Решение № 19931 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19931 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20261110111931 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 238 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Е. К. срещу х, с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 245, ал. 2 КТ и чл.

224, ал. 1 КТ за заплащане на сумите, както следва: 27360,29 евро, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 29.06.2022 г. до 30.04.2026 г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането; 5300,27 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното нетно трудово възнаграждение за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2026 г.; и 3816,96 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 77 работни дни за периода 2022 г. – 2026 г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането.

Ищецът твърди, че се намира в трудово правоотношение с ответника, възникнало въз основа на безсрочен трудов договор № 22-001/10.05.2022 г., по което изпълнява длъжността „ръководител производствени технологии“, с място на работа търговски обект на дружеството в гр. Мездра, при пълно работно време – 8 часа дневно, 5-дневна работна седмица. Сочи, че страните първоначално уговорили основното трудово възнаграждение от 710 лева, чийто брутен размер бил увеличен на 2000 лева, считано от 01.03.2024 г. с допълнително споразумение. Поддържа, че работодателят не изплатил в пълен размер дължимото му за периода от 29.06.2022 г. до 30.04.2026 г. нетно трудово възнаграждение, което възлизало на сумата от 53512,07 лева или 27360,29 евро, както и дължимото му обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 77 дни, от които 10 дни за 2022 г., 20 дни за 2023 г., 20 дни за 2024 г., 20 дни за 2025 г. и 7 дни за 2026 г., равняващо се на общо 3816,96 евро. Навежда доводи, че ответникът е изпаднал в забава по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, поради което в негова тежест е възникнало задължението за заплащане на мораторна лихва върху 1 непогасените вземания за трудови възнаграждения. По така изложените доводи предявява разглежданите искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

СРС, 74-ти състав е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 245, ал. 2 КТ и чл.

224, ал. 1 КТ.

В проведеното на 19.10.2026 г. публично съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК, са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено решение срещу ответника. На същия са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се разглежда в нейно отсъствие, а от събраните по делото писмени доказателствени средства се установява, че предявените искове са вероятно основателни – арг. от чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.

При този изход на правния спор с правна възможност да претендира заплащането на деловодни разноски разполага единствено ищецът. Последният е доказал сторени разноски в размер на 3000 евро за заплатено адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложат в тежест на ответника.

Доколкото на основание чл. 359 КТ ищецът не дължи заплащане на държавна такса по настоящото производство и предвид уважаването на исковете ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 1459,10 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА х, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на Е.

К., ЛИН **, ЕГН **********, с адрес: **, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 245, ал. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, сумите, както следва: 27360,29 евро, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 29.06.2022 г. до 30.04.2026 г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането; 5300,27 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното нетно трудово възнаграждение за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2026 г.; и 3816,96 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 77 работни дни за периода 2022 г. – 2026 г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане 2 на вземането.

ОСЪЖДА х, ЕИК **, да заплати на Е. К., ЛИН **, ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по делото в размер на сумата от 3000 евро.

ОСЪЖДА х, ЕИК **, да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 1459,10 евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3