Решение № 11325 от 10.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11325 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110106922 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „Софийска вода“ АД срещу Д. Ф. Ф..

Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.198 ЗВ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги за имот с адрес: гр. ******, а последният не е заплатил дължимата цена.

Твърди, че за исковия период 31.12.2021 г. – 28.02.2025 г. са предоставени ВиК услуги на стойност 627, 99 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи, както следва: сумата 321, 09 евро (627, 99 лв.), представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода 31.12.2021 г. – 28.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.12.2025 г. до окончателното изплащане; сумата 20, 61 евро (40, 30 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 28.02.2022 г. – 30.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 22.12.2025 г. по ч.гр.д. № 4113/2025 г. на РС-Шумен.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от 1 ответника Д. Ф. Ф., с който оспорва исковете. Оспорва да има качеството потребител на ВиК услуги по съображения, че не е собственик/вещен ползвател на процесния имот, не се установява да му е предавано владението на имота. Оспорва да е в облигационно правоотношение с ищеца. Оспорва да са налице доказателства за доставка на ВиК услуги. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 17.12.2025 г. „Софийска вода“ АД е сезирала РСШумен с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д.

Ф. Ф. за: сумата 627, 99 лв., представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода 31.12.2021 г. – 28.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.12.2025 г. до окончателното изплащане; сумата 40, 30 лв., представляваща мораторна лихва за периода 28.02.2022 г. – 30.03.2025 г.

С разпореждане от 22.12.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 21, 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземания, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

Видно от писмо от Столична община, Район „Люлин“ от 03.06.2026 г., в същото се сочи, че Д. Ф. Ф. не е общински наемател; че на същия не е издавана настанителна заповед и няма сключен договор за наем със Столична община; че лицето обитава адреса без правно основание и е подало заявление да му бъде издадена заповед за настаняване.

По делото е представено заявление за откриване на индивидуална партида от 31.10.2021 г. от Д. Ф. Ф. за имот с адрес: гр. ******, в което е посочено, че в имота има потребители – 3 лица.

От заключението на комплексната съдебно-техническата и счетоводна експертиза, изготвена от вещите лица В. и Н., което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че процесният имот е водоснабден. За имота е създадена партида клиентски № ****. Констатира се, че стойността на предоставените ВиК услуги за исковия период 31.12.2021 г. – 28.02.2025 г. възлиза на сумата 627, 99 лв. За исковия период сумите са начислени служебно на база за 3 бр. живущи в имота. Мораторната лихва за периода 28.02.2022 г. – 30.03.2025 г. е изчислена в размер на сумата 149, 12 лв. За процесния период е платена сумата 60 лв. на 31.10.2022 г.

2

Вещите лица са пояснили по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че данните за 3 бр. живущи в имота произтичат от заявление за откриване на индивидуална партида.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на производството:

Твърди се от страна на ответника, че по ч.гр.д. № 69482/2023 г. на СРС, ГО, 51 състав е била издадена заповед за изпълнение срещу него за същия имот за периода 31.12.2021 г. – 30.05.2023 г. , попадащ в исковия, а по ч.гр.д. № 37951/2025 г. на СРС, ГО, 151 състав – заповед за изпълнение срещу него за същия имот за периода 31.05.2023 г. – 30.09.2024 г. , попадащ в исковия, като и двете заповеди са били обезсилени, поради което била налице СПН за недължимост на вземанията.

По ч.гр.д. № 69482/2023 г. на СРС, ГО, 51 състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.01.2024 г. в полза на „Софийска вода“ АД срещу Д. Ф. Ф. за: сумата 468, 13 лв., представляваща главница за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги за периода 31.12.2021 г. – 30.05.2023 г. до водоснабден имот с адрес: гр. *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 30, 87 лв., представляваща мораторна лихва за периода 28.02.2022 г. – 29.06.2023 г.

По ч.гр.д. № 37951/2025 г. на СРС, ГО, 151 състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.01.2024 г. в полза на „Софийска вода“ АД срещу Д. Ф. Ф. за: сумата 443, 57 лв., представляваща главница за потребена вода от длъжника по договорна (съдебна) сметка **********, създадена към клиентски номер 1**** за периода 31.05.2023 г. – 30.09.2024 г., ведно със законна лихва за период от 25.06.2025 г. до изплащане на вземането; сумата 35, 78 лв., представляваща мораторна лихва за периода 29.07.2023 г. – 30.10.2024 г.

Касае се за вземания за същия имот. Доводите на ответника обаче не могат да бъдат споделени, доколкото заповедното производство има за цел единствено да се провери дали вземането е безспорно, като обезсилването на ЗИ поради непредявяване на иск в срока по чл.415 ГПК не препятства възможността на ищеца да претендира вземането си в следващо производство, доколкото не се формира СПН за недължимост на вземането. По изложените съображения настоящото производството е допустимо.

По основателността на исковете:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо 3 спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.

Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.

По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения, приложими по аналогия и в настоящия случай, относно хипотезата, при която топлоснабден имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а к о ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи 4 условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

От изложеното следва, че за да обоснове качеството потребител на ВиК услуги на лице, различно от собственика, респ. вещния ползвател на водоснабден имот, ищецът следа да докаже не само че това лице ползва водоснабден имот със съгласието на собственика, респ. вещния ползвател, но и че между това лице и ищеца е възникнало облигационно правоотношение с предмет – предоставяне на ВиК услуги.

В случая ищецът твърди, че ответникът е наемател на общински имот.

Видно от писмо от Столична община, Район „Люлин“ от 03.06.2026 г. обаче, в същото се сочи, че Д. Ф. Ф. не е общински наемател; че на същия не е издавана настанителна заповед и няма сключен договор за наем със Столична община; че лицето обитава адреса без правно основание и е подало заявление да му бъде издадена заповед за настаняване.

По делото не са представени настанителна заповед, договор за наем и каквито и да било доказателства за наличие на договорно правоотношение със Столична община за исковия период. С оглед изложеното не може да се приеме, че ответникът ползва водоснабден имот със съгласието на собственика. Не се установява качеството на ответника на наемател за исковия период.