференциалните цени по т. 8 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР до достигане на 2 250 часа. За несъобразена от съда счита отмяната на т. 1. 7. от СП № 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР с решение № 1115 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5284/2018 г.. Сочи, че липсва нормативен административен акт, който да определи съотнасяне на енергийните източници към едната или другата група производители. Излага подробни доводи за наличие на основание за спиране на производството до произнасяне по валидността на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР. Намира за необходимо произнасянето относно валидността на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР от съда по реда на чл. 17, ал. 2, изр. 1 от ГПК. За необсъдени сочи обстоятелствата за съвместно приложение на две точки от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, съответно до и над 2 250 годишни ефективни часа. За неотносима намира позицията на НЕК към задълженията на ответника за изкупуване на произведената електрическа енергия. Моли за отмяна на решението. Претендира заплащането на разноски. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез адв. Аглика Тодорова, в който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. Инвокират се подробни аргументи за приетата от страна на първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора.

За правилни намира мотивите за съда за приложимост на разпоредбите на новия ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г. по отношение на заварените правоотношения по договорите за изкупуване на електрическа енергия. Посочва, че отмяната на т. 1. 7.

Решение № СП- 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР води до възобновяване на задължението на КЕВР да установи нетното специфично количество енергия, използвано за утвърждаване на преференциаланата цена. За правилни и мотивирани намира изводите на съда за приложимост на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР. Сочи за неоснователни доводите за наличие на основание за спиране на производството до приключване на производството по обжалване на административния акт съобразно законопредвидената предварителна изпълняемост на акта по смисъла на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. Доколкото не е наведено искане по чл. 17, ал. 2 от ГПК за осъществяване на косвен съдебен контрол върху административния акт, намира наведените възражения в тази насока за неоснователни. За неоснователни намира и доводите за липса на анализ на ефекта на изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, както и за неправилно приложение на последствията от отмяната на т. 1. 7. от Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР.

Моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащането на съдебноделоводни разноски. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба 2 от „Национална елетрическа компания“ ЕАД, чрез юрисконсулт С К, в който се сочат аргументи за правилността на първоинстанционното решение. Намира, че правилно първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. Намира за приложимо към спора последващо постановеното Решение № СП5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, съобразно предварителната изпълняемост на акта.

Първоинстанционното решение счита за мотивирано и обосновано. Моли за потвърждаването му. Няма доказателствени искания.

В о. с. з., както и в писмена защита процесуалният представител на въззивника излага доводи за основателността на въззивната жалба. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран като разноски от насрещната страна.

В о. с. з., както и в писмена защита, процесуалният представител на въззиваемата страна „Енерго - Про Продажби“ АД оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за правилност на постановеното съдебно решение. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

В проведеното о. с. з. третото лице-помагач на страната на „Енерго - Про Продажби“ АД, редовно призовано, не се явява, не се представлява.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна следното:

Пред Варненския окръжен съд е предявен иск за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати сумата от 162 378.91 лв., представляваща незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. септември 2015 г., за която е издадено Дебитно известие № 98 от 31.10.2015 г. към Фактура № 96 от 12.10.2015 г., както и сумата от 47 597.12 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 30.11.2015 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху горепосочените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответното дружество „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск по основание и размер на претендираните суми. Счита, че е безспорно установено произвеждането и продажбата на електрическа енергия от ищцовото дружество. Сочи, че задължението по издадената фактура № 96 от 12.10.2015 г. за м. септември е своевременно заплатено. Оспорва по основание 3 издаденото в последствие дебитно известие № 98 от 31.10.2015 г. към фактура № 96 от 12.10.2015 г., с което се посочва промяна на цената за количествата енергия фактурирани за м. септември 2015 г. на преференциалната цена от 188.29 лв. МВтч без ДДС, поради достигане в последствие до и над 2 250 часа работа на електроцентралата. Счита, че ищецът не е съобразил нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, като е следвало да определи цената на произведената енергия, чрез използване на цената за излишък на балансиращия пазар за цялото количество.

Намира за спорен само размера на цената за изкупуване на произведената електрическа енергия след достигане на нетното специфично производство за съответната година. Сочи, че след достигане на ефективните годишни часове е невъзможно преминаването към друга категория. Смята, че ищецът е в неизпълнение на договорното си задължение да не променя продажната цена на извършената доставка на електрическа енергия за м. септември 2015 г. Намира същия за неизправна страна по договора по подробно изложени съображения, от където извежда аргументи за неоснователност на предявения иск по чл. 79 от ЗЗД, съответно на този по чл. 86 от ЗЗД.

С определение № 606 от 15.02.2019 г., постановено по т. д. № 1733/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд е конституирано трето лице – помагач на страната на ответника – „Национална електрическа компания“ ЕАД.

В допълнителна искова молба ищцовото дружество намира за неоснователни доводите на насрещната страна. Счита, че в рамките на един годишен период е възможно производителят да попадне в два критерия на производство на електрическа енергия, съответно до и над 2 250 ефективни часа.

В отговора на допълнителната искова молба, процесуалният представител на „Енерго – Про Продажби“ АД посочва, че облигационните отношения по повод производството на енергия от възобновяеми източници, продажбата по преференциална цена на крайните снабдители и последващото вторично изкупуване от обществения доставчик, се регулират от императивни норми, поради което продажната цена е определена по административен ред и е утвърдена от специален административен орган – сектурен регулатор – КЕВР. В тази насока се твърди, че с Решение СП – 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР са определени различните стойности на нетното специфично производство, съгласно които се прилагат и определените преференциални цени в съответните решения на КЕВР съобразно критерия на диференциация – до и над 2 250 годишни часове работа на ветровите генератори.

Съответно се сочи, че в т. 1. 7 нетното специфично производство за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа е 2000 kW при определена цена 188.29 лв./mWh без ДДС и в т. 1. 8 – 2300 kW при определена цена – 177.95 4 лв./mWh без ДДС вятърни електрически централи, работещи над 2 250 часа.

Излагат се доводи, че договорите за продажба на електрическа енергия, сключени между страните, са изменени от императивна разпоредба на закона – чл. 31, ал. 5 от ЗЕ и от Решение СП – 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР относно подлежащото на изкупуване количество електрическа енергия и цената за това изкупуване, посочена в чл. 18 от договора за продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници, сключен между страните.

В депозираното становище от страна на третото лице – помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД се съдържат подробни доводи за неоснователността на исковата претенция. Излага се, че по силата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът, като краен снабдител, е задължен да изкупува електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, като част от нея заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част - по цени за излишък на балансиращия пазар. В тази насока, се твърди, че критериите, които ищецът е приложил за издаване на дебитното известие № 98 от 31.10.2015 г. към фактура № 96 от 12.10.2015 г. на стойност 162 378,91 с ДДС, са незаконосъобразни. Намира, че след достигане на нетното специфично производство от 2000 kWh при преференциална цена от 188.29 лв./MWh без ДДС трябва да бъде приложена цената за излишък на балансиращия пазар съгласно чл. 31, ал. 5, т. 2 от ЗЕВИ. Предявените искове счита за неоснователни.

Безспорно в производството е сключването между страните на Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 86 от 11.06.2009 г., по силата на който „Е. ОН България Продажби“ АД /сегашно наименование - „Енерго – Про Продажби“ АД/ се задължава да изкупува произведената електрическа енергия от “ВГ-4“ ЕООД за срок от 15 години.

В чл. 18, ал. 1 – ал. 4 от Договора за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник от 11.06.2009 г., страните са определили цена за изкупуване на електрическа енергия по Решение № Ц- 04 от 30.03.2009 г. на ДКЕВР, което не се оспорва в производството. Уговорен е и 15 – дневен срок за плащане на задължението на купувача след получаване на фактура /чл. 24 от Договора за изкупуване/.

В първоинстанционното производство е представено дебитно известие № 98 от 31.10.2015 г. към фактура № 96 от 12.10.2015 г., издадено от „ВГ-4“ ЕООД, съобразно което е коригирана дължимата сума за произведената електрическа енергия за м. септември 2015 г. на 162 378.91 лева с ДДС /л. 45/.