Определение № 326 от 03.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 326 гр. София, 03.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600291 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

Образувано е по жалба на Д. Д. К. и Р. Р. К. /последната действаща и от името на Ц. Д. К., чиято майка и законен представител е/ чрез упълномощения им повереник срещу определение на СГС от 15.02.2023 г. по нчд № 3589/22 г., с което е потвърдено постановление на Софийска градска прокуратура от 24.08.2022 г. за прекратяване наказателното производство по досъдебно такова № 11161/2019 г. по описа на СРТПОР- СДВР, пр. пр. № 10983/19 по описа на СГП. Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, свеждащи се до това, че не е безспорно изяснен механизмът на настъпване на произшествието, като не са отстранени противоречията между свидетелските показания и двете автотехнически експертизи. Не са били обсъдени всички значими за отговорността на водача обстоятелства – натоварената пътна обстановка, и интензивно движение, съобразената и безопасна скорост за нея и възможността за възприемане на пресичащите пешеходци при наличието на спрял вляво от нейния автомобил, на фона на недостатъчно внимание и липсата на спирачни следи по пътя. На следващо място незадълбочено било обсъдено противоречието между свидетелските показания, като неправилно не са оценени като по-достоверни тези на свид. В. и М., имащи видимост към цялата ситуация, за сметка на казаното от непълнолетните свидетели, пресичали заедно с пострадалата. Въз основа на тези съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт, като се постанови продължаване на разследването от друг прокурор, който да извърши анализ и съпоставяне на свидетелските показания и съобразно него се произнесе за наличието или липсата на вина на обвиняемата.

След запознаване с материалите по приложеното досъдебно производство, съдът 1 счете следното:

Процесното наказателното производство е водено за престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б. „а“, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, от фактическа страна свеждащо се до реализирано на 13.05.2019 г. около 19.15 ч. пътно транспортно произшествие в гр. София, на бул. „Възкресение“ в района на кръстовището с ул.

„Хъшове“, в което при управление на л.а. Фолксваген Тигуан“ с рег. № *** от А. Р. М. е причинена по непредпазливост смъртта на пешеходката Н. Р. С., пресичаща пътното платно по пешеходна пътека отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила.

По делото са били разпитани свидетелите - очевидци Е. Д., А. С., Н. М. /и трите непълнолетни, но с експертно потвърдена свидетелска годност/, Й. В., А. М.; пристигналите на мястото полицейски служители Г. Т., А. М. и Е. Й., които не са възприели настъпилото произшествие, а само последиците от него, свид. В. К., чул удара и възприел случилото се след него, както и Р. С. /майка на пострадалата/.

Назначени и изготвени са съдебномедицинска експертиза на труп, технически, както и основна и повторна комплексна медико-автотехническа и видеотехническа експертизи, като е съставен протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него и са приобщени и други писмени доказателства. Въз основа на тези доказателствени източници /възпроизведени в постановлението/ прокурорът е изложил възприетата фактическа обстановка, като се е позовал на механизма на произшествието, установен от повторно назначеното експертно изследване, което е счел за дадено в пълнота и отстраняващо неясноти, открити в отговорите на първоначалната експертиза. Въз основа на него е установена скоростта на движение на автомобила, управляван от обв.

М. – 50 км/ч, опасната му зона за спиране –около 33 м., мястото на удара – в средната пътна лента на около 5.4 – 5.5 м. вляво от десния бордюр в посоката на движение на л.а., както и възможността на водачката М. да възприеме пострадалата и отстоянието й от този момент до мястото на удара. Последното е преценено при двата, разгледани от вещите лица варианти – при предприето пресичане на пострадалата първа поред /в който случай при спокойно тичане или бърз ход, е попадала в опасната зона на автомобила/ и при предприето пресичане от пострадалата трета или четвърта поред /при което е била извън опасната зона, независимо дали при спокойно тичане или бърз ход/. Въз основа на това е счетено, че само във втория случай ударът е бил непредотвратим за М., но невъзможността да се отговори с категоричност на въпроса какви са били точните действия на пострадалата при двете групи разнопосочни показания на незаинтересовани свидетели, не дава възможност да се прецени дали действията на обвиняемата са причина за настъпилото произшествие. Поради това е прието, че обвинението е недоказано и на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК с обжалваното постановление е прекратено воденото наказателно производство. Касае се за второ по ред прекратително постановление след като предходно такова е било 2 отменено от съда /определение на СГС от 31.05.22 г. по нчд № 255/22 г., потвърдено с определение на САС от 13.07.22 г. по нчд № 669/22 г./ поради недостатъчно ясно изложени съображения на прокурора при противоречивия доказателствен материал /двете експертизи – относно мястото на удара и разстоянието на отхвърляне на пострадалата от мястото на удара до мястото на установяването му/, налагащ анализ, оценка и проверка чрез възможните способи.

По жалба на Д. К., Р. С. и Ц. К. в качеството им на наследници на пострадалата е образувано първоинстанционното производство. За да потвърди постановлението на прокурора с атакуваното определение СГС е приел, че по делото са събрани всички възможни и относими доказателства, но въпреки това е налице сериозно съмнение досежно поведението на обвиняемата, което не може да бъде отстранено посредством приобщаването на нови доказателства. Взаимоизключващите се версии за поредността, в която момичетата са пресичали пътното платно и невъзможността да се установи покатегорично механизма на възникналото произшествие, евентуалната му предотвратимост, а оттам и съставомерно ли е поведението на обвиняемата като водач на МПС, според съда правилно е довело до прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението.

САС не сподели така изложените съображения и счете, че депозираната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, а разгледана по същество, същата е основателна заради следното:

Принципно вярно е изразеното становище, че при невъзможност за несъмнено установяване на значимата за предмета на делото фактология чрез съответните доказателствени способи, прокурорът е в правомощието си да приеме обвинението за недоказано и да прекрати производството на това основание. В процесния случай, обаче на контрол подлежи правилността на преценката му, че по делото липсват възможности за преодоляване на констатираното противоречие в гласните доказателства досежно основния спорен, но решаващ за отговорността на обвиняемата по делото факт – поредността на предприетото от пострадалата пресичане на пътното платно. Действително еднопосочно и взаимно непротиворечиво трите непълнолетни свидетелки – Е. Д., А. С. и Н. М. са съобщили, че именно пострадала е тръгнала първа да преминава на отсрещния тротоар, след което те я последвали. Внимателният прочит на показанията им, обаче разкрива и друго значимо противоречие с останалите доказателства по делото, което касае твърдението им въобще да не са стигали до отсрещния тротоар, каквото е било първоначалното им намерение, а след удара директно да са се насочили към лежащата на пътя тяхна приятелка. Така свид. Н. М. сочи, че с Е. останали на тротоара, а не тръгнали с намиращите се пред тях А. и Н.

/л.103, т.1 досъд. пр-во/, а свид. А. С. изрично описва, че преди да удари Н., автомобилът на обвиняемата минал на няколко сантиметра пред гърдите й, поради 3 което се завъртяла в посоката на автомобила, а при обръщането си, видяла Н. много по-далеч да лежи на платното, при което веднага заедно с останалите две момичета изтичала към нея. /л.87, т.1 досъд. пр-во/. В същия смисъл е и казаното от свид. Е. Д., която дори сочи, че първоначално искали да пресекат четирите в група, но първа тръгнала тичайки братовчедка й Н., не видяла как е ударена, но когато трите още не били тръгнали, видяла тялото й да лети и паднало на платното в ляво от тях, след което изтичали до нея, а после я издърпали встрани в посоката, в която искали да пресекат, дръпнали я към тротоара, за който се били запътили. Различни от тези твърдения са показанията на свид. В. и М. за възприето от тях пресичане отляво надясно чрез тичане и преминаване „на косъм“ на три от момичетата пред автомобила на М. /според свид. В./ и придвижването им в колонка /според М./, а след това и идването им при пострадалата откъм тротоара, за който се били запътили. Следователно противоречието между двете групи гласни доказателства касае не само обстоятелството коя поред е предприела пресичане пострадалата, но и това дали придружаващите я момичета все пак са стигнали до отсрещната страна на пътното платно преди да отидат при пострадалата. Този въпрос не е бил обсъден от прокурора, който въобще не е анализирал и показанията на свидетеля В. К., /ползвайки ги като контролни за преценка на двете очертани противоречиви групи гласни доказателства/.

Той не е имал впечатления от съприкосновението на автомобила с пострадала, нито от пресичането на групата с пострадалата, но се е движил по десния тротоар за посоката на л.а. „Фолксваген“, когато е чул шума от удара и спирането на автомобила, като сочи, че след него групата момичета се е спуснала към пострадалата от този тротоар /л.121, т.1 досъд. пр-во/.

На следващо място на видеоматериала, предоставен от монтирана в района на ПТП видеокамера, заснела установяване на тялото и движението на автомобила след удара е установено и движението на непълнолетните свидетелки – затичване към пострадалата в посока от десния край на платното за движение. Именно въз основа на изготвения снимков материал, ползван от експертите /сн.2 на л.136 от т.2, досъд. пр-во/ е обосновано и становището им за разглеждане на вариант, посочен в т.4.3 от заключението им, според който е предприето пресичане първо от две или три от момичетата, а удареното дете е било трето или четвърто от групата. Изрично в тази част от експертните изводи е посочено, че само при този вариант е налице възможността за достигане на децата с тичане от трамвайната спирка до десния край на платното и връщането им обратно до Н. за времето, изминало от момента на удара.

Макар за наличието на спрял автомобил в лявата лента в посоката на обвиняемата експертите да не са могли да се произнесат въз основа на данните от записа, те изрично са обсъдили извличащата се от останалите доказателства данни за това и са изчислявали предотвратимостта на удара при този вариант /в т.4.3 от заключението/, като са отчели ограничената видимост на водача М. и възможността за възприемане на 4 първото пресичащо момиче от момента на излизането му извън габарита на спрелия неизвестен автомобил. Поради това без основание в атакуваното определение се акцентира на изменящото се разстояние между двата автомобила и се разглежда изолирано и без оглед на посочените експертни изводи, отчитащи в пълнота същото, но даващи категоричен отговор за предотвратимост на удара в обсъжданата технически възможна хипотеза.

Тази част от експертното обосноваване е била изцяло пренебрегната, а са разглеждани единствено крайните изводи на иначе оцененото като пълно и компетентно дадено заключение, с което е пропусната и възможността за задълбочена преценка на сочените като противоречиви гласни доказателства в съвкупност с видеоматериала и показанията на свид. К.. Нещо повече именно тя дава основание да се счете, че е възможно и по-детайлно изследване, /при необходимост и допълнително експертно такова, включително и чрез метода на симулацията/ на технически възможната последователност на придвижване на групата момичета при изясненото въз основа на наличния видеоматериал време и място на установяване на тялото, както и на движението на автомобила и на непълнолетните свидетелки след настъпване на удара, с което по технически път с категоричност да се потвърди или отхвърли сочената от тях последователност на преминаване на пътното платно, която се явява от съществено значение за делото.