Решение № 679 от 27.05.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3227/2023
- Вид
- Решение № 679
- Подписан
- 27.05.2024
- В сила
- 22.10.2025
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, мл.с. Цвета Боянова Борисова
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 679 гр. Пловдив, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300*****227 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по жалба на Т. Б. Б. ЕГН:********** от гр.*****, представляван от особения представител адв. В. Л. против решение №298/20.10.2023 г.. по гр.д.N1150/2022 г. на Карловския районен съд-2 гр.с., с което се изнася на публична продан допуснатия до делба недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *****.*****.1174.1.24, находящ се в гр. *****, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, Последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр. *****, п.к. *****, ул. „*****; самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.*****.1174; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, Брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 77.43 кв.м.; прилежащи части: избено помещение № 21 и 1.268% идеални части от общите части на сградата, при първоначална цена от 76 000.00 лева, като след извършване на проданта, получените суми се разделят, както следва: 1/20 ид.ч. за Д. С. Г.; 14/20 ид.ч. общо за Д. С. Г. и П. Ц. Г. в режим на СИО и 5/20 1 ид.ч. за Т. Б. Б., осъдени са на основание чл. 355 от ГПК, Д. С. Г. и П. Ц. Г. да заплатят по сметка на Районен съд – *****, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса общо в размер на 2 280.00 лв., представляваща 4% върху стойността на дела им, а Т. Б. Б. да заплати по сметка на Районен съд – *****, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 760.00 лв., представляваща 4% върху стойността на дела му, както и да заплати на ищците и направените разноски за вещо лице в размер на 100.00 лв.
Излагат се съображения за неправилност и назаконосъобразност на решението и иска да се постанови ново, с което да се отмени изцяло решението. Конкретно са изложени съображения за това, че делбата е извършена не по действителната пазарна цена на имота, че той не е давал съгласие за извършване на делбата, не желае извършване на делбата на този имот и че делбата е незаконна защото е основана на измама, защото жалбоподателят не е подал молба за делба, тъй като е съсобственик на имота и не желае имот да бъде делен, не желае да се изнася имота на публична продан; счита, че решението противоречи на Конституцията на РБ, на Всеобщата декларация за правата на човека, на Европейската конвенция за правата на човека, тъй като намесата на държавните власти в упражняването на правото на неприкосновеност на личния и семеен живот на жилището е недопустимо; че според Конституцията съдът няма право да му се бърка в собствеността и няма право да го накара доброволно или насила да се откажа от собствеността си; че с решението за изнасяне на имота на публична продан с ъ д ъ т се разпорежда с неговата собственост така, че той да няма собственост.Направено е възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар от въззиваемите.
Постъпил е отговор на ВЖ от П. Ц. Г. с ЕГН ********** и Д. С. Г. с ЕГН ********** чрез пълн. си адв.М. Р., с което считат, че жалбата е неоснователна. Иска се потвърждаване на решението на РС за изнасянето на имота на публична продан, тъй като имотът е неподеляем и никой не е поискал възлагане, при което следва да се приложи способът за прекратяване на съсобствеността чрез изнасяне на имота на публична продан.Претендират за разноски.
Предявен е иск с пр.осн.чл.34 ЗС – делба фаза по извършването.
2
По отношение на направените оплаквания и доводи на страните, ПОС намира следното:
В първата фаза на делбата /по допускането/ съдът се произнася по въпросите между кои лица, за кои имоти и каква е частта на всеки съделител.
Влязлото в сила решение по допускане на делбата има сила на присъдено нещо. С решение №5/05.01.2023 г., влязло в сила, ПРС е допуснал делба между П. Ц. Г. и Д. С. Г. и Т. Б. Б. по отношение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент, с площ от 77.43 кв.м. ведно с избено помещение № 21 и 1.268% идеални части от общите части на сградата, с адрес на имота: гр.
*****, п.к. *****, ул. „*****, който се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.*****.1174; делбата е допусната при квоти: 1/20 ид.ч. за Д. С. Г. ,14/20 ид.ч. за Д. С. Г. и Т. Б. Б. и 5/20 идеални части за Т. Б. Б..
Доводът във ВЖ, че делбата е незаконна като основана на измама, защото жалбоподателят не е подал молба за делба, тъй като е съсобственик на имота и не желае имот да бъде делен - не може да се разглежда в настоящето производство по отношение на влязлото в сила решение по допускане на делбата с оглед разпоредбата на чл.297 ГПК, където е казано, че влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в РБ, както и чл.299 ГПК, според който спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван.
Доводът е и неоснователен, тъй като всеки съсобственик има потестативно право на делба, съгласно чл.34 ЗС, където е казано, че всеки съсобственик може /дори въпреки противна уговорка/ да иска делба на общата вещ. Тази разпоредба на закона за собствеността не е обявена за противоконституционна, поради което не противоречи на Конституцията на РБ, на Всеобщата декларация за правата на човека и на Европейската конвенция за правата на човека – оплакванията са голословни.
По отношение на способа за извършване на делбата:
От заключението на в.л.Й. Й., което според съда е компетентно изготвено, се установява, че процесният имот е неподеляем. Постъпило е и становище от архитекта на Община-***** - арх.Ф.Ф., от което е видно, че за да е поделяем имота следва да е проведена успешно административна процедура по ЗУТ и Наредба 7, каквато няма стартирана за имота, т.е. липсват доказателства 3 процесния апартамент да е делим на повече от един дял. С оглед на горното съдът намира, че до делба е допуснат апартамент, който е неподеляем.
В първото по делото заседание след допускане на делбата страните не са направили претенции по сметки и претенции за възлагане на делбените имоти в дял на определен съделител. Освен това съгласно ТР №1/19.05.2004 г. по т.д.№1/2004 г. на ВКС, ОСГК, при комбинирана /смесена/ съсобственост, каквато е в случая / това е собствеността, възникнала в резултат на повече от 1 ЮФ – наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др./, недвижимият имот не може да се възлага в дял на съделител, от което следва, че при нито 1 от хипотезите на смесена съсобственост не може да се извърши възлагане, а само изнасяне на имотите на публична продан.
Съгласно чл.348 ГПК – когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, делбата следва да се извърши чрез изнасяне на публична продан. От горното следва, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на процесните имоти на публична продан. До същият извод е достигнал и КРС, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
По отношение на разноските: С оглед неуважаване на ВЖ в полза на въззиваемите следва да се присъдят, направените по делото пред ПОС разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно ДПП въвззивемите са са заплатили 1200 лв. АВ, по отношение на което е направено възражение за прекомерност. С оглед ниската правна и фактическа сложност на произвоството пред въззивния съд – липса на направени доказателствени искания, приключване на производството в 1 съд.заседание, ПОС намира, че следва да се редуцира платеното от въззиваемите АВ под минимума по Наредба №1/2004 г. /НМРАВ/, а именно– в размер на 600 лв. В този смисъл са и дадените разяснения в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 г. , където е казано, че установените размери на мин.АВ не обвързва съда, тъй като би довело до икономически необоснован и несправедлив резултат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение №298/20.10.2023 г.. по гр.д. N1150/2022 г. на Карловския районен съд-2 гр.с.
ОСЪЖДА Т. Б. Б. ЕГН:********** от гр.*****да заплати на П. Ц. Г. с ЕГН ********** и Д. С. Г. с ЕГН ********** сумата от 600 лв. – направени разноски по делото пред ПОС за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от съобщението пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5