Определение № 654 от 05.06.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 654 гр. Бургас, 05.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева С.а

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева С.а Въззивно частно наказателно дело № 20252100601455 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК и е образувано по жалба на подсъдимата Х. А. Х., чрез адв. П. Н. от АК – Бургас, подадена срещу протоколно определение от 08.10.2025 г., постановено по НОХД № 2648/2025 г. по описа на Районен съд гр. Бургас, с което първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимата и е насрочил делото за разглеждане по общия ред.

С жалбата се иска отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно, като делото бъде върнато на досъдебното производство със съответните указания. Излагат се съображения, че съдът не е съобразил съдържанието на обвинителния акт и е извел само лаконично и необосновано извод за съответствието му с чл. 246 от НПК. Намира, че в обвинителния акт са отразени неопределени фактически твърдения, без категоричност, като твърдяните факти не са установени по време и място, както и че са нА.це противоположни твърдения. Също така счита, че в обвинителния акт не е посочено на кой договор се позовава държавното обвинение, при условие, че в партидата на дружеството в ТР са няколко и в никой от тях не фигурира чл.

15б с такава забрана, което е от значение както за обективната страна на 1 престъплението по чл. 201 от НК, така и определящо за субективното отношение на дееца към извършеното.

Бургаският окръжен съд, като се запозна с материА.те по делото, становището, изложено в жалбата и като съобрази закона, намира същата за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията за това са следните:

По внесен от Районна прокуратура – гр. Бургас обвинителен акт пред Районен съд – гр. Бургас е било образувано НОХД № 2648/2025 г. с обвинение срещу Х. А. Х., ЕГН ********** за това, че на 29.08.2022 г., в гр. Бургас, в качеството на длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК – управител на търговско дружество „Б. е. б. м.“ ООД – гр. Бургас, с ЕИК ****, присвоила чужди пари, връчени й в това й качество и поверени й да ги пази и управлява – сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, собственост на „Б. е.б. м.“ ООД, като наредила сумата чрез електронно банкиране и електронен подпис от сметката на дружеството по сметката на сина си А. М. М. BG******* в „Банка ДСК“ АД – престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК.

По делото е било проведено разпоредително заседание на 08.10.2025 г., като след становищата на страните по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, първоинстанционният съд с определение № 2382/08.10.2025 г. (предмет на настоящия съдебен контрол) е приел, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимата и ощетеното юридическо лице.

Първоинстанционният съдебен състав е изложил подробни и обстоятелствени мотиви относно причините, поради които счита искането за прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на прокурора за неоснователно, като последователно е отговорил на всяко направено от защитата възражение. Ето защо оплакването на жалбоподателя, че съдът лаконично и необосновано е направил извод за съответствието на обвинителния акт с чл. 246 от НПК не може да бъде споделено.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. В производството по чл. 247а и сл. от НПК е недопустимо съдът да взема отношение по доказателствата, събрани в досъдебната фаза, като в чл. 248, ал. 4 от НПК е отразена изрична забрана в разпоредително заседание да се обсъждат нарушения, свързани със 2 събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Поради това оплаквания и възражения в тази връзка са недопустими и на такива не се дължи отговор.

Въззивният състав счита, че внесения в първоинстанционния съд обвинителен акт отговаря на правните изисквания на чл. 246 от НПК и е съобразен с основните положения, визирани в Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, поради което и е годен да постави началото на съдебното производството пред първата инстанция.

В случая от страна на защитата се навеждат доводи, че съдържанието на така внесеният пред Бургаски районен съд обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК не покрива тези стандарти, като се сочат конкретни оплаквания. Настоящата въззивна инстанция намира тези възражения за неоснователни поради следните съображения:

В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено кога е било учредено дружеството „Б. б.м.“ ООД – гр. Бургас, с ЕИК ******, както и кои са неговите учредители – подсъдимата Х. и Л.Н. Д.. Също така е посочено, че по силата на учредителния договор, подсъдимата е била назначена като управител на търговското дружество, като в това й качество на същата е било възложено да подписва трудовите договори, уведомленията за НАП, да оторизира всички видове плащания, като единствено Х. е имала достъп чрез телефона си до интернет банкирането за потвърждаване на плащанията. Също така, в обстоятелствената част на ОА се сочи, че в качеството й на управител, подсъдимата имала право да се разпорежда с банковата сметка на дружеството – да внася, да тегли и да превежда пари от нея, които пари са собственост на дружеството. В описанието на фактите е посочено, че дружествените дялове на Х. били прехвърлени на Д. на 30.08.2022 г., като от тази дата Х. вече не била и управител на дружеството, съответно нямала нужната представителна власт и не разполагала със законова възможност да тегли или превежда пари от сметката на дружеството, както и че на 29.08.2022 г., чрез електронните канА. на Банка ДСТ, подсъдимата Х. наредила превод в размер на 40 000 лева от банковата сметка на дружеството към банковата сметка на сина си А. М., като платежното нареждане е подписала с електронен подпис на 29.08.2022 г. в 22:39:29 часа. За произход на средствата посочила, че тези пари са от дейността на фирмата от 01.07.2022 г. до 12.08.2022 г. От така изложеното 3 става ясно и по никакъв начин не буди съмнение какви са фактите – елементи от състава на престъплението по чл. 201, ал. 1 от НК, които прокурорът е включил в повдигнатото обвинение, а именно присвояването на чужди пари, връчени й в това й качество и поверени й да ги пази и управлява – сумата от 40 000 лева, собственост на „Б. е. б. м.“ ООД, като наредила сумата чрез електронно банкиране и с електронен подпис от сметката на дружеството по сметката на сина си А. М. М..

За да е годен да очертае предмета на доказване по делото обвинителният акт следва да съдържа всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, включително свързаните с времето и мястото на извършването му, както и участието на обвиняемия в него. В конкретния случай тези факти са ясно и недвусмислено посочени от представителя на държавното обвинение – индивидуА.зирана е личността на подсъдимата, описано е инкриминираното деяние, а именно качеството на подсъдимата, посочено е мястото, на което е извършено деянието, както и времето, посочен е методът, по който е извършено деянието, чрез нареждане на превод от банковата сметка на дружеството към банковата сметка на сина си, както и че платежното нареждане е подписано с електронен подпис на подсъдимата. Всички изисквания за надлежното изготвяне на обвинителния акт са спазени и същият е напълно годен да формулира рамките на обвинението. Възраженията на защитата са свързани с факти, чието излагане в обвинителния акт не е задължително, доколкото не се отнасят до елементи от състава на престъплението, а останалото са въпроси по същество на делото и подлежат на установяване в процеса на доказване, но същите не се отразяват на пълнотата и изчерпателността на съдържанието на обвинителния акт.

От всичко изложено настоящият въззивен състав намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на престъплението по чл. 201, ал.

1 НК, за което е повдигнато обвинение спрямо подсъдимата Х. Х., като същите кореспондират и са намерили съответно отражение и в заключителната част обвинението. Актът на прокурора е очертал с необходимата яснота и конкретика обстоятелствата, включени в главния факт на процеса, съобразно изискванията на чл. 246 НПК, и въззивната инстанция не констатира твърдените от защитата неясноти или противоречия във волята 4 на държавния обвинител. При това положение съдът приема, че няма пречки от обективен характер при така формулирания обвинителен акт подсъдимата да разбере в какво е обвинена и въз основа на какви доказателства, респективно няма основание да се приеме, че правото й на защита е ограничено.

С оглед на изложеното въззивната инстанция прие, че на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата. Това обосновава изводът, че правилно първоинстанционният съд по НОХД № 2648/2025 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас не е упражнил правомощието си по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК , като не е прекратил съдебното производство и не е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, което от своя страна налага потвърждаване на посоченото определение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на подсъдимата Х. А. Х., чрез адв. П. Н. от АК – Бургас, подадена срещу протоколно определение от 08.10.2025 г., постановено по НОХД № 2648/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2382/08.10.2025 г., постановено по НОХД № 2648/2025 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.

ВРЪЩА делото на Районен съд - гр. Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6