Решение № 212 от 29.05.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Габрово, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20264210100659 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от А. С. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г. Е. И.а, ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********“ № 10, срещу С. П. И., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 150 СК - за увеличение на определената със съдебно решение по гр. д. № 1976/2022 г. на РС Габрово, месечна издръжка от сумата 200 лева на 200 евро, поради трайно и съществено увеличаване на нуждите на малолетния ищец от средства за съществуване.

Ищецът твърди, че от определяне на издръжката изминал период от време, през който се е увеличила минималната работна заплата в страната и издръжката вече не покривала нарасналите нужди на малолетния за храна, лекарства, дрехи, обувки, социално-културно развитие и че ответникът разполагал с материални възможности да заплаща месечна издръжка в увеличен размер.

В срока за отговор от ответника е депозиран такъв, в който искът се оспорва по основание и размер, с доводи, че нуждите от издръжка на ищеца са задоволени, респ. няма възможност да заплаща издръжка в увеличен размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните и се установява от удостоверение за раждане от 11.10.2016 г., издадено въз основа на акт за раждане № 0411/11.10.2016 г. на Община Габрово, че ищецът А. С. И., ЕГН **********, е малолетно и рождено дете на ответника С. П. И..

Не е спорно и видно от представеното влязло в сила решение № 218/27.04.2023 г. постановено по гр. д. № 1976/2022 г. на РС-Габрово ответникът е осъден да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 27.04.2023 г..

1

Съгласно справка на НАП ТД – Велико Търново за осигуряване на ответника, същият за периода м. 04.2025 г. – м. 08. 2025 г. е бил в трудово правоотношение с „ПИТЕХ” ООД и полученото брутно трудово възнаграждение е в размер на общо 12886.95 лева или 6588.99 евро. Видно от удостоверение от НОИ, ТП – Габрово ответникът за периода м.09.2025 г. – м. 04.2026 г. е получил парично обезщетение за безработица в размер на 5894.48 евро.

Видно от служебна бележка, изх. № УЧ – 05-2007/24.02.2026 г. детето е записано като редовен ученик в III „Б“ клас в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” Габрово.

В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля В.Г.К. и П.М. И., показанията на който съдът кредитира като основани на преките им впечатления и съответни на останалите събрани в производството доказателства. Въз основа на показанията съдът приема за установено, че детето е ученик и непосредственото му обгрижване се осъществява от майката, като детето посещава и извънкласни занимания по хандбал, за което се заплаща месечна такса.

Други относими и допустими доказателства от значение за спора, не са представени.

Относно иска с правна квалификация чл.150 СК.

Съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК, родителите са длъжни, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигуряват необходимите за развитието на детето условия за живот, като дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, задължението за престиране на издръжка е безусловно и не зависи от имущественото състояние на детето. Чл. 150 СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Следователно, за да бъде уважен осъдителен иск за увеличение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете от неговия родител, ищецът – детето, чиято е доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, трябва да докаже кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) че не е навършило пълнолетие, 2) че ответникът е негов родител (рожден или осиновител), 3) материалните възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер за релевантния период (след датата на предявяване на иска – арг. от т. 21 от ППВС № 570 г.) и 4) трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, т.е. трайно съществено увеличение на нуждите си (вкл. и възникването на нови нужди) или трайно съществено увеличение на възможностите на задължения родител (в този смисъл т. 19 от ППВС 5-70 г.).

По отношение на тези факти ищецът трябва да проведе главно доказване, което поради това следва да бъде и пълно, т. е. такова, което да създаде у съда убеждение за тяхното съществуване вън от всякакво съмнение. Ответникът трябва да проведе главно и пълно доказване на фактите, че нуждата от издръжка на ищеца е задоволена изцяло, вкл. защото е доставял дължимата издръжка или защото детето получава доходи (така и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. и теорията – Ненова, Л., “Семейно право на РБ”, стр. 488, изд. 1994 г.), и насрещно и непълно доказване на фактите, предмет на главното доказване от ищеца (т.е. достатъчно е да се обори сигурността на главното доказване на ищеца).

В конкретния случай, ищецът А. С. И., ЕГН **********, доказва, че към приключване на съдебното дирене – 18.05.2026 г., е малолетен син на ответника С. П.

2

И..

От друга страна, от присъждането с решение № 218/27.04.2023 г. постановено по гр.д. № 1976/2022 г. на РС-Габрово, влязло в сила на 27.04.2023 г., на месечна издръжка на ищеца А. С. И. в размер на 200 лева, до приключването на съдебното дирене – 18.05.2026 г., е изминал значителен период от време, който обуславя извод за изменение на обстоятелствата, тъй като ноторно е, че с увеличаване възрастта на всяко дете, съществено се изменят и неговите потребности, което рефлектира върху размера на средствата, необходими за осигуряване на условия за неговото развитие. Тези изменения имат траен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971 г. на ІІ г.о. на ВС).

Нуждите на едно физическо лице от средства за задоволяване на потребностите му зависят от здравословното му състояние, възраст, култура, обществено положение и др. В т. 4 на ППВС 5-70 г. /прието при действието на СК 1968 г. – отм., но приложимо и при уредбата на действащия СК/, е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката. Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата или понастоящем 155.05 евро месечно – чл. 142, ал. 2 СК (считано от 01.01.2026 г. минималната работна заплата в страната е в размер на 620.20 евро).

Възрастта на ищеца (9 години и 7 месеца) и посещаването на основно училище предполагат потребност от средства за храна, облекло, учебни пособия, заплащане на такси за допълнителни дейности. В конкретния случай, нито се твърди, нито се установява ищецът да има нужди различни от обичайните за отглеждането на здраво дете от същия пол и възраст.

Като взе предвид горното, както и при съобразяване на обстоятелството, че през основната част от време детето се намира в общинско училище, което значително намалява разходите за храна и включени в издръжката консумативни разходи /ток, вода, отопление/, съдът приема, че необходимата за периода след предявяване на исковата молба до приключване на устните състезания месечна издръжка на ищеца е в размер на 400 евро – разходи за облекло, обувки, храни и напитки, учебни пособия и материали, такси за допълнителни дейности, както и социално общуване /посещения на театър, кино и др./.

Тъй като задължението за престиране на издръжка тежи върху всеки от родителите, необходимата месечна такава, следва да бъде поета от родителите, съобразно възможностите им.

Установи се, че за процесния период ответникът получава доходи в средномесечен размер от 960.27 евро, като няма други ненавършили пълнолетие деца, които да издържа и при преценка на възможностите на всеки от родителите този факт следва да бъде отчетен. Следва да се отбележи, че ответникът е в работоспособна възраст, без здравословни проблеми, което му дава възможност за осигуряване на подобро възнаграждение. Тъй като задължението за престиране на издръжка тежи върху 3 всеки от родителите, необходимата месечна такава, следва да бъде поета от родителите, съобразно възможностите им. Въз основа на получаваните от ответника доходи, съдът приема, че следва да поеме половината от издръжката на детето, а именно 200 евро, като разликата до пълния размер на необходима издръжка се поеме от майката, която осъществява непосредственото обгрижване на детето, като ответникът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи факта, че нуждата от издръжка на ищеца е задоволена изцяло.

Началният момент, от който се дължи така определената увеличена издръжка е 12.03.2026 г. – датата на предявяване на исковата молба. Присъдената издръжка се дължи до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Доколкото се касае за периодично парично задължение за покриване на екзистенциални потребности на носителя на правото, чл. 146, ал. 1 СК предвижда задължение за заплащане на законната лихва върху всяка просрочена вноска, което задължение има акцесорен характер и основателността му произтича от основателността на главната претенция.

При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството възниква в полза на ищеца, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, който доказва извършени разноски в размер на 280 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, което следва да му се присъди.

Ответникът дължи държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 140.75 евро, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.

Налице е следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в закона вземания, за което съдът дължи да се произнесе служебно (ex officio). Затова в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 200 евро, считано от 12.03.2026 г.

Така мотивиран, СЪДЪТ,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 СК, размера на присъдената с решение № 218/27.04.2023 г. постановено по гр. д. № 1976/2022 г. на РС-Габрово, в полза на А. П.

П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, като:

ОСЪЖДА С. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 3, да заплаща на малолетното си дете А. С. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г. Е. И.а, ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********“ № 10, месечна издръжка в размер на 200 (двеста) евро, считано от 12.03.2026 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 150 вр. чл.143 СК, платима до 10-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА С. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 3, да заплати на А. С. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.

Е. И.а, ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********“ № 10, на основание чл.