Определение № 1126 от 25.09.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1126 гр. Стара Загора, 25.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

А. Д. А.ов като разгледа докладваното от А. Д. А.ов Въззивно частно гражданско дело № 20235500500606 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.2 74, ал.1, т.2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба на „С.С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление : с. Р., общ. С., ул. „**********, представлявано от законния си представител Е.Г. В.а – управител, действаща чрез адв. Д. С., срещу определение № 1280/13.06.2023 г. по гр.д.№ 1321/2023 г. на Районен съд – К., с което е допуснато обезпечение на предявеният от Г. К. К. срещу дружеството-жалбоподател иск по чл.200 от КТ за присъждане на обезщетение от 400 000 лв. за причинени от трудова злополука неимуществени вреди, чрез налагане на запор върху вземане на „С.С.“ ЕООД от трето лице, до размера от 100 000 лв.

Изложени са съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна.

Ответникът по частната жалба - Г. К. К., действащ чрез адв. А. Г., е представил отговор, с който я е оспорил като неоснователна и е поискал потвърждаване на обжалваното определение.

Настоящият въззивен съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Частната жалба е процесуално допустима, т.к. е подадена от процесуално-легитимирана страна, в предвидения срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Г. К. К. срещу „С.С.“ ЕООД, с която е предявен иск по чл.200 от КТ за присъждане на 1 обезщетение от 400 000 лв. за причинени от трудова злополука неимуществени вреди.

С исковата молба ищецът е поискал и допускане на обезпечение на иска чрез налагането на запор върху вземане на ответника по договор за охрана с трето лице.

Първоинстанционният съд е уважил частично искането и е допуснал обезпечение на иска до размера от 100 000 лв., до който е приел, че е налице вероятна основателност.

Настоящият въззивен съд намира обжалваното определение за правилно.

Налице са основанията за допускане на обезпечение на предявеният от Г.

К. К. срещу „С.С.“ ЕООД иск, т.к. с исковата молба са представени писмени доказателства, които обосновават вероятната му основателност, а именно официални документи, удостоверяващи претърпяната от ищеца трудова злополука, вида и характера на получените от нея увреждания на здравето; вида и периода на предприетите специализирани медицински дейности, свързани с лечението им и възстановителните периоди след всяка от тях.

Налице е и обезпечителна нужда, предвид паричния характер на притезанието и липсата на данни, които да я опровергават, в т.ч. представеният с отговора на частната жалба документ, удостоверяващ прехвърлянето на запорираното вземане или част от него на друг кредитор, което от своя страна е индиция за наличието на опасност от осуетяване изпълнението на едно бъдещо позитивно за ищеца съдебно решение.

Неоснователен е доводът в частната жалба, че искът е вероятно неоснователен, т.к. размерът на подлежащото на присъждане обезщетение се определя от съда по справедливост едва със съдебното решение.

Това тълкуване на правната норма е превратно и обосновава априори неприложимост на обезпечение на искове, чийто размер подлежи на определяне от съда по справедливост.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 162 от ГПК в исковия процес съдът се ползва с дискреция при определянето на размера, до който иска следва да бъде уважен, в случай, че искът е доказан по основание, но не и по размер.

В обезпечителното производство предвиденият от законодателя критерий за основателност на искането за допускане на обезпечение е значително занижен – само вероятната основателност на иска, която може да се отнася както до основанието, така и до размера на иска.

Преценката е винаги конкретна, като при липсата на представени убедителни писмени доказателства, установяващи вероятна основателност на иска, допускането на обезпечението се предпоставя от внасянето на парична или имотна гаранция от ищеца, която следва да служи като обезпечение за ответника за евентуално причинените му вреди, в случай на неоснователно упражняване на правото на иск от ищеца.

Съдът може да постанови внасянето на гаранция и в случаите, когато ищецът е представил убедителни писмени доказателства, установяващи 2 вероятна основателност на иска.

Тази преценка на съда се обуславя от вида на предявеният иск, чието обезпечаване се иска, и поисканата от ищеца обезпечителна мярка - начина, по който тя може да засегне имуществената сфера на ответника, като следва да се осигури баланс между интересите на двете страни.

В случая водещ критерий при преценката на съда дали следва да бъде определена гаранция по реда на чл.391, ал.2 от ГПК представлява вида на предявеният иск – касае се за трудов спор, във връзка с който определянето на гаранция за работника- ищец при представлявало затрудняване на ефективното упражняване на процесуалните му права.

За тази преценка на съда решаващо значение има цялостната законодателна политика, касаеща улесняване на достъпа до съд на работниците/служителите, като икономически по-слабата страна в правоотношението, при защита на произтичащите от трудово им правоотношение права /освобождаване от заплащането на държавни такси и разноски и др./.

Ето защо въззивният съд намира, че в случая при наличието на убедителни писмени доказателства, установяващи вероятна основателност на претърпяната от ищеца трудова злополука, характера на получените от нея увреждания на здравето; вида и периода на предприетите специализирани медицински дейности, свързани с лечението им и възстановителните периоди след всяка от тях, са налице предпоставките за допускане на частично обезпечение на предявения иск до обичайно установен от съдебната практика и съответстващ на тези обстоятелства размер, в случая на 100 000 лв.

Неоснователни са и оплакванията в частната жалба за несъответствие на обезпечителната мярка и обезпечителната нужда.

Доводите, че чрез наложения запор върху вземанията на ответника от трето лице се засягат бъдещи периодични плащания, което от своя страна би попречило на „С.С.“ ЕООД да изпълнява поетите с договора задължения са голословни.

От съдържанието на представения с исковата молба договор не се установява, че заплащането на възнаграждението по сключения с третото лице договор за охрана следва да се извършва периодично, нито че получаването му предпоставя осигуряване на изпълнението на задълженията по договора на изпълнителя.

В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно договора осигуряването на техническите средства за охрана следва да се осигури от възложителя, а задължение на „С.С.“ ЕООД е осигуряване на човешкия ресурс за осъществяването на физическата охрана.

С частната жалба не са представени никакви доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, а напротив - с отговора на частната жалба е представен документ, удостоверяващ, че „С.С.“ ЕООД е цедирало свое вземане от третото лице, представляващо плащане по договора за охрана, на друг кредитор, на когото е било платено.

3

Освен това твърдението, че дружеството, което е участвало в процедура по възлагане на обществена поръчка и която е спечелило, би имало финансови затруднения да осигури нормалното функциониране на търговската си дейност, в т.ч. и заплащане на трудовите възнаграждения на своите работници/служители, поради запор на сума в размер на 100 000 лв., само по себе си обуславя наличието на обезпечителна нужда за ищеца.

По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

Разноски в настоящото производство не се присъждат, т.к. от страна на ответника по частната жалба, който с оглед изхода на делото се явява и правоимащата страна по смисъла на чл.78 от ГПК, не е направено такова искане в подадения от него отговор.

По изложените съображения и на основание чл. 278, ал.4 и ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1280/13.06.2023 г. по гр.д.№ 1321/2023 г. на Районен съд – К..

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4