Акт № 1809 от 16.11.2026, Административен съд - Видин
- Съд
- Административен съд - Видин
- Дело
- 543/2026
- Подписан
- 16.11.2026
- В сила
- 16.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 148 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 18а · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 61 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1809
Видин, 16.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Видин - II състав, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА СЛАВЧЕВА
При секретар МАРИЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СЛАВЧЕВА административно дело № 20267070700543 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Р. И. В. против Заповед за ПАМ № GPAM-2505520/07.10.2026 г. на инспектор към РУ Кула при ОД на МВР Видин, с която на основание чл. 171, т.1, б.з, гг от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена ПАМ – отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.2 ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на закона. Твърди и че не е налице уведомяване за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, като административният орган не е обсъдил всички законови предпоставки за служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Моли да бъде отменен оспореният акт и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна – инспектор към РУ Кула при ОД на МВР Видин, оспорва жалбата и моли ПАМ да бъде потвърдена, като законосъобразна.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Обжалва се Заповед за ПАМ № GPAM-2505520/07.10.2026 г. на инспектор към РУ Кула при ОД на МВР Видин, с която по отношение на жалбоподателя е постановено временно отнемане СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
От АУАН Серия GA № 5597563/07.10.2026 г. се установява, че В., като водач на л. а. "Пежо205" с рег. № [рег. номер] на 07.10.2026 г., около 09.42 ч. в обл.Видин, [населено място] го управлявал по [улица]до кръстовището с [улица]в посока на движение от към [населено място]. Автомобилът е собственост на И. В. Ц. и е със служебно прекратена регистрация на 31.03.2026 г. по чл. 143, ал. 15 ЗДвП /починал собственик/. Прието е, че виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП-управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, установено след справка в РОСД и ОДЧ Кула. АУАН е връчен на 07.10.2026 г. Със съставения АУАН са иззети 2 бр. регистрационни табели и СРМПС и СУМПС.
Представена е справка за нарушител/водач за В. относно нарушения на ЗДвП.
Съгласно справка КАТ л. а. "Пежо205" с рег. № [рег. номер] е собственост на И. В. Ц., и е с прекратена регистрация на 31.03.2026 г. – прекратяване по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – починал собственик. По делото не е установена роднинска връзка на жалб.В. и починалото лице.
От ЗПАМ се установява, че инспектор към РУ Кула при ОД на МВР Видин, като е взел предвид констатациите в съставения АУАН, на основание чл. 171, т. 1 б. з) гг) от ЗДвП е наложил на В. принудителна административна мярка–временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Със ЗППАМ е отнето СУМПС.
Със Заповед № 368з-2095/10.09.2026 г. на Директора на ОД на МВР Видин са оправомощени длъжностните лица от ОД на МВР Видин, които с мотивирани заповеди да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. "а" и т. 6 и т.7 ЗДВП, съобразно тяхната компетентност, видно от която издателят на акта е оправомощен съгласно т. 2. 6 от същата.
При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 148 АПК административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая в ЗДвП е предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че със Заповед за ПАМ № GPAM-2505520/07.10.2026 г. на инспектор към РУ Кула при ОД на МВР Видин, на основание чл. 171, т. 1 б. з) гг) от ЗДвП е наложена на Р. В. принудителна административна мярка–временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая, видно от представените по делото заповед за определяне на компетентните длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП органът издал оспорения акт е сред изрично оправомощените длъжностни лица.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че на посочените дата и място в заповедта жалбоподателя е управлявал лек автомобил "Пежо205" с рег. № [рег. номер] собственост на И. В. Ц., като автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 31.03.2026 г. по чл. 143, ал. 15 ЗДвП /починал собственик/. Констатираното е нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП, служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика.
От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установи, че автомобилът е собственост на И. Ц.. Не у установено по делото жалб.В. да е от кръга на наследниците на починалия. Задължението е на наследниците, които е следвало да заявят промяната в данните за собственика на автомобила в 6-месечен срок от смъртта на вписания такъв.
При извършената от съда на основание чл. 168, ал. 1 АПК служебна проверка не се констатират допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1 б. з) гг) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на СУМПС на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.
Цитираната разпоредба въвежда служебно прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който не е изпълнил задължението да заяви промяната в данните за собственика на автомобила в 6-месечен срок от смъртта на вписания собственик.
Безспорно жалбоподателя не е съсобственик на автомобила. Не са налице доказателства собствениците на автомобила да са уведомявани за прекратяването на регистрацията. Уведомяването не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, тъй като информацията за прекратяване на регистрацията не е публично достъпна и собственикът на МПС, а и всяко трето лице, на което е предоставено управлението на автомобила, не могат да се сдобият с нея.
Прекратяването на регистрацията на МПС има не само фактически, а и правни последици, които и в случаите на служебно прекратяване и на прекратяване по заявление, са еднакви. Самото прекратяване се извършва чрез отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, като се посочва и причината за прекратяването на регистрацията. Регистърът на МПС с прекратена регистрация не е общодостъпен, поради което лицето, което управлява МПС е в обективна невъзможност да разбере статуса на МПС.
След като са налице неблагоприятни правни последици, които законът свързва с прекратяването на регистрацията на определено МПС по отношение на конкретен адресат, чиито права и законни интереси са засегнати, то това служебно прекратяване на регистрация по съществото си е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. За издаването на такъв акт следва да се уведоми заинтересованият адресат по реда на чл. 18а от АПК във вр. чл. 61 от АПК. Това изискване не може да се дерогира от правилото на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., тъй като от една страна подзаконов нормативен акт не може да противоречи на закон и от друга страна в чл. 18б, ал. 1, т. 1-10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. са изброени случаите, в които се прекратява служебно регистрацията на превозно средство, като т. 10 посочва случаите по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, но не посочва случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика. Ал. 2 на чл. 18б от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. изрично предвижда уведомяване на собственик на ПС, посочен в регистъра, при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8. След като за служебното прекратяване на регистрацията на ПС в случите по ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 не предвидено уведомяване на посочения в регистъра собственик, но от друга страна след като случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните не са сред посочените в чл. 18б, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., то следва извод, че при прекратяване на регистрацията при починал собственик и незаявяване в шестмесечен срок на това обстоятелство, то следва да се уведомят наследниците.
При липса на такова уведомяване не може да се приеме, че е налице узнаване от собственика, а още по-малко от ползвателя на дадено МПС за извършената дерегистрация, особено в случаи от вида на разглеждания, когато тази регистрация е опосредена от действието или бездействието на трети лица – наследниците на бившия собственик /не се доказа по делото, че жалбоподателя е наследник/. В тази връзка житейски нелогично е да се изисква или очаква от водача на дадено МПС, който не е негов собственик, всеки път преди да започне управлението, да извършва проверки дали това МПС не е служебно дерегистрирано.
Административният орган носи доказателствената тежест да установи фактическите основания, посочени в обжалваната заповед и изпълнението на законовите изисквания при издавеното й. В тази връзка с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, съдът изрично е указал на страните, че при неангажиране на доказателства ще се приложат последиците от недоказването.
В случая няма данни наследниците, а още по малко жалб.В. да са уведомени за служебното прекратяване на регистрацията на управлявания от него автомобил. Следователно към момента на извършената проверка – 07.10.2026 г. прекратяването на регистрацията не е породило правните си последици. Държавната принуда, обективирана в приложената ПАМ по отношение на В. се явява непропорционална.
По изложените мотиви, съдът намира жалбата за основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка,като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за държавна такса в размер на 5,11 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 евро.
Разпечатката съдържа 37 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4ccb5949-b21d-4d98-a123-981d442aac4f