Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 26.01.2026, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Административно наказателно дело 547/2025
Вид
Решение № 23
Подписан
26.01.2026
В сила
27.02.2026
Състав
Цветан Христов Петков

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 24, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Ботевград, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

- при участието на секретаря като разгледа докладваното от - Административно наказателно дело № 20251810200547 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Г. Л. М. с ЕГН**********, чрез адв.Д. Р. А. от САК е обжалвала в законния срок електронен фиш за налагане на глоба серия К №7496220 на ОДМВР-София, с който на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП й е наложено административно наказание “глоба” в размер 51.13евро /100.00 лева/ за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП, като излага съображения за незаконосъобразност на същия и моли да бъде отменено изцяло, като се претендира адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява, а в писмена молба от адв.А., се заявява, че се поддържа жалбата и се претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивната страна – ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и изразява също писмено становище по жалбата, като я оспорва и прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

1

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: протокол от проверка № 122-СГ-ИСИС/05.09.2023г.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126; Заповед № 8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на МВР, с приложена бланка на електронен фиш за налагане на глоба; Заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на МВР, с приложена бланка на електронен фиш за налагане на глоба; снимка; протокол за използване на автоматизирано техническо или система от 13.05.2023г.; снимков материал – 3бр.; справка за собственост на МПС от ИИС на МВР; разпечатка от АИС-АНД, удостоверяваща връчването на електронен фиш №7496220; известие за доставяне; както и приложените с молба с вх.№ 9286/30.09.2025г. Електронен фиш серия К №7473819 от 13.05.2023г. и Електронен фиш серия К №7496220 от 13.05.2023 г., писмо с вх.

№10248/21.10.2025 година, с приложени разпечатка от АИС-АНД, удостоверяваща датата на влизане в сила на електронен фиш Серия К № 7473819 на 12.08.2025 г. – 1 /един/ лист и разпечатка от АИС-АНД, удостоверяваща датата на плащане на електронен фиш Серия К № 7473819 на 04.08.2025 г. – 1 /един/лист: се установява следната фактическа обстановка:

На 13.05.2023г. в 11:54ч, в района на община Ботевград, на АМ „Хемус” в участъка на 41+300км. в посока на движение към гр.Варна, с автоматизирано техническо средство, насочено към гр.София била засечена скоростта на движение на МПС –лек автомобил м.“-“, с рег.№-, собственост на жалбоподателката. Тогава била отчетена скорост на движение от 107км/ч., надвишаваща разрешената от 80 км/ч /ограничена с пътен знак В-26/, и било установено превишение от 27км/ч. Техническото средство представлява мобилна система за видеоконтрол на скоростта. Въз основа на заснетата с АТ С снимка е издаден атакувания електронен фиш от ОДМВР- София за налагане на глоба в размер на 100.00 лева на М. в качеството й на собственик на процесното МПС.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения 14-дневен срок и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакувания ЕФ/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

2

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и издаден при нарушения на процесуалния и материалния закон. Налице са основания за отмяна на издадения електронен фиш.

От приложения по делото, електронен фиш Серия К №

7473819/13.05.2023г се установява, че той е издаден срещу същото лице за абсолютно същото нарушение, както обжалвания електронен фиш, предмет на настоящото производство- Серия К №7496220/13.05.2023г.

От приложените по делото справки и писма от ОДМВР-София е видно, че електронен фиш Серия 7473819/13.05.2023г. е бил влязъл в сила и наложената глоба е заплатена.

Посоченото противоречи на фундаменталния за наказателния и административно наказателния процес принцип за ne bis in idem, което налага безусловна отмяна на атакувания електронен фиш. Според чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, ако спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК съдържа както класическия принцип, така и процесуалната гаранция, че няма да се стигне до неговото нарушаване, съдържаща се в задължението при две висящи наказателни процедури за едно и също деяние, насочени срещу едно и също лице да се прекратява тази която е образувана по –късно, макар нито една от процедурите все още да не е приключила с влязъл в сила акт. Принципът ne bis in idem и процесуалната гаранция за неговото спазване следва да се прилагат по следния механизъмкогато спрямо едно и също лице за едно и също деяние са налице две висящи процедури с наказателен характер, като никоя от тях не е все още приключила с влязъл в сила актследва на основание чл. 24, ал. 1, т. 6, предл. 1 да бъде прекратена по-късно образуваната процедура, поради наличие на незавършило наказателно производство. Ако по някаква причина обаче двете 3 производства продължат паралелното си развитие и едно от тях приключи с влязъл в сила акт, следва на основание класическия принцип ne bis in idem да бъде прекратено производството, което все още е висящо, независимо кое производство е образувано първо /така ТР 3/2015 ОСНК на ВКС/ От разкрития наказателен характер на процеса по ЗАНН и от изричната препращаща норма на чл. 84 ЗАНН следва, че в процесите по ЗАНН следва да намери приложение и нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК , доколкото подобно прекратително основание не е уредено в чл. 34 ЗАНН.

При съпоставка на деянията предмет на двете административно наказателни производства се установява, че деецът е наказан за една и съща система от телодвижения, извършени по едно и също време на едно и също място, при една и съща обстановка, с едни и същи средства, при единство на решението.

Гореизложеното налага извода, че се касае за тъждество на фактите по двете наказателни производства съответно по двата електронни фиша.

От гореизложеното следва, че атакуваният пред настоящия състав електронен фиш, се явява издаден при съществено нарушение на процесуалните правила- чл. 24, ал. 1, т. 6, предл. 1 НПК .

Това обстоятелство е самостоятелно основание за отмяната на обжалвания електронен фиш, предмет на настоящото производство.

Предвид на това съдът счита, че обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен, и като такъв следва да бъде отменен.

Предвид изхода на спора и на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН на Г. Л. М. се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.

Писмено въззивната страна е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 255.65 евро /500лева/. В случая, платеното от Г. Л. М. адвокатско възнаграждение е над минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на Г. Л.

4

М . разноски в размер на 204.52евро/двеста и четири евро и 52евроцента/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 547/2025г. пред Районен съд Ботевград с оглед направеното възражение от въз. страна, както и с липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш за налагане на глоба серия К №7496220 на ОДМВР-София, с който на Г. Л. М. с ЕГН********** й е наложено административно наказание “глоба” в размер 51.13евро /100.00 лева/ за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на Г. Л. М. с

ЕГН********** разноски в размер на 204.52евро/двеста и четири евро и 52евроцента/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 547/2025г. по описа на БРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5