Решение № 2582 от 08.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2582 гр. Варна, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Г. при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Г. Гражданско дело № 20253110100457 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „Д.з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „К. Ал. Д.“ № ** срещу А. п. и., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град С. ,бул. „М.“ № ** /чрез Областно управление – Варна/ обективно кумулативно съединени искови претенции, както следва:

1/ с правно основание чл. 410 КЗ, с искане да се осъди А. п. и., ЕИК ****** да заплати на „Д. з.“ АД, ЕИК ******* сумата от 330,10 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, изплатено по силата на договор за застраховка „Каско на МПС“, полица № ****************/07.03.2022 г., включващо обезщетение и ликвидационни разходи по образувана щета № **********, във връзка с настъпило ПТП на 29.12.2022 г., в резултат на което са реализирани материални щети на л.а. «А.», модел ** с рег. № В **** ТС, изразяващо се в преминаване през необезопасена, необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно - дупка по пътя край Аладжа манастир ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата 2/ с правно основание чл. 86 ЗЗД, с искане да се осъди А. п. и., ЕИК ****** да заплати на „Д. з.“ АД, ЕИК ******* сумата от 16,87 лева, представляваща дължими лихва за забава за периода от 16.02.2023 г. до 18.08.2023 г.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: ЗАД „Д. З.“ е сключило застраховка „Каско на МПС“ на автомобил „А.“, модел ** с рег. № В **** ТС, със срок на действие от 12.03.2022 г. до 11.03.2023 г., при уговорено покритие – Пълно каско на рисковете. На 29.12.2022 г. около 03,30 часа по време на движение по пътя 1 край Аладжа манастир е настъпило ПТП, при което л.а. е попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно дупка и в резултат на това са настъпили имуществени вреди в областта на предната лява част. При застрахователя е депозирано уведомление за щета и е образувана преписка № **********. Стойността на необходимите части и материали, както и стойността на необходимия труд за възстановяване на автомобила възлиза на 315,10 лева, която е изплатена на собственика на процесния автомобил по банков път, с преводно нареждане от 12.01.2023 г. Твърди, че има право да получи изплатеното от него обезщетение, тъй като ответникът е бил задължен да поддържа и ремонтира републиканската пътна мрежа. Бил е длъжен да положи мерки за обезопасяване на наличната дупка, да положи асфалт, да извърши ремонт, да постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението. Непосредственото задължение на служителите на агенцията е да следят за изправността на пътната настилка, както и на всички надземни съоръжения на техническата инфраструктура на процесния път, включително и на процесния участък. Неизпълнението на това задължение, представлява противоправно деяние и е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Ищецът след като е изплатил дължимото обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице. С писмо от 06.02.2023 г., получено на 07.02.2023 г., ищецът е изпратил ликвидационната преписка и е поканил ответника да им изплати дължимите суми, в седмодневен срок, след който е изпаднал в забава. Предвид неизплащане на сумите претендира и лихва за забава. Моли за уважаване на претенциите и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника като оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и че ПТП не е настъпило на път от републиканската пътна мрежа. Оспорва законосъобразността на процедурата по изплащане на застрахователното обезщетение и встъпване в правата на увреденото лице.

Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски.

С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът констатира следното от фактическа и правна страна:

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства, че е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на л.а. на автомобил „А.“, модел ** с рег.

№ В **** ТС, със срок на действие от 12.03.2022 г. до 11.03.2023 г., че ЗАД „Д.

З.“ е заплатило сума в размер на 315,10 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на автомобил „А.“, модел ** с рег. № В **** ТС

По делото се установява от Застрахователна полица №

****************/07.03.2022 г., обективираща сключен между ищеца ЗК "Д.

2

З." АД и Д. Г. Г. договор за имуществена застраховка "Каско на МПС", че ищецът се е задължил да заплати на собственика на лек автомобил марка "А.“ с рег. № В 7949 ТС, обезщетение в размер до 13 800 лева при настъпване на застрахователно събитие срещу застрахователна премия 823.45 лева.

Уговореният между страните срок на застрахователното покритие е за периода от 00. 00 часа на 12.03.2022 г. до 23.59 часа на 11.03.2023 г., като е уговорено и че общите условия на застраховката са неразделна част от полицата, препис от които е получен от застрахования. Не е спорно, в настоящото производство, че е налице заплащане на дължимите вноски по застрахователната премия.

От искане за оценка на вреди по застраховка „Каско МПС“ от 29.12.2022 г. при ищеца, като застраховател, с когото собственикът на автомобила се е намирал в застрахователни правоотношения по имуществена застраховка "Каско на МПС", е видно, че на 29.12.2022 г. около 03.30 часа попада, по време на движение, в дупка и се спуква предна лява гума, а задна лява е с изкривена джанта и има балон. От опис заключение по претенция № **********/03.01.2023 г. се установява, че необходимата сума за поправка на увредените детайли възлиза на 315.10 лева, а от опис на претенцията от същата дата е видно, че увредените детайли са предна лява гума, джанта задна лява и гума задна лява. От ликвидационен акт № *********/09.01.2023 г. се доказва, че определеното обезщетение е в размер на 315.10 лева като същото е изплатено на 12.01.2023 г. на Д. Г., видно от преводно нареждане от същата дата.

От регресна покана от 06.02.2023 г. е видно, че същата е адресирана до Агенция пътна инфраструктура от страна на ЗАД „Д. З.“ АД като е предоставен 7 дневен срок за заплащане на заплатеното от страна на застрахователя обезщетение в размер на 330.10 лева, включващо изплатено обезщетение и ликвидационни разноски по щета, образувано от страна на застрахованото лице с оглед преминаване през необезопасена дупка по пътя край „Аладжа манастир“ на 29.12.2022 г. Поканата е получена на 07.02.2023 г.

Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. Г. Г., от които се установява, че си спомня за пътен инцидент през месец декември 2022 г. с управлявания от нея л.а. А. ** с рег. № В **** ТС като не може да каже дали за пътния участък са се събирали винетни такси. Посочва, че се е прибирала от Златни пясъци и след Аладжа манастир, посока Варна, на един от завоите е имало огромна дупка, която не е било възможно да бъде избегната. Инцидентът се е случил през нощта като е нямало коли и не е имало сигнализации по пътя. Когато успяла да спре видяла, че джантата е изкривена и гумата пръсната. Към момента на ПТП е имала сключена застраховка „Каско“ и автомобилът е бил отремонтиран. Твърди, че се е движила с не повече от 50 км в час. Уточнява, че се е движила през Аладжа манастир, надолу към Виница и към Варна. Не се е движила през магистралния път, а през Аладжа манастир, от горната страна.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, се 3 установява, че на 29.12.2022 г. управляваният от Д. Г. л.а. А. ** с рег. № В **** ТС, около 03.30 часа при движение по пътя край местност Аладжа манастир преминава през дупка на пътното платно и уврежда предна лява гума, джанта задна лява и задна лява гума като настъпилите увреждания са в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП. Стойността на щетите, определена към датата на застрахователното събитие е 382.42 лева с ДДС. Налице са два пътя покрай местността Аладжа манастир – VAR 1083 – общински път по направление Кранево – Варна – Аладжа манастир – кв. Виница – к.к. Св. Св.

Константин и Елена и Републикански път I-9 по направление Границата Румъния – Дуранкулак – Шабла – о.п. Каварна – Балчик – Оброчище – Кранево – Златни пясъци – Свети Константин и Елена – Варна – Старо Оряхово – Обзор – о.п. Слънчев бряг – Бургас – Маринка - Звездец – Малко Търново – границата Турция. В съдебно заседание, вещото лице посочва, че след изслушване на свидетеля и съобразявайки данните, които е получил от Община Варна относно общинския и републиканския път, Д. Г. е управлявала л.а. по общински път VAR 1083. Заявява, че на картата представена от Община Варна, общинският път VAR 1083 е отразен със син цвят и по него се е движил процесният автомобил, а магистралният път I – 9 е отразен с оранжев цвят.

За да бъде уважен така предявеният иск, следва да бъдат доказани по делото следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: наличието на валиден застрахователен договор между застрахования и ищеца като застраховател, покриващ процесния застрахователен риск; възлагане на определена работа от АПИ на друго лице нейни служители и работници, във връзка с републиканската пътна мрежа; настъпването на вредите на МПС-то; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа на служителите и работниците на "Агенция Пътна инфраструктура" - бездействие, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на дупки на пътното платно, на което е настъпило ПТП-то и представляващо част от републиканската пътна мрежа, с изпълнението на която работа причинените на МПС-то вреди се намират в причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено виновно от изпълнителя на работата и ищецът като застраховател да е изплатил застрахователно обезщетение на увредения. Липсата на доказване, на който и да е от елементите от фактическия състав на заявената претенция, обуславя извод за отхвърляне на исковата претенция.

В т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност последният да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 от ЗЗД, когато са налице основания за нея, като макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) от ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, а и при сега действащата уредба на чл. 410 КЗ, тъй като обективираната от законодателя воля в посочените разпоредби е една и съща.

4

Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице - пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 - 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.

Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод работата. В случая отговорността на ответника следва да бъде ангажирана по чл. 49 ЗЗД, понеже пътищата съставляват вещи, чието обезопасяване е възможно предвид тяхната характеристика и с оглед развитието на техниката. По принцип е възможно пътищата да се поддържат в добро състояние, а пропускът да се обезопаси пътното платно се дължи на виновното противоправно поведение /във форма на бездействие/ на лицето, на което ответникът е възложил поддръжката на пътя. Касае се за бездействие при изпълнение на работата, т. к. ремонтът и поддръжката на пътя са пряко свързани с правилната експлоатация на пътищата. Съгласно т. 6 и т. 7 от ППВС № 7/30.12.1959 г. възложилото работата лице не може да прави възражение, че не е виновно за подбора на лицето изпълнител и че не е установено кое конкретно измежду натоварените с работата лица е причинило вредите.