Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 185 от 20.08.2024, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно наказателно дело 143/2024
Вид
Определение № 185
Подписан
20.08.2024
В сила
18.07.2024
Състав
Милена Бранкова, Диана Кузманова, Олег Софрониев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185 гр. Монтана, 18.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Олег Софрониев като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20241600600143 по описа за 2024 година

Производството е по чл.341 във връзка с чл.250, ал.4, изр. второ НПК.

С определение № 33, постановено на 09.04.2024 година по нчхдело № 102/2024 година, Берковският районен съд е върнал тъжбата на М. Г. Ш. срещу М Ж П и З И.а И.а в частта, с която срещу М Ж П и З И.а И.а е повдигнато обвинение за това, че на 30.10.2023 г. около 17.00-17.30 часа в изборен щаб на МК Възраждане ИТН в гр. Б , находящ се на бул. хххх №ххх, М Ж П и З И.а И.а, в качеството си на представители на общественостга (избрани за общински съветници) се нахвърлили върху М. Г. Ш. в качеството й на длъжностно лице — Член наххххс. Б общ. Б , като й нанесли побой, удари с ръце, свити в юмруци и длани в лявото рамо и лявата част на гърдите, вследствие, на което тя залитнала да пада и се строполила върху столовете, които се намирали около масата, вследствие, на което й били причинени Кръвонасядане по предната повърхност на дясното бедро в средната му трета;

- Кръвонасядане по предно вътрешната повърхност на лявото бедро в долната му част над колянната става; Суспекция за фрактура на 8-мо ребро вляво и претьрпяла силни болки и страдания, доколкото така описаното деяние не съдържа признаци на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а на такова от общ характер ; прекратил е частично производството по НЧХД № 102/2024 г. по описа на Районен съд - Берковица в 1 посочената част; не е дал ход на тъжбата в останалата част.

Определението е обжалвано от повереника на частната тъжителка адв.Б. П. с искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд, като провери правилността на обжалваното определение във връзка с оплакванията в частната жалба и като съобрази материалите по нчхдело № 102/2024 година по описа на Районен съдБерковица, приема следното:

По частната жалба против опрелението на Районен съд-Берковица в частта, с която е върната тъжбата на М. Г. Ш. срещу М Ж П и З И.а И.а, в частта, с която срещу М Ж П и З И.а И.а е повдигнато обвинение за това, че на 30.10.2023 г. около 17.00-17.30 часа в изборен щаб на МК Възраждане ИТН в гр. Б , находящ се на бул. ххх №1А, М Ж П и З И.а И.а, в качеството си на представители на общественостга (избрани за общински съветници) се нахвърлили върху М. Г. Ш. в качеството й на длъжностно лице — Член на ххс.

Б , общ. Б , катои й нанесли побой, удари с ръце, свити в юмруци и длани в лявото рамо и лявата част на гърдите, вследствие, на което тя залитнала да пада и се строполила върху столовете, които се намирали около масата, вследствие, на което й били причинени - Кръвонасядане по предната повърхност на дясното бедро в средната му трета; - Кръвонасядане по предно вътрешната повърхност на лявото бедро в долната му част над колянната става; Суспекция за фрактура на 8-мо ребро вляво и претьрпяла силни болки и страдания, по съображения, че описаното деяние не съдържа признаци на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а на такова от общ характер ; респ. е прекратено частично производството по нчхдело № 102/2024 година :

Жалбата в тази й част е допустима, а рзгледана по същество същата е основателна.

Съображенията на Окръжен съд-Монтана са следните:

За да постанови определението в горепосочената част, първостепенният съд е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК - повдигнато е обвинение за престъпление, което не се преследва по тъжба на пострадалия, а по общия ред, а именно: с тъжбата е повдигнато обвинение за деяние, което покривало признаците на

2 престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2 НК, което по аргумент от разпоредбата на чл. 161 НК не е от частен, а от общ характер .

Районният съд е приел, че в посочената част тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 във вр. чл. 80 НПК /не е повдигнато обвинение, което да се преследва по тъжба на пострадалия/ и наказателното производство по така повдигнатото обвинение следва да бъде прекратено на основание чл.250, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.5, т.2 от НПК.

Определението в горепосочената част е незаконосъобрзно. Следва да се направи разлика между прекратяване на наказателното производство, уредено в разпоредбата на чл.250 от НК, и прекратяване на съдебното производство.

В случая, районният съд се е позовал на разпоредлата на чл.250, ал.1, т.1 НПК, т.е. се касае до прекратяване на наказателното производство, което от своя страна се явява пречка по смисъла на чл. 24, ал.1, т. 6 НПК спрямо същото лице, за същото деяние да бъде образувано друго наказателно производство, а в случай, че такова е образувано - последното подлежи на прекратяване. В този смисъл законодателят е предвидил различен ред за прекратяване на производство, образувано по тъжба на пострадалия, и изпращане на делото на прокурора за преценка налице ли е престъпление от общ характер, а именно реда по чл. 287, ал. 7 НПК, която разпоредба обаче предвижда прекратяване не на наказателното производство (пречка за образуване на друго производство по отношение на същото лице за същото деяние с оглед правилото non bis in idem- чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК ), а прекратяване на съдебното производство.

Действително, налице е и практика на други, равни по степен на настоящата въззивна инстанция съдилища, която приема, че в случаите, в които съдията-докладчик установи, че описаното в тъжбата съставлява престъпление, което се преследва по общия ред, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК - тъжбата няма да отговаря на условията на чл. 81 НПК, тъй като същата ще е подадена от лице, което не е пострадало от престъпление, преследвано по реда на частното наказателно производство, а от такова, което предполага разглеждане на делото по общия ред със задължителна досъдебна фаза, стартираща с постановление за образуване на наказателно производство от орган на 3 досъдебното производство или по реда на чл. 212, ал. 2 НПК. Това становище обаче не се споделя от настоящата въззивна инстанция, доколкото същото не отчита, че прекратяването на наказателното производство, е пречка наказателната отговорност на лицето да бъде ангажирана по общия ред, с оглед правилото на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК . Дори когато прекратяването на наказателното производство е обвързано с разпоредбата на чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК, налице е пречка описаното в тъжбата деяние да бъде разследвано по общия ред, доколкото в разпоредбата на чл. 24, ал.1, т. 6 НПК не е предвидена разлика между основанията на които е прекратено наказателното производство, като законодателят не се интересува от органа, който е постановил прекратяването, нито от това в какво производство това е било сторено, Законодателят е предвидил правомощието на съдебния състав по чл.

287, ал. 7 НПК- да прекрати съдебното производство, образувано по тъжба на пострадалия, когато в хода на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, като е предвидено и задължение делото се изпрати на прокурора.

Наред с това следва да се отбележи, че на този етап от производството е невъзможно да се установи дали се касае до престъпление от общ характер, както е приел първоинстанционният съд. Макар в тъжбата да се твърди, че подсъдимите са действали като представители на обществеността общински съветници, които са се нахвърлили върху тъжителката в качестовото й на длъжностно лице - член на секционна избирателна комисия, то твърдяното не води до несъмнен извод за наличие на квалифицираните състави по чл. 131, ал.1, т.1 и т. 2 НК , които разпоредби предвиждат още деянието да е извършено при или по повод изпълнение на службата или функцията. Въпрос на изясняване е извършено ли е деянието при или по повод изпълнението на службата или функцията от подсъдимите по отношение на лице, което е длъжностно такова , при и по повод изпъленение на службата или функцията му. Съгласно разпоредбите на чл. 93, ал.1 и ал.2 от Изборния кодекс секционната избирателна комисия осъществява правомощията си от деня на назначаването и до приключване на съответния вид избор, предаването на изборните книжа и материали в районната или общинската избирателна комисия и общинската администрация и поставянето на видно място пред секцията на копието от подписания протокол по чл. 282, ал. 6 или чл. 441, ал. 6 и на подписаната разписка с числовите данни от 4 съответния протокол, като при изпълнение на своите правомощия членовете на секционната избирателна комисия са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс. Следователно, посочен е период и правомощия, при изпълнението на които членът на секционна избирателна комисия има качеството на длъжностно лице.

Ако в хода на производството по делото се установят фактите, обуславящи извода, че деянието е извършено при или по повод изпълнението на службата или функцията на дееца, респ. по отношение длъжностно лице член на секционна избирателна комисия при или по повод изпълнението на службата или функцията, при съобразяване цитираните по-горе разпоредби на Изборния кодекс, за съда е предвидено и съответното правомощие по чл. 287, ал. 7 НПК.

С оглед изложеното обжалваният съдебен акт в посочената по-горе част се явява незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен в тази му част, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия

В останалата част – тази, с която не е даден ход на тъжбата в останалата й част с посочване в мотивите на определението на РС-Берковица, че на тъжителката ще бъде указано да приведе тъжбата в съответстиве с изискванията на чл.81, ал.1 НПК, частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане – определението на първоинстанционния съд в тази му част не подлежи на въззивен конктрол.

Предвид изложените мотиви въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение №33, постановено на 09.04.2024 година по нчхдело № 102/2024 година, в частта, с която Берковският районен съд е върнал тъжбата на М. Г. Ш. срещу М Ж П и З И.а И.а, в частта, с която срещу М Ж П и З И.а И.а е повдигнато обвинение за това, че на 30.10.2023 г. около 17.00-17.30 часа в изборен щаб на МК Възраждане ИТН в гр. Б находящ се на бул. ххх“ №хх, М Жан П и З И.а И.а, в качеството си на представители на общественостга (избрани за общински съветници) се нахвърлили върху М.

Г. Ш. в качеството й на длъжностно лице — Член на СИК с. Б , общ. Б като й нанесли побой, удари с ръце, свити в юмруци и длани в лявото рамо и лявата 5 част на гърдите, вследствие, на което тя залитнала да пада и се строполила върху столовете, които се намирали около масата, вследствие, на което й били причинени - Кръвонасядане по предната повърхност на дясното бедро в средната му трета; - Кръвонасядане по предно вътрешната повърхност на лявото бедро в долната му част над колянната става; Суспекция за фрактура на 8-мо ребро вляво и претьрпяла силни болки и страдания, по съображения че описаното деяние не съдържа признаци на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а на такова от общ характер ; като е прекратил частично производството по нчхдело № 102/2024 г. по описа на Районен съд – Б

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба в останалата й част.

Въззивното определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6