Решение № 284 от 04.12.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Смолян, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500189 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 1944/15.03.2023г. от Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, представлявана от Росица Диимтрова директор, чрез пълномощника главен юрисконсулт М.Х. срещу решение № 94/07.03.2023г.,постановено по гр.д. №1230/2022г. по описа на Смолянски районен съд, с което е осъдена да заплати на В. К. К., ЕГН ********** с адрес гр.Златоград, ул.“Стефан Стамболов“ №19 сумата от 1 960.59 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 11.10.2019г.- 30.11.2022г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1.143, сумата от 267.46 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието през който е положен труда до датата на предявяване на иска - 01.12.2022г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска01.12.2022г. до окончателното й изплащане, както и да му изплати сумата от 230.40 лв., представляваща левовата равностойност на неосигурена храна и ободряващи напитки за периода 01.08.2019г. до 01.08.2020г., сумата от 66,70 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата сума, считано от 01.09.2019г. до 30.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-01.12.2022г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати направените разноски по водене на делото в размер на 500.00 лв. за адвокатско възнаграждение, а по сметка на районен съд –Смолян да заплати ДТ върху уважените искове в размер на 178.42лева и 120 лева 1 възнаграждение за вещо лице.

С въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя за да постанови този краен правен резултат първоинстанционният съд е изложил мотиви, съдържащи вътрешно противоречие. От една страна – за приложимост на отменен подзаконов на ЗМВР нормативен акт, поради празнота в действащия, а от друга – за приложимост на подзаконов на КТ нормативен акт, поради препращаща норма на ЗМВР. Направено е и оплакване, че наред с горните мотиви съдът се е позовал на неотносимата към конкретния спор разпоредба на чл.67 ал.З от ЗДСл, според която минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7 т.1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. При тези мотиви, съдът е приел за доказан по основание главния иск за заплащане на нощен труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен.

Развива оплакване, че в разглеждания случай съдът е прибягнал до аналогия на закона съгласно чл.46 ал.2 изр. първо от Закона за нормативните актове, регламентиращ,че за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

Според жалбоподателя направените от районния съд правни изводи са неправилни и формирани в резултат на неправилно прилагане на материалния закон.За трите групи служители в МВР(по чл.142, ал.1 от ЗМВР) една и съща правна материя: възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията, статута, правата, задълженията, работното време, почивките и отпуските, възнаграждението, дисциплинарната и имуществената отговорност, закрилата, социалното сдружаване и др. е регламентирана в три различни нормативни акта - ЗМВР, Закона за държавния служител(ЗДСл) и Кодекса на труда(КТ), т.е. ЗМВР съдържа специални правни норми, които са относими само, към правоотношенията с конкретните правни субекти. По аргумент от чл.142 ал.2 вр. ал.1, т.1 от ЗМВР страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Развива оплакване, че статутът на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство. Счита ,че нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане, към нормите на Кодекса на труда - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага “съответно“, а напротив във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми, като напр. съгл. л.50а, ал.2 от ЗДСл относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ, т.е. Глава седма, раздел II КТ; чл.63 2 от ЗДСл постановява, че ползването на отпуски от държавните служители става при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162-167а КТ; чл.180, ал.1-4 от ЗМВР също препращат относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл.88, ал.2 от ЗМВР сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6,00ч. се ползват със специалната закрила по КТ и др. Според жалбоподателя ЗМВР е специален нормативен акт регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. с оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация подзаконови нормативни актове.Счита ,че непълнотата в закона би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случай. Твърди ,че за положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото.НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на положен от него нощен труд като работещ на 12-часови смени по правилата на чл.9 от НСОРЗ, счита ,че се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което намира ,че е изцяло неоснователна. В тази връзка сочи ,че е постановено Тълкувателно решение №1/2020г. от 15.03.2023г. на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС, постановено по тълкувателно дело№1/2020г., с което съдът е приел, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ( в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.Основавайки се на законовата делегация на чл.187, ал.9 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е издал приложимите през процесния период Наредба №8121з776/2016г.; Наредба №8121з36/2020г.; Наредба№8121з-1174/2020г.; Наредба №8121 з1353/2020г. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Видно от приетата по делото експертиза е, че нощния труд, който ищеца е полагал е 8 часа. Съгласно неправилно приложената от съда норма на чл.9, ал.2 от НСОРЗ „При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за по дневно отчитане на работното време за съответното работно място“. Същата е приложима за труда, положен от служители и работници, 3 чиито статут е уреден в Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Регламентираната в КТ продължителност на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд - 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. В тази хипотеза, с цел изравняване заплащането на изработеното при полагане на нощен труд с изработеното при полагане на дневния труд, се прилага разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ.За служителите на МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, е установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд (арг.чл. 187 ал. 1 и ал.З от ЗМВР).Развива довод,че различието на двете правни уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142 ал.1, т.1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови правоотношения, спрямо които съгласно чл. 143, ал.2 КТ извънредния труд е изрично забранен и не може да надвишава150часа годишно в хипотезите на чл.144 КТ, когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл.187,ал.7 от ЗМВР извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допуска извънредният труд да надвиши тези норми до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно.Според жалбоподателя тези различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. Счита ,че районния съд е допуснал още едно нарушение на материалния закон. Приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание относимо към извънреден труд.

Излагат се и оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното съдебно решение в частта относно уважените претенции на ищеца за заплащане на левовата равностойност на неосигурена безплатна храна и ободряващи напитки за периода 01.08.2019г. до 01.08.2020г., която е уважена в претендирания от ищеца размер от 230.40лв, установен от заключението на вещото лице, както и акцесорната претенция за лихви върху тази сума в размер на 66.70лв., считано от 01.09.2019г. до 30.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 01.12.2022г. до окончателното й изплащане. Изложени са оплаквания,че първоинстанционния съд при уважаване на иска в тази му част не е отчел изложените твърдения в отговора на исковата молба, относно недоказаност на исковата претенция по чл.181, ал.З от ЗМВР, тъй като съгласно разпоредбата 4 на чл.183, ал.З, изр. Първо от ЗМВР(редакция д.в. бр.97 от 2017г.) за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда на служителите се осигурява безплатна храна. Счита ,че тази безплатна храна е и с целево предназначение и самия закон, към момента на редакцията му не предвижда заплащането й в натура. Налице е съществена разлика между безплатната храна по ал.1 на чл.181 ЗМВР и предпазната храна по ал.З от същата разпоредба. Счита ,че първата представлява допълнително натурално трудово възнаграждение, докато предпазната храна по ал.З е с целево предназначение и ако не е предоставена, към момента същата губи своя смисъл. Поради това счита ,че не следва да бъде изплащана нейната равностойност и съответно ЗМВР не предвижда такава възможност.