Решение № 196 от 29.03.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мина Топузова

Членове:

Ружена Керанова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора К. Ф. като разгледа докладваното от Ружена Керанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200564 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативна специализирана прокуратура (закрита) и по жалби на подсъдимите К. К. Б., В. Г. Г., И. М. Б. и М. М. М. срещу въззивна присъда № 2 6 0 000 от 29.04.2022г., постановена по ВНОХД № 562/2019 г. от Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС-закрит).

В касационния протест се съдържа позоваване на отменителните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, насочени както към частта, с която първоинстанционната присъда е потвърдена, така и към оправдателната и изменителна част на атакувания въззивен съдебен акт. В обхвата на второто от касационните основания се изтъкват доводи, че въззивната присъда е постановена при допуснати нарушения на чл. 12, чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, защото не са кредитирани доказателствата в подкрепа на обвинението, което довело до нарушаване правата на прокуратурата като страна в процеса.

Твърди се, че в резултат на допуснатите процесуални нарушения съдът е достигнал и до неверни правни изводи – касационно основание по чл. 348, ал.1,т.1 от НПК. В постъпилите две допълнения към протеста се изразява 1 несъгласие с потвърденото от въззивния съд оправдаване на подсъдимите по повдигнатото им обвинение по чл. 321 от НК, защото са пренебрегнати показанията на изброените свидетели, чието съдържание частично е възпроизведено. По идентичен начин прокурорът е оспорил цялостното оправдаване на подсъдимите по отношение на част от престъпленията, за които са били предадени на съд, както и предприетата преквалификация на други от деянията, предлагайки аргументи за неправилна оценка на показанията на И., Ив.И., Д., К., Ч. Н., Св. Н., Л., Р., М., Т.. Изтъкват се доводи срещу направеното от апелативния съд тълкуване на нормата на чл.

203, ал. 3 от НПК.

Отправеното искане е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В касационната жалба, подадена от името на подсъдимия Б., и допълненията, изготвени от неговите защитници, насочени срещу осъждането му по чл. 144, ал.3, чл. 213а от НК и чл. 215 от НК, са релевирани всички основания по чл. 348, ал.1 от НПК. По отношение на потвърденото осъждане на подсъдимия за престъплението по чл. 215 от НК се съдържат твърдения, че в атакувания съдебен акт не се съдържа отговор на отправените възражения на защитата, като с позоваване на част от аргументацията на съда се претендира субективна несъставомерност на деянието. Във връзка с това осъждане се изтъква, че в случая прокурорът не е изменил обвинението по реда на чл. 287 от НПК, поради което и подсъдимият не се е защитавал по фактите, квалифицирани по престъпния състав на чл. 215 от НК.

Ангажираната отговорност на подсъдимия Б. по чл. 213а от НК е счетена за неправилна поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Аргументира се теза, че не са събрани доказателства за осъществено от Б. престъпление по чл. 144, ал.3 от НК по отношение на свидетеля Д..

Явната несправедливост на наложените на Б. наказания се поддържа с доводи, че продължителността на наказателната процедура е следвало да се отчете като обстоятелство, предопределящо приложението на чл. 55 от НК.

По изложените съображения се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане.

С подадената касационна жалба за подсъдимия И. Б., както и в представеното от защитата допълнение, се оспорва осъждането му по чл. 215 2 от НК, като се претендира наличие на всички касационни поводи по чл. 348, ал.1 от НПК. Присъствието на основанието по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПКнарушение на материалния закон се обосновава с доводи, че фактическите констатации на съда не почиват на доказателствените материали. Поддържа се възражение за съществено процесуално нарушение, изразило се в това, че подсъдимият Б. е осъден за престъпление, за което никога не му е повдигано обвинение. Явната несправедливост на наложеното наказание се подкрепя с доводи за неотчитане на многобройните смекчаващи обстоятелства.

Отправени са алтернативни искания : за оправдаване на Б., за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или да се определи наказание по чл. 55 от НК.

Касационните жалби, подадени от защитниците на подсъдимия В. Г., както и представените допълнения, се позовават на основанията по чл. 348, ал.1 от НПК. Поддържат се доводи за неправилна интерпретация на показанията на свидетелката К.а, придружено с цитати от същите и от съдебния акт. Оспорва се доказаността на обвинението и се застъпват аргументи, че в нарушение на чл. 287 от НПК съдът е осъдил подсъдимия за съвсем друго по вид престъпление. Доводите за явна несправедливост на наложеното наказание се свеждат до подценяване значението на продължителността на наказателната процедура, семейната и трудова ангажираност на подсъдимия.

В заключение се отправят искания в условията на алтернативност – за оправдаване на Г., за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание.

Касационната жалба и допълненията, подадени от защитниците на подсъдимия М. М. срещу осъждането му по чл. 144, ал.3 от НК, се позовава на поводите по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че възприетата фактология в съдебния акт не отговаряла на обективната истина. Изразява се становище, че показанията на пострадалата В.П. са кредитирани безрезервно без да се отчетат съществуващите в тях противоречия и за игнориране на част от гласните доказателствени източници, съдържащи важни обстоятелства.

Претендира се и това, че данни за негативните преживявания на П. се съдържали само в нейните показания. Съдът е упрекнат, че не е коментирал обясненията на М., както и показанията на свидетеля П., който заявил, че не 3 се е „изплашил“. Поддържа се още, че изречените от подсъдимия реплики не са натоварени с такъв интензитет, че да са годни да възбудят основателен страх.

Отправените искания са за връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване на подсъдимия М..

В съдебното заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и допълненията, отчитайки известни недостатъци при изготвянето им, като пледира за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.

Подсъдимият К. Б. не участва в касационното производство, а резултатът от общодържавното му издирване е негативен. Жалбата се поддържа от неговите защитници – адв. М. Т. и адв.И.П., които излагат и аргументи за неоснователност на подадения протест.

Подсъдимият В. Г. и неговите защитници адв. Ив. Н., адв. Ан. Д. и адв.

К. Н., подсъдимият И. Б. и неговият защитник адв. П. С., подсъдимият М. М. и защитника му адв. Р. И.а, редовно призовани, се явяват. Поддържат подадените жалби, представените допълнения и отправените с тях искания.

Оспорват подадения касационен протест.

Подсъдимите Д. З., И. С., И. М. и П. Х., както и техните защитници оспорват основателността подадения протест и пледират за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Изтъкват се конкретни аргументи в подкрепа на оправдателните части на съдебните актове, а възраженията, поддържани с протеста, се считат за опровергани от извършената процесуална дейност на инстанциите по фактите.

Частният обвинител И. И., редовно призован, не се явява.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Специализираният наказателен съд с присъдата от 25.07.2019 г. по НОХД № 523/2018 г. е постановил следното :

- признал подсъдимите К. Б., И. Б., Д. З., В. Г., И. М., И. С., М. М. за невинни по повдигнатото им обвинение за участие в организирана престъпна 4 група в периода месец януари 2015 г.- 24.04.2017 г., поради което на основание чл. 304 от НПК ги оправдал по повдигнатото обвинение по чл.

321,ал.3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК;

Подсъдимият К. К. Б. е признат :

- за виновен в това, че на неустановена дата през 2011 г. на бензиностанция „Шел“, гр. София се заканил на И. Д. с убийство, с което заканване е възбудил основателен страх у Д. за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода;

- за виновен за това, че на неустановена дата през месец юли-август 2013 г., в гр. Плевен, кафе „Авеню“ с цел да принуди С. И. да се разпореди със сумата от 100 000 лева го заплашил с насилие и с увреждане на имущество, поради което и на основание чл. 213а, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лева, като го оправдал деянието да е извършено от лице по чл. 142, ал.2, т. 8 от НК и за свързаната правната квалификация по чл. 213а, ал.2, т. 5 от НК;

- за виновен в това, че през нощта на 21 срещу 22. 04.2017 г., в гр.

Плевен в съучастие като съизвършител с И. Б., с цел да набави за себе си и за Б. имотна облага укрил чужди движими вещи (надуваемо детско съоръжение, ведно с прилежащите му части, касов апарат, удължител) на обща стойност от 1 933 лева, собственост на Т. М., за които е предполагал, че са придобити от другиго чрез престъпление, поради което и на основание чл. 215, ал. 1 и чл.

54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода, като на основание чл. 304 от НПК го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл.

195, ал. 1, т. 4 и т. 9 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК;

- за невинен в това на неустановена дата през 2011 г. на стадион в гр.

Плевен да се е заканил на К. К. с убийство, с което заканване възбудил у К. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.

304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 144, ал.3 от НК;

- за невинен в това на 22.04.2017 г. на стадион в гр. Плевен да се е заканил на И. Д. с убийство, с което заканване възбудил у Д. основателен страх за осъществяването му и деянието да извършено от лице по чл. 142, ал.2, т.8 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по 5 повдигнатото обвинение по чл. 144, ал. 3 от НК;

- на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК на подсъдимия Б. е определено едно общо, най-тежко наказание – четири години лишаване от свобода и е присъединено наказанието глоба. На основание чл. 59, ал.1 от НК от определеното общо наказание е приспаднато, времето през което спрямо Б. е прилагана мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Подсъдимият И. М. Б. е признат :

- за виновен в това, че в периода от 01.06.2016 г. -16.06.2016 г., е принудил С. И. да пропусне нещо противно на волята му (да не участва в провеждането на търг), като употребил за това заплашване, поради което и на основание чл. 143, ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на две години и пет месеца лишаване от свобода, като го признал за невинен деянието да е извършено от лице по чл. 142, ал.2, т. 8 от НК;

- за виновен в това, че през нощта на 21/22. 04.2017 г., в съучастие като съизвършител с К. Б., с цел да набави за себе си и за Б. имотна облага укрил чужди движими вещи (надуваемо детско съоръжение, ведно с прилежащите му части, касов апарат, удължител) на обща стойност от 1 933 лева, собственост на Т. М., за които е предполагал, че са придобити от другиго чрез престъпление, поради което и на основание чл. 215, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 304 го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 9 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК;

- на основание чл. 23, ал.1 от НК на подсъдимият е определено едно, най-тежко наказание – три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години. На основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.