Определение № 2154 от 11.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2154 гр. Пловдив, 11.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Андреева

Членове:

Радостина Стефанова

Надежда Дзивкова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501838 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от Кредисимо ЕАД против Определение № 5840/12.05.2025г., пост. по гр.д.№ 2712/25, ПдРС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 1490/30.03.2026г. по същото дело частта за разноските.

Излага оплаквания свързани с неправилна преценка от страна на решаващия съд относно фактическата и правна сложност на делото, респ. несъответствие на присъденото адвокатско възнаграждение с положения адвокатски труд. Развива доводи , че независимо от кумулативното съединяване на искове се касае за общ правопораждащ факт, като уважаване на единия иск предпоставя уважаване и на втория. Твърди, че адвокатската работа се изразявала единствено в изготвяне на искова молба и становище по делото. По конкретното дело поддържа, че е с ниска правна и фактическа сложност , поради което и счита, че дъжимото се възнаграждение би следвало да е 150€. Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото възнаграждение на пълномощника на ищеца на 150€.

Ответната страна адв. Е. И., като пълномощник на ищцата С. Г. Д. е поддржала неоснователност на жалбата. Позовава се на съдебна практика, според която макар и Н1/2004МРАВ да няма обвързващо десйтвие служи за ориентир при определяне размера на разноските за адвокатско възнаграждение. Излга доводи и за обвързаността на възнаграждението с цената на иска, както и прави аналогия с дължимата ДТV Поддържа и че основания за намаляване на разноските поради прекомерност е възможно само при значително надхвърляне на претендираните такива с общоприетите минимуми. Развива и съображения за нарушаване на практиката на СЕС от страна на ългарските съдилища.

Излага и аргументи за защитния характер на нормата на чл.38 от ЗА и социалната роля, която има този текст. Поддържа неоснователност на жалбата.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страната, изложени в подадената молба, констатира следното :

Производството е образувано по искова молба на С. Д. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с пр. осн. чл.124 от ГПК и чл.55 от ЗЗД. С Решение № 1490/30.03.2026г.. исковете са уважени, като на процесуалния представител на ищцата – адв. Е. И. е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на по 240€ с ДДС, дължимо от ответника жалбоподател общо за двата иска против него. По молба на жалбоподателя е започнало 1 производство по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, които да бъдат редуцирани. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че определеното възнаграждение е в минимален размер и в този случай не може да се преценява фактическата и правна сложност на делото, доколкото това е присъждания минимум.

Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Действително производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в четири съдебни заседания. Ищцата е представлявана от пълномощник, с когото е договорено предоставяне на безплатна правна помощ и съдействие по реда на чл.38 от ЗА. Предвид изхода на спора – уважаване на предявените искове искове против ответника, то по правилата на чл.78 той дължи разноски. Съдебната практика е обединена около минимален размер на възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство около 400 лв. / 204,52 € за иск. В случая е присъдена сума под минимума, като за два иска е присъдено възнаграждение от 200€, като предвид регисктрацията на пъномощника по ДДС е присъдено и дължимия данък. Ето защо липсват основания за промяна на така определения размер.

Постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5840/12.05.2025г., пост. по гр.д.№ 2712/25, ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2