Решение № 506 от 28.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. Варна, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20263110200316 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „ГОУ ФЪРСТ“ ЕООД ЕИК *** със седалище гр.Варна, подадена чрез представляващата Б. С. Ц., против НП № 03-2500599/22.12.2025год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ТД е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 300лв. на основание чл. 415в от КТ за нарушаване нормата на чл. 150 от КТ вр. чл. 128, т.1 от КТ.

В жалбата си въззивникът не оспорва фктическите костатации изложени в акта и НП, но твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно като изразява становище за хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено, а алтернативно да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния размер предвиден в закона.

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от своя управител Б. Ц., която заявява, че поддържа жалбата и не оспорва фактите, а във фазата по същество моли да бъде намален размера на наложеното наказание.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Акцентира, че в протокола за проверка били описани и други нарушения на трудовото законодателство. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът 1 прие за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпил сигнал за неизплатени трудови възнаграждения в периода 20.10.2025год. 04.11.2025год. служители на дирекция „ИТ“ Варна извършили проверка на въззивното дружество. В хода на проверката, от представените от страна на въззивното дружество документи (ТД, разчетноплатежна ведомост за месец август 2025год., отчетна форма за явяване на работа и др.) било установено, че лицето Р. Г. А. е полагала труд за въззивното дружество като работодател на 15.08.2025год., работела е в гр.Варна, като за този ден обявен за почивен на територията на гр.Варна с решение на Общинския съвет не й било начислено трудово възнаграждение в увеличен размер за положения извънреден труд.

За констатираното нарушение на 04.11.2025год. на въззивното дружество бил съставен АУА №03-2500599, в който е посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 150 от КТ вр. чл. 128, т.1 от КТ.

Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващата въззивното дружество.

След съставяне на акта от страна на въззивното дружество нарушението било незабавно отстранено като били представени фиш за заплата с начислен извънреден труд за месец август и преводно нареждане за изплащане на допълнителното възнаграждение.

На 22.12.2014год., въз основа на акта, директорът на дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, издал атакуваното НП № 03-2500599 като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 150 от КТ, вр. чл. 128, т.1 от КТ и на основание чл. 415в от същия нормативен акт му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 300лв.

Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитана актосъставителката М. М., която в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от нея с нужната конкретика.

Като писмени доказателства са приобщени приложените към АНП:

АУАН, ТД № 004/24.06.2025год.; разчетно-платежна ведомост за месец август 2025год., отчетна форма за явяване/неявяване, правилник за вътрешния трудов ред, преводно нареждане, фиш за заплата за месец август, призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, идентификационна карта, Протокол за извършена проверка и заповед за компетентност.

Показанията на св. М. съдът кредитира изцяло като обективни и 2 достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства като обективни, достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите в своята съвкупност са еднопосочни.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на разпитания по делото свидетел, както и писмените доказателства подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи за основа на направените от съда фактически изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Описанието на нарушението в АУАН и НП е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечено към административнонаказателна отговорност и съответно да организира адекватно защитата си. Нарушение във връзка с описание на нарушението съдът не констатира. В АУАН и НП е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна, че нарушението за което е наложена санкция на въззивното дружество е извършено.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

В случая по делото няма спор, че въззивното дружество има качеството 3 на работодател по отношение на лицето Р. А.. В горната насока е приложения към преписката ТД. От друга страна не е спорно и това, а и по категоричен начин от приложената към преписката отчетна форма се установява, че на 15.08.2025год. А. е изпълнявала трудовите си задължения.

Няма спор и по отношение на това, че с решение № 695-6 по протокол № 25 от проведено на 10.07.2025год. от ОС Варна 15 август е обявен за почивен, неприсъствен ден на територията на Община Варна.

И след като на 15.08.2025год. Р. А. е полага труд – изпълнявал е трудовите си задължения в гр.Варна, то този труд е извънреден по смисъла на чл. 150 от КТ и въззивното дружество е следвало да и начисли и изплати допълнително възнаграждение в размер на 75 на сто съобразно чл. 262 от КТ.

Видно от разчетно-платежната ведомост за месец август 2025год. допълнително възнаграждение (каквото и да било) на А. не е било начислено и изплатено като този факт не се и оспорва.

Като не е начислило съответно изплатило допълнително възнаграждение на Р. А. за извънреден труд положен в неприсъствен, почивен ден въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.150 от КТ.

АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и отчитайки, че нарушението е било отстранено веднага след съставянето на акта законосъобразно е наложил санкция за маловажно нарушение по реда на чл. 415в, ал.1 от КТ – имуществена санкция в размер на 300лв.

Като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното в максимален размер наказание от една страна и от друга като съобрази, че нарушението е първо за въззивното дружество с оглед липсата на доказателства в подкрепа на това, че към датата на нарушението въззивното дружество вече е било санкционирано с влезли в сила НП, както и факта, че се касае за възнаграждение за извънреден труд в рамките само на един ден, съдът счете, че така наложеното наказание е завишено. Прецени, че дори наказание наложено в минимален размер в случая ще постигне целите както на генералната, така и на специалната превенция предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН, поради което и счете, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание имуществена санкция в размер на 100лв. Що се касае до акцентирането в съдебно заседание от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна за отбелязани в протокола за извършена проверка и други нарушения на КТ съдът намира за нужно да отбележи, че констатациите в протокола сами по себе си не доказват извършването на административни нарушения. Отделен е въпроса, че видно от констатациите в протокола всички са обвързани от начисляването, съответно изплащането на извънредния труд на същото лице. Отделен е въпроса, че ако е счетено че се касае и за други нарушения то нарушителя следва да понесе и отделна санкция. Така и или иначе в НП липсват мотиви на АНО защо налага санкция в максимален размер.

Що се касае до изложеното в жалбата становище за приложението на чл.

4

28 от ЗАНН то не се споделя от съда доколкото в случая в КТ е налице изрична разпоредба регламентираща „маловажно” нарушение по КТ (чл. 415в от КТ), която специална норма изключва приложението на общата норма на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл са и задължителните указания дадени с ТР № 3/10.05.2011год. по т.д. № 7/20110год.

Предвид изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание имуществена санкция от 300лв. на 100лв.

По разноските.

Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, която своевременно чрез своя процесуален представител е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При този изход на делото обаче (жалбата е изцяло уважена по алтернативното искане) разноски на въззиваемата страна не се дължат.

Водим от горното Варненският районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2500599 от 22.12.2025год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „ГОУ ФЪРСТ“ ЕООД, на основание чл.415в от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 300лв. като намалява размера на наказанието на 100лв..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред В арненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5