Решение № 50 от 04.02.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500965 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК, вр. с чл. 17, ал. 5 ЗЗДН.

С Решение № 165 от 29.09.2025 г., постановено по гр.д. № 393/2025 г. по описа на Районен съд – С. съдът е задължил Ф. З. Д. да се въздържа от извършване на всякакъв акт на домашно насилие спрямо А. З. П., като е отхвърлил молбата за защита по реда на ЗЗДН, с вх. № 2361 от 25.06.2025 г. и допълнителна молба за защита, обективирана в протокол от открито съдебно заседание от 28.08.2025 г., подадени от К. Т. П. срещу Ф. З. Д..

С решението ответникът е осъден да заплати на молителката сумата 400 лв. разноски по делото.

От своя страна е осъден К. Т. П. да заплати на Ф. З. Д. сумата от 400 лв. разноски по делото.

На осн. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН е осъден ответникът да заплати по сметка на РС – С. сумата от 12.50 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, съобразно уважената част от молбата.

Решението е обжалвано от ответника, в частта, с която е уважена молбата като неправилно, с искане за отмяната му и за отхвърляне на молбата за съдебна защита.

В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е постъпило възражение от А. З. П., с което депозираната жалба се оспорва.

Производството пред РС-С. е било образувано въз основа на молба от А.

З. П. и К. Т. П. против Ф. З. Д., с правно основание чл. 4, ал. 1 от Закона за 1 защита срещу домашното насилие. В молбата са изложени твърдения, че на 24.06.2025 г. по повод изразено от молителката несъгласие с извършено от Ф.

Д. строителство на надстройка на гараж /доколкото страните обитават два самостоятелни етажа от къща, находяща се на адрес: гр. С., кв. „Б.“, ул. „Ю.Г.“ № 14/, той отправил към нея обиди, а именно нарекъл я „курва“ и й казал, че е луда. Молителката твърди също, че племенникът й „настроил“ неговата приятелка (Даниела) срещу нея, в резултат на което на 25.06.2025 г., сутринта, тя отправила към молителката обиди и заплахи, че ще я убие. В молбата са изложени още твърдения, че тя и съпругът й са подложени на постоянен тормоз, в резултат на горепосоченото поведение на ответника.

В открито съдебно заседание проведено пред първоинстанционния съд на 28.08.2025 г., молителите А. П. и К. П. са подали допълнителна молба за защита, обективирана в протокола от съдебното заседание. В нея те са посочили, че на 25.06.2025 г. ответникът е извършил спрямо молителите актове на домашно насилие, а именно психологическо и емоционално такова, изразяващи се в отправени към тях обиди: „за нищо не ставате“, „махайте се от дома“, като е нарекъл молителя „глупак“. В тази връзка са отправили молба до съда да издаде заповед за защита, като на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН се задължи Ф. З. Д. да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо тях.

Решението в частта, с която молбата за защита от домашно насилие е отхвърлена /по отношение на молителят К. П. и по отношение на твърдените актове на домашно насилие на 25.06.2025 г./ не е обжалвано и е влязло в законна сила, с оглед на което не е предмет на настоящата въззивна проверка.

Предмет на настоящото производство е единствено актът на домашно насилие посочен в молбата за защита от домашно насилие и осъществен, според молителката А. З. П. на 24.06.2025 г., обективиран и в приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

В представената пред районния съд декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН А. З.

П. /макар в декларацията да не са посочени нейните имена, съдът намира, че с оглед посоченото ЕГН, то последната несъмнено изхожда от нея/ твърди, че на 24.06.2025 г. ответникът Ф. З. Д. извършил акт на психическо насилие, изразяващ се във вербална агресия /изричане на обиди спрямо нея/, като я нарекъл „Курва“ и й казал „Ти си луда“.

По делото не се спори, а и от служебно изготвените по делото справки за родствени връзки, се установява, че молителката е леля на ответника неговата майка В. З. Д.а е сестра на молителката А. З. П.. Съответно, ответникът е роднина по сватовство на молителя К. Т. П..

От представеното по делото Удостоверение за граждански брак, издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при Градски общински народен съвет, гр. С., Софийски окръг, се установява, че молителите К. Т. П. и А. З. П. са сключили граждански брак на 19.05.1974 г.

Видно от приложената и приета по делото справка от Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“, ответникът Ф. З. Д. няма регистрирани прегледи и не е бил хоспитализиран в лечебното заведение.

2

От приложената и приета по делото справка за съдимост се установява, че ответникът Д. е неосъждан.

Видно от изисканата от въззивния съд и приета по делото справка от Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“, молителят А. З. П. няма регистрирани прегледи и не е била хоспитализирана в лечебното заведение.

От изисканата от въззивния съд и приета по делото справка за съдимост се установява, че молителят П. е неосъждана.

Според показанията на свидетелката Х. П., ценени от съда на осн. чл.

172 ГПК, която е дъщеря на молителите и живее заедно с тях на третия етаж на къщата, находяща се на адрес: гр. С., общ. С., ул. „Ю.Г.“ № 14, на 24.06.2025 г., около 15.00 – 16.00 часа, свид. П. се е намирала в с. Ж., когато по телефона й се е обадила нейната майка А. П.. Докато разговаряла с майка си, свид. П. чула през телефона отправени от ответника крясъци и обиди: „курва“, „ти си за лудницата“, „твоето място не е тук“, „ще правя каквото си искам, вие сте правили през годините каквото си искате“. В показанията си свид. П. също твърди, че майка й е казала, че ответникът реже лозето и тя му е направила забележка да спре да го реже. Когато се прибрала вкъщи, свид. П. установила, че майка й е с повишено кръвно налягане и силно уплашена от случилото се.

Свидетелката изтъква, че инцидентът от 24.06.2025 г. не е изолиран случай, като ответникът постоянно отправя обиди към майка й и баща й. Показанията на свид. П. в тази им част, имаща отношение към твърдения акт на домашно насилие на 24.06.2025 г. са в пълна корелация с изложеното в декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН.

По делото пред първоинстанционния съд е разпитана в качеството на свидетел Б.К., която е съсед на молителите и ответника. В показанията си свид. К. твърди, че познава молителката от тридесет години, като двете се виждат по няколко пъти на ден. Посочва, че не е ставала свидетел на конфликти и отправяне на обиди от страна на ответника към молителите, но знае, че отношенията им са влошени. Излага и твърдения, че молителката А.

П. й е споделяла, че ответникът е отправил към нея обиди, когато тя му е направила забележка във връзка с израждане на пристройка в общия им двор.

Според показанията на свидетелката Х. П., ценени от съда на осн. чл.

172 ГПК, която живее на семейни начела с ответника Д. молителите отглеждат множество котки в двора на обитаваната от тях къща, поради което имотът е с влошени битово-санитарни условия. Посочва, че основно конфликтите между молителите и ответника са във връзка с предприемани от него строителни дейности в двора. Свидетелката сочи, че по време на случая от 24.06.2025 г. тя е спяла на втория етаж, поради което не е чула отправени от ответника думи към молителите. Поддържа, че не е ставала свидетел на отправени от страна на ответника обиди и заплахи към молителите. По-късно на същия ден, излизайки от къщата, свид. С. е видяла молителката А. П. в двора на къщата, като отправила към нея думите „как не те е срам да правиш това на твоя собствен племенник“. След това Ф. Д. я е издърпал и двамата са се качили в автомобил.

Според показанията на свидетелят Т. Д., ценени на осн. чл. 172 ГПК, 3 който е брат на ответника, съответно племенник на молителката П., отношенията между него и ответника от една страна и молителите от друга са влошени от години, като споровете им са свързани със стопанисването на общия им имот. Посочва, че молителката П. отглежда в имота множество котки, които причиняват силен шум през нощта. Твърди, че не е ставал свидетел на процесните ситуации.

Според показанията на свидетелят В. З. Д.а, разпитана пред въззивния съд, ценени на осн. чл. 172 ГПК, която е майка на ответника и сестра на молителката, юни-юли месец миналата година си била вкъщи и чула Ф. и А. да се карат. Твърди, че надникнала от терасата на втория етаж в къщата, където живее, заедно със страните, и чула и видяла, че А. се кара на Ф. защо реже лозата, като отправила спрямо него обидни думи, а именно „копеле“, „мръсник“, „идиот“ и „престъпник“, като го заплашила, че ще го даде на прокурор. В отговор на отправените от нея обидни думи, ответникът й казал, че е „Луда“. Посочва още, че молителката и нейния съпруг гледат в къщата около четиридесет котки, като хигиенните условия не са добри и от там между страните възникват конфликти. По време на скандала чула А. да се обажда на Ф. и да му споделя за случващото се, което довело до това последната да се успокои, съответно скандалът да се потуши.

Пред въззивния съд е представен препис от Присъда № 9 от 11.12.2025 г., постановена по НЧХД № 114/2025 г. на Районен съд – С., по силата на която съдът е признал подсъдимия Ф. З. Д., за виновен в това, че на 24.06.2025 г. около 15:30 ч., в гр. С., на ул. „Ю.Г.” № 14 , е казал нещо унизително за честта и достойнството на А. З. П., в нейно присъствие, а именно : „курва“, „ти си луда“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, но понеже преди това А. З. П. също е отправила обидни думи към Ф. З. Д. наричайки го „копеле мръсно“, „престъпник“, „мошеник“, съдът е освободил и двамата от наказание на основание чл. 146, ал. 2 НК. На основание чл. 304 НПК съдът е оправдавал подсъдимия Ф. З. Д. за това, че по същото време и на същото място е казал на частната тъжителка : „за лудницата си“, „махай се от дома“.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Молбата по чл. 4 ЗЗДН по отношение на твърдения акт на домашно насилие на 24.06.2025 г. е допустима - подадена е в едномесечния срок по чл.

10, ал. 1 ЗЗДН и срещу лице от кръга на очертаните в чл. 3, т. 7 от закона.

По същество молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По делото макар да се установи да са изречени от страна на ответника посочените реплики, то последните не може да се третират като акт на домашно насилие по см. на чл. 2 ЗЗДН, доколкото, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, не се установява поведението на ответника да е било едностранно агресивно, а напротив било е провокирано именно от поведението на молителят П..

Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират 4 или са били в семейна или родствена връзка.

От събраните доказателства не се установява едностранно агресивно поведение на ответника спрямо молителката. Така от показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че отношенията на страните в действителност са обтегнати, което се дължи на спорове по отношение на съсобствения им имот и начина му на стопанисване от всяка една от страните.

Отделно от показанията на разпитания по делото пред въззивната инстанция свидетел Д.а се установява, че на въпросната дата – 24.06.2025 г. конфликтът е бил иницииран от молителят П., която го е нарекла „копеле“, „мръсник“, „идиот“ и „престъпник“. Това се потвърждава и от приетата по делото като писмено доказателство препис от Присъда № 9 от 11.12.2025 г., постановена по НЧХД № 114/2025 г. на Районен съд – С., в която е прието, че са налице предпоставките на чл. 146, ал. 2 НК, тъй като макар Ф. З. Д. да е изрекъл обидни думи по отношение на А. З. П. на 24.06.2025 г., то преди това А. З. П. също е отправила обидни думи към Ф. З. Д. наричайки го „копеле мръсно“, „престъпник“, „мошеник“.