Решение № 21877 от 29.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21877 гр. София, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110130106 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ищецът ...................... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Л. В. за заплащане на сумите, както следва: сумата 5 484,24 лева, представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ......................, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 11.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 720,95 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 04.03.2025 г., сумата 96,89 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 11.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 21,14 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 04.03.2025 г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Ищецът твърди, че ответникът има учредено вещно право на 1 ползване върху топлоснабдения имот за процесния период и на това основание е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Л. Л. В., е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че имотът, който обитава е апартамент № ................ а не .................., което било видно и от регистрирания постоянен адрес. Излага, че в списъците на собствениците на апартаменти в жилищната сграда, като собственик на апартамент № ..... е посочен съпругът , а преди това баща й, а собственик на .................. бил друго лице. Излага, че двата апартамента се различават по кубатура, по брой на радиатори, разпределители и вентили. Излага, че независимо от това с какъв номер е посочен процесният имот – като ап. № ..... или като ап. № ...... абонатният номер е един и същ - .................. Счита, че поради изложеното не е доказано кой е процесният апартамент – № ................... Счита, че не са представени доказателства да е сключила договор с ищеца и с ФДР, и да има качеството на клиент на ТЕ, а договорът при ОУ счита за нищожен.

Неправилно бил определен размерът на ползваната от ответника топлоенергия на база на неправилно отчитане от фирмата за дялово разпределение. Счита, че договорът с ФДР не е действащ към процесния период от една страна, а от друга – не е валиден. Счита, че не е поставяна в забава, поради което не дължи мараторни лихви. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – ...................., не оспорва предявените искове, като счита същите за основателни и доказани.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.

150 и чл. 153 ЗЕ:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

2

Не е спорно между страните по делото, а и видно от протокол от 08.10.1980 г. по силата на извършена съдебна делба в изключителна собственост в общ дял на ответника Л. Л. В. и съпруга й ...................

(обстоятелството, че посочените лица са били съпрузи не е спорно между страните) е поставен апартамент, състоящ се от три стаи, дневна, столова, кухня, бокс и сервизни помещения, с площ 151,62 кв. м. и с адрес: ....................

По силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане от 15.03.1993 г. ответникът Л. Л. В. и съпругът й ..................., са прехвърлили правото на собственост върху процесния имот – .................., находящ се в ..................., на синовете си – .................. като са си запазили пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване. В посочения нотариален акт процесният имот е посочен със същия адрес, както в протокола за делба, със същото разпределение и площ, като е посочен с номер на апартамента – ..... С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 07.11.2019 г. .................... е дарил на брат си .................... притежаваната от него 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда c идентификатор ................ а именно: АПАРТАМЕНТ № ..... (съгласно данъчна оценка ..................... В нотариалния акт е отразено, че върху гореописания недвижим имот е учредено, пожизнено и безвъзмездно, вещно право на ползване на Л. Л. В., ЕГН ********** с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледана ..................... Съпругът на ответника ................... е починал на ........................

С оглед на гореизложеното, установява се, че ответникът Л. Л. В. е единствен вещен ползвател на процесния имот през процесния период.

Обстоятелството, че апартаментът е с № ............... в документите за собственост и с № .... в регистъра на населението и данъчните служби не е в състояние да промени извода, че се касае за един и същ имот, като този имот е с аб. № .... Както ответникът сам посочва в отговора на исковата молба, релевантен е абонатният номер, като независимо с какъв номер е посочен процесният апартамент в различни документи, абонатният номер е един и същ – аб. № ....... . Без съмнение се касае за един и същ имот, който поради административни и/или други причини фигурира в документите са собственост с .............., но без съмнение се касае за един и същ имот. Същото е посочено и в нотариалния акт за дарение на процесния имот от 07.11.2019 г.

Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Цитираната норма легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява 3 третото лице – ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.

Горните хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения. В случая не се твърди и няма данни по делото трето лице ползвател да е сключило договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот и период. Според посоченото по-горе, по силата на закона – чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие е собственикът или вещният ползвател на имота, като при конкуренция на тези вещни права превес има правото на ползване, а не „голата собственост“, в следствие на което за потребител на топлинна енергия се счита вещният ползвател, а не „голият собственик“, лишен от правото да ползва имота, поради запазването на такова ограничено вещно право на друго лице – в случая на ответника.

Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба Е-РД-04-01 от 12.03.2020 година за топлоснабдяването. В качеството на титуляр на ограничено вещно право на ползване, ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот в процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да са е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, неоспорено от страните, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и 4 разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно нормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

Неоснователно е възражението на ответника с доводи за непоискана доставка на топлинна енергия. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСГК, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на чл. 62 вр. с § 1 от ДР на ЗЗП. Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след изменението ДВ, бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.