Решение № 366 от 06.07.2023, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Търговище, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра М. Панайотова при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело № 20223530101431 по описа за 2022 година

Предявени са искове, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.

Ищецът твърди, че през 2004 год. общия на ищеца и първия ответник наследодател П. Й. придобива с договор за покупко - продажба недвижим имот в гр.Търговище, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес гр.Търговище, кв.*****, подробно описан в молбата, който след смъртта й на 12.08.2008 год. остава в наследство между първия ответник и неговите брат и сестра, като ищеца е наследник на сестрата Р. Г., починала на 09.10.2019 г. по право на заместване от общия им син. В молбата се твърди, че след смъртта на Р. Г. първия и втория ответник, които са съпрузи се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху 2/3 ид.ч. от имота, а останалата 1/3 ид.ч. от същия е собственост на първия ответник по наследство от П. Й., като на 23.09.2021 год. първия и втория ответник са продали на третия ответник процесния имот. Ищецът твърди, че първия и втория ответник не са придобили правото на собственост върху 2/3 ид.ч. от имота, тъй като не са владяли същия. Ищецът твърди, че процесния имот след смъртта на общия наследодател не е ползван от никой от наследниците, още по-малко от първите двама ответника, които са живеели в чужбина и рядко се прибирали в Република България. Твърди се, че след смъртта на общия наследодател всеки един от тримата наследници, в това число и праводателката на ищеца са упражнявали правата си върху наследствения имот, участвайки в разходите по поддържането му, а Р. Г. до смъртта си през 2019 год. е разполагала с ключ от имота и никой не я е възпрепятствал да влиза и ползва същия, като първите двама ответници по 1 никакъв начин не са демострирали пред останалите намерението си да своят имота. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на първите двама ответници, че ищеца е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот, като отмени канстативния нотариален акт с който са се снабдили до размер на 1/3 ид.ч. Считайки, че първите двама ответници не са били еднолични собственици на имота, към момента на прехвърлянето му на третия ответник и не са могли да му прехвърлят права, които нямат ищеца моли съда да постанови решение, с което като признае, че ищеца е собственик на 1/3 ид.ч. от имота да осъди третия ответник да му предаде собствеността и владението върху 1/3 ид.ч. от имота. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа предявените искове.

В дадения месечен срок първите двама ответника са упражнил правото си на отговор. В отговора предявения иск спрямо тях е оспорен изцяло, оспорени са фактите и обстоятелствата, изложени от ищеца, както и основанието на предявения иск за установяване право на собственост на ищеца върху 1/3 ид.ч. от имота. Ответниците твърдят, че имота е закупен от общия наследодател П. Й. през 2004 год., но не за нея, а за ответниците, които тогава са се намирали в чужбина, като това е и причината до смъртата на П. Й. тя да не прехвърли имота на тях. Твърдят, че както праводателката на ищеца, така и другия наследник на П. и брат на първия ответник са знаели, че имота е на ответниците и никога не са имали претенции към него. Твърди се , че само и единствено първите двама ответници са упражнявали фактическата власт върху спорния имот от момента на неговото закупуване от общия наследодател, те са го ползвали и правили ремонти, те са заплащали данъци и такси за него, както и разходите за поддръжка на етажната собственост, където се намира жилището, единствено те са разполагали с ключ от него и никой от останалите наследници на П. Й. не е имал достъп до имота. В отговора се твърди, че в периода 2007 год. – 2014 год. първите двама ответници са ползвали реално имота, а след 2014 год. са се установили в чужбина, но се са преустановили владението върху имота и това е било известно на останалите наследници. Ответниците считат, че като са упражнявали явно, необезпокоявано и непрекъснато владение върху целия имот повече от 10 години, както от закупуването му от общия наследодател през 2004 год., така и повече от 10 години след неговата смърт са придобили на основание давностно владение 2/3 ид.ч. от имота, поради което ищеца не е собственик на 1/3 ид.ч. от него и иска е неоснователен, а от там неоснователно е и искането за отмяна на констативния нотариален акт. Претендират разноски в производството. В съдебно заседание поддържат доводите за неоснователност на исковете, изложени в отговора.

Третия ответник е упражнил правото си на отговор, като е оспорил предявения иск по чл.108 от ЗС, считайки, че е добросъвестен преобретател на имота, а праводателите му са собственици на същия към момента на продажбата, поради което и правото на собственост му е прехвърлено и той владее и ползва имота на годно правно основание. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли иска. В съдебно заседание поддържа изложеното в отговора.

2

След като прецени събраните по делото доказателства,съдът прие за установено следното: Видно от представените по делото удостоверения за наследници ищеца и първия ответник, втората ответница е негова съпруга ( виж удостоверение за сключен граждански брак на л.63), са наследници по закон на П. П. Й., починала на 12.08.2008 год., като ответника е син на наследодателката, а ищеца е наследник по право на заместване на С. В..

К., починал на 09.10.2019 год. – внук на наследодателката, който е наследил Р. З.а Г., починала на 09.10.2019 год. – дъщеря на наследодателката и бивша съпруга на ищец. От приложения по делото нотариален акт № 173, том IX, дело № 1938 / 2004 год. на СВ при РСТ се установи, че общия на страните наследодател П. П. Й. е придобила чрез договор за покупко-продажба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище № 15, находящ се в гр.Търговище, кв.*******, състоящо се от две стаи, столова с кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 82,14 кв.м., ведно с избено помещение № 2, със светла площ от 5.17 кв.м., ведно с 1.11 % от общите части на 10 кв.м., за сумата от 6050,00 лв. От показанията на разпитаните по делото св.В.П. и Р.А. се установи, че процесния имот е закупен от наследодателката, която е живеела с първия ответник в Италия при завръщането и в България през 2004 год., като средствата за плащане на продажната цена са били дадени от първия ответник, който е избрал имота, но не е можел да се върне в периода на сключване на договора. Установи се от показанията на същите свидетели, че както наследодателката, така и брата, и сестрата на ответника – А. и Р. са били наясно, че процесния имот се купува за първия ответник, с негови средства, като уговорката е била наследодателката да му го прехвърли, но след като последната се е върнала в Италия се разболяла и починала там през 2008 год., поради което и имота, бидейки закупен на нейно име останал в наследство между първия ответник, брат му и сестра му. Установи се от показанията на св.П. и А., че останалите наследници А. и Р. никога не са предявявали претенции към имота, защото са знаели, че той е закупен със средства на първия ответник и фактически не са го считали за наследствен, като са имали уговорки да прехвърлят своите наследствени части на първия ответник, но не са успели да се съберат в България по едно и също време, за да осъществят това си намерение, а през 2019 год. почива и Р. праводателката на ищеца. Установи се от показанията на св.П., М. и А., че общата наследодателка от придобиването през 2004 год. до смъртта си през 2008 год. не е владяла процесния имот, същата е имала друго жилище, също в кв.***, гр.Търговище и е живяла в него, когато се е връщала в България. Установи се от показанията на посочените свидетели, че процесния имот е бил единствено във фактическата власт на първите двама ответника, същите от закупуването през 2004 год. до 2007 год. са извършвали ремонт в него, като ремонта е извършван от св.П., който заявява в показанията си, че ответниците са му давали поръчка какво да се извърши в жилището, те са заплащали стойността на ремонтните дейности, а от 2007 год. са се нанесли в жилището, като от показанията и на останалите двама свидетели се установи, че владението на ответниците върху процесния имот е продължила явно и необезпокоявано до момента в който са го прехвърлили на третия ответник. От гласните доказателства се установи, че първите двама ответника са пребивавали в чужбина в известни периоди от време, но кагато са се връщали в България те 3 са живели в процесното жилище, а по време на отсъствията им ключ за жилището е имала майката на ответницата – св.А., която го е посещавала при нужда, със средства изпратени от ответниците е заплащала разходите за жилището – ток, вода , данъци, както и вноските са етажната собственост. Показанията на посочените трима свидетели, изцяло се подкрепят от представените писмени доказателства ( л.45 – л.62). Показанията на осигурения от ищеца свидетел Д. съдът не кредитира, доколкото той няма преки наблюдения за отношенията между наследодателката и страните, а и същият свидетелства за това, че праводателите на ищеца са имали ключ за жилището на наследодателката и са го ползвали, но както беше посочено по-горе тя е имала собствено жилище, различно от процесното, също в кв.**** и показанията на свидетеля не касаят процесния имот, а този в който е живяла наследодателката. Установи се по делото, че след като първите двама ответника са владяли и ползвали явно и необезпокоявано процесния имот повече от десет години и считайки се за собственици на същото, на 29.10.2019 год. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост за 2/3 ид.ч. от имота, които са били наследствените части на брата и сестрата на първия ответник, а на 23.09.2021 год. с договор за покупко – продажба прехвърлили собствеността върху имота на третия ответник ( виж нотариални актове на л.7 и л.8). Както от събраните по делото гласни доказателства, така и представените писмени доказателства се установи, че до лятото на 2022 год. и самия ищец не е предявявал претенции към процесния имот, въпреки, че е придобил наследствени права след смъртта на бившата си съпруга и сина им на 09.10.2019 год., като едва след влошаване на отношенията с ответниците, по повод други имоти, които е наследил в гр.Търговище заявява претенции и към процесния имот, предявявайки настоящите искове.

При така установеното съдът прави следните изводи: Установи се по безспорен начин, че ищеца и първия ответник, заедно с брата на ответника А. З. са наследници на П.

П. Й., починала на **.**.2008 год., която приживе е притежавала процесния недвижим имот, придобит през 2004 год. с договор за покупко – продажба, като всеки един наследник по закон притежава 1/3 ид.ч. от наследството. Ищецът претендира именно установяване, че е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот, за който ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост и в последствие прехвърлили собствеността на третия ответник. Основното възражение на първите двама ответници е, че са били носители на правото на собственост не само на наследствената 1/3 ид.ч. на първия ответник, но и на останалите 2/3 ид.ч. от имота към момента на снабдяване с нотариалния акт – 2019 год., като са придобили същите чрез давностно владение повече от 10 години. След преценка на събраните писмени и гласни доказателства съдът счита възражението на ответниците за основателно. Установи се по категоричен начин, че от придобиването на имота през 2004 год. от наследодателката единствено ответниците са упражнявали фактическата власт върху имота, те са извършвали всички действия на управление и поддръжка на имота, направили са ремонт на жилището и от 2007 год. фактически са заживяли в него, само те са имали достъп до имота, а когато не са били в страната достъп до имота е имала само майката на втората ответница, която в тяхно отсъствие е полагала грижа за имота, като с тези действия ясно и недвусмислено са демонстрирали намеренията си да своят имота, както пред 4 наследодателката, след смъртта и пред останалите наследници, но и към всички трети лица.