Акт от 31.03.2021, Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер: 39 31.03.2021 год. Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Емил Енчев разгледа докладваното от съдията Марин Маринов КАН дело № 26 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Областта дирекция на МВР –

Разград, срещу решение № 365 от 04.12.2020 год., постановено по АНД № 677/2020 год. по описа на Районен съд Разград. С него съдът е отменил НП № 1873-04-551 от 19.09.2019 год. на началника на РУ МВР- Разград, с което на ответника по касационната жалба – А. Ю. С., е наложена глоба от 500 лв. на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от същия закон. Излагат се доводи, че деянието е правилно квалифицирано като нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, както и че в мотивите като санкционна норма е посочен чл. 34а, ал.

1 от НК. Посочването като приложима санкционна норма на чл. 34, ал. 1 от ЗЗШОС в диспозитива на НП е резултат от техническа грешка. От съда се иска да отмени въззивното решение и да постанови ново, с което да потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – А. Ю. С., в писмено становище и чрез адв. Д. Д. оспорва жалбата като неоснователна. Наред с изложените във въззивното решение мотиви за незаконосъобразност, се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като с него е наложено наказание за допустителство, без такова да е предвидено в специалния закон, като се позовава на чл. 10 от ЗАНН. От съда се иска да потвърди решението на районния съд, както и да присъди направените по делото разноски

Прокурорът от Окръжна прокуратура -Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.

Административен съд- Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си, районният съд е приел от фактическа страна, че НП е издадено въз основа на АУАН №1873-04-551 от 19.08.2019 г. съставен на ответника по касацията от старши полицай в РУ на МВР. В акта и НП от фактическа страна е посочено, че на 19.08.2019 г., около 23:30 ч., в гр.Разград, на път III- 204, в развлекателен плувен комплекс „Път Консулт“, ресторант „Брезите“, С. в качеството си на салонен управител на ресторант „Брезите“, находящ се в зона и територия, предназначена за жилищно строителство, допуска озвучаване на обекта за времето от 23:00 ч. до 08;00 ч. В НП е посочено, че заведението попада в хипотезата на защитните норми на Закона за защита от шума в околната среда. Било установено безспорно, че от ресторант „Брезите“ на горепосочения адрес в 23:30 ч. на 19.08.2019 г. е имало озвучаване и се е чувала музика към момента на проверката от полицейските служители. Поради това органите на МВР приели, че е извършено нарушение по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС. Пред РРС като свидетел е разпитан полицейският служител, който е съставил АУАН, но той не помни конкретния случай. Обяснил е, че често за този обект са съставяни актове по сигнали на граждани за констатиран силен шум. В приложената докладна записка също не били описани фактически обстоятелства. Районният съд приел, че липсват доказателства, които безспорно потвърждават констатациите в акта и в НП относно конкретния случай.

При тези факти районният съд приел от правна страна, че вмененото на жалбоподателя от фактическа страна деяние не е доказано. На следващо място съдът е приел, че НП е незаконосъобразно, тъй като при съставянето му е нарушен материалният закон. АНО е приел, че жалбоподателят е нарушил чл.16а, ал.2 от Закона, но е наказан на основание чл.34, ал.1 от Закона, който текст санкционира нарушения, свързани с превишаване на граничните стойности на шум. В конкретния случай обаче не е констатирано превишаване на граничните стойности на шума, а изобщо наличие на шум в места, за които това е забранено в определени часове. Според РС приложимата в случая санкционна норма е тази по чл.34а, ал. 1 от ЗЗШОС, който е действал към момента на твърдяното нарушение,

Разградският административен съд намира, решението на районния съд за правилно. Изводите на районния съд, че вмененото във вина на наказаното лице нарушение не е доказано от фактическа страна и че неправилно е приложена санкционната норма са правилни.

Съгласно разпоредбата на ч. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС в действащата към датата на нарушението редакция, забранява се озвучаването от обекти по ал.

1 /обекти за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение,както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено предназначение/ и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. От редакцията на разпоредбата е видно, че съществен елемент от обективния състав на нарушението е характерът на зоните и територията, на която е разположен озвученият обект. В АУАН е посочено , че обектът се намира в зона и територия, предназначена за жилищно строителство, но по делото не са представени доказателства в тази насока. Напротив с жалбата са представени доказателства, които оборват посочения в АУАН факт, че територията, в която се намира обектът , е за жилищно строителство.

На следващо място по делото няма доказателства, установяващи, че наказаното лице е на длъжност салонен управител. За да е налице хипотезата на специалната отговорност по реда на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН – на ръководител на учреждение или предприятие за извършени от работници и служители нарушения, при осъществяване на дейността на предприятието, е необходимо да бъдат посочени и доказани длъжността на съответния ръководител, фактът, че той знае за извършваното от конкретен работник нарушение, задължението му да контролира този работник и бездействието му, поради което нарушението е извършено. В конкретния случай от фактическа страна в АУАН и в НП освен длъжността на наказаното лице, факт който не е доказан по безспорен начин, не е посочен нито един от горепосочените елементи, за да се приеме, че С. следва да носи отговорност в хипотезата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН.

Съдът не споделя становището на ответника по касацията, че допустителството е наказуемо само ако в специалния закон е предвидено наказание за него с оглед разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН е специална по отношение на чл. 10 от ЗАНН и е относима за субекти на административно нарушение със специални качества - ръководителите на предприятия, учреждения и организации, които контролират дейността на работниците и служителите им.

Районният съд правилно е приел, че АНО не е приложил правилната санкционна норма. С разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗЗШОС е предвидена санкция за нарушения, свързани с превишаване на граничните стойности на шум, а такова деяние не е описано в обжалваното НП.

Действително в мотивите на НП АНО е обсъждал разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС и прилагането и по отношение на описаното в НП нарушение, но неизвестно защо в диспозитива изрично е посочил, че налага санкцията на основание чл. 34, ал. 1 от ЗЗШОС. В крайна сметка не става ясно каква е волята на АНО за приложимата санкционна норма. В административнонаказателния процес, за разлика от административния процес не е предвидена правната фигура „техническа грешка”. Всяко неправилно прилагане на санкционната норма води до незаконосъобразност на издаденото НП.

Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.

Ответникът по касационната жалба претендира разноски по делото, като искането е своевременно направено, но по делото липсват доказателства, такива да са сторени в касационната инстанция, поради което следва да се отхвърли.

Водим от горното, Разградският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 365 от 04.12.2020 год., постановено по АНД № 677/2020 год. по описа на районен съд Разград.

ОТХВЪРЛЯ искането на А. Ю. С. от гр. Р. за присъждане на разноски пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:1./п/

2./п/