Решение № 2111 от 10.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2111 гр. София, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА П. Ц.А като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110202072 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от А. Г. Б., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. Красно село. кв. Борово № 2*******, против наказателно постановление № 24-4332-032097/07.01.2025 г., издадено от Началник група към СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила.

Жалбоподателят твърди, че при издаването на обжалвания санкционен акт наказващият орган не е изпълнил изискванията за императивно установена форма и съдържание по чл. 57 от ЗАНН, като не били посочени обстоятелствата по реализиране на деянията, както и доказателствата, които ги подкрепят. Горното водело до процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и представлявало самостоятелно основание за неговата отмяна.

На следващо място навежда доводи за несъответствие между констатираната с акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка и тази, описана в обжалваното НП.

На самостоятелно основание жалбоподателят извежда аргумент за 1 неправилно приложение на материалния закон, визирайки подбраната санкционна разпоредба, която се разминавала с правната квалификация на деянието.

Оспорва фактическите констатации, обективирани в обжалваното НП, като отрича да е извършвал вменените му нарушения. Последните не били установени на място, а се базирали на данните на трето лице, които не били проверени с дължимата грижа и посредством способите на процесуалния закон. Намира за недостоверно фактическото твърдение, че е преминал през процесния участък в този часови диапазон, а в допълнение към това сочи, че дори и да е участвал в ПТП, няма как да не е усетил момента на съприкосновение с другия участник в инцидента.

Моли съда на посочените в жалбата основания да отмени процесното НП ведно със законните последици от това.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява на насроченото открито съдебно заседание и не се представлява от упълномощения си представител – адв. Д. С. от АК – Благоевград. Последната е представила писмено становище по делото, в което не възразява да се даде ход на делото по същество, поддържа депозираната жалба и прави доказателствени искания, от които процесуално легитимираното лице впоследствие не се е възползвало, въпреки гарантираната му възможност да реализира предоставените му правомощия.

Ответната страна по жалбата: началник група в ОПП-СДВР, се представлява от юрк. С. К., с редовно учредена представителна власт, която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана от фактическа и правна страна, както и да потвърди наказателното постановление като законосъобразно и правилно. Заявява, че същото е издадено от оправомощено лице в рамките на възложените му правомощия.

Изложените в акта обстоятелства намира за достатъчно за осигуряване възможност на наказаното лице да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило, въз основа на което да организира защитата си. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и оспорва адвокатското такова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление. Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 22.01.2025 г., а жалбата против него е подадена в съда, чрез ОПП-СДВР на 30.01.2025 г., в рамките на законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалване на НП, считано от датата на връчване на НП. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

2

Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН, Серия АД, бл. № 703545 на 12.12.2024 г., от компетентно длъжностно лице - мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР – свидетелят Ц. Х. Ц., в присъствието на един свидетел – очевидец на нарушението, както и на друг, присъствал при съставянето на акта, против А. Г. Б., за това, че:

На 09.05.2024 г., в 07:30 часа, в гр. София, по ул. „Донка Ушлинова“, с посока на движение от ул. „Рачо Петков Казанджията“ към ж.к. „Младост“ управлява собствения си лек автомобил марка „Шкода“, модел „Супърб“ с рег.

№ СВ****КХ и на около 10 метра преди ул. „Витошки камбани“, поради отклонение на дясно по платното за движение реализира ПТП с попътно движещият се от дясната му страна лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“ с рег. № СВ****ТМ, след което напуска местопроизшествието, не спира за да установи нанесените щети и не уведомява компетентните органи на МВР.

Актосъставителят посочил, че с това си поведение жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП и тази на чл. 123, ал.

1, т. 1 от ЗДвП, както и че АУАН е съставен на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН по докладна записка и преписка с вх. № 292/24 г. Отразено е още, че установеният водач е претърпял от нарушението имуществени вреди, локализирани в предната лява вежда на управлявания от него автомобил – одраскване, описано в Протокол за ПТП № 1925303.

АУАН е предявен на жалбоподателя срещу подпис още на датата на съставянето му - на 12.12.2024 г. С това А. Б. бил уведомен за правото си на възражения и обяснения срещу изложените в акта фактически твърдения, в това число и на писмени такива в 7-дневен срок от получаване на препис от акта, от които си възможности той не се е възползвал.

Въз основа на направените констатации в съставения АУАН, компетентно длъжностно лице – началник група към СДВР, ОПП-СДВР, преназначен на длъжността със Заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи и надлежно упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, издал обжалваното наказателно постановление № 24-4332-032097/07.01.2025 г. против А. Г. Б., ЕГН **********, в което възпроизвел описаната в АУАН фактическа обстановка и наложил на жалбоподателя административни наказания, както следва: за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева; за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т.

5 от ЗДвП му наложил административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля Ц. Ц.; от приобщените писмени доказателства по делото: писмена декларация от жалбоподателя, протокол за ПТП № 1925303 от 09.05.2024 г., заведен под рег.

3

№ 6883, докладна записка с УРИ № 4332р-37381/13.05.2024 г., докладна записка от 01.07.2024 г., справка-картон на водач А. Г. Б., Заповед № 513з9632/13.09.2024 г. на директора на СДВР, Заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., и двете издадени от министъра на вътрешните работи.

Съдът кредитира гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетеля Ц. Х. Ц., който е съставил процесния акт за установяване на административно нарушение. Въпреки наблюдаваната лаконичност в изказа, отсъствието на конкретни спомени относно случая и липсата на изчерпателност в представянето на относимите към предмета на производството обстоятелства, този доказателствен източник се явяват вътрешно непротиворечив, логичен и последователен. От него обаче не се установяват детайли във връзка с релевантните за предмета на делото фактически положения като настъпилия сблъсък, механизма на проявлението му в обективната действителност, участниците в него, провокиралото го поведение на определен водач на МПС, настъпилите вследствие на него имуществени вреди и последващото поведение на лицата, имащи съпричастност към разглежданата деятелност. Свидетелства се единствено относно законосъобразността на процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Това обаче не разкрива наблюденията на свидетеля по повод конкретното поведение на дадено лице, станало причина за настъпване на пътнотранспортно произшествие. Това е така, тъй като свидетелят Ц. не е присъствал на извършването или установяването на нарушенията, съответно не е възприел лично факти и обстоятелства от значение за изясняване механизма на ПТП, а и както самият той заявява, не си спомня нищо конкретно по случая.

Видно от съставения Протокол за ПТП № 1925303 с рег. № 6883 от 07.10.2021 г., пътнотранспортното произшествие е причинено от водача на МПС № 1, което не е индивидуализирано дори в най-обща степен. Като фактически обстоятелства е изложено, че МПС № 1 се движи по ул. „Д.

Ушлинова“ и преди кръговото кръстовище, формирано с ул. „Витошки Камбани“, поради неизяснени причини и обстоятелства реализира ПТП с МПС № 2. В съставеният протокол за ПТП са описани имуществени вреди по МПС № 2 – такива по предна броня и преден ляв калник.

В саморъчно попълнена от жалбоподателя декларация с правно основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП последният отрича да е участвал в пътен инцидент с настъпили материални или други щети, съответно да е напускал местопроизшествието.

Останалите доказателства са непротиворечиви и по-подробен анализ не се налага.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

При извършена служебна проверка за законосъобразност на съставените АУАН и НП, съдът констатира, че същите са издадени от териториално и материално компетентни органи, съгласно приложените по делото Заповед № 4

513з-9632/13.09.2024 г. на директора на СДВР, Заповед № 8121к12547/12.09.2024 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., последните две издадени от министъра на вътрешните работи, в кръга на техните функции и по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице.

Не се споделя релевираното с жалбата възражение за формална опороченост на атакуваното наказателно постановление, произтичащо от твърдяното несъобразяване с императивната норма на чл. 57 от ЗАНН.

Съдържанието на санкционния акт разкрива всички задължителни реквизити, предписани от закона, в това число с описателно изобразяване на всяко от нарушенията поотделно и с посочване на обстоятелствата, при които същите са проявени, както и на доказателствата, които ги подкрепят – в случая това са съставената от мл. автоконтрольор на ОПП-СДВР докладна записка и материалите по преписка с вх. № 292/2024 г.

Твърдението за наличие на несъответствие между констатираната с акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка и описаната такава в наказателното постановление според съда се явява необосновано и несъстоятелно. Това е така, доколкото даденото от актосъставителя словесно описание е възприето и последователно пресъздадено от наказващия орган в издаденото от него НП. Развитите от жалбоподателя аргументи в тази насока са напълно бланкетни, лишени от съдържание и ирелевантни в преценката за процесуалната законосъобразност на ревизираното наказателно постановление.