Решение № 267 от 05.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Пловдив, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Господинова

Членове:

Миглена Маркова

Борис Попов при участието на секретаря Христина Борисова в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов като разгледа докладваното от Миглена Маркова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300601169 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия И. Й. Б. чрез служебния му защитник – адв. С. Х., срещу Присъда № 88 от 14.05.2026г. по НОХД № 2068/2026г. по описа на Районен съд – Пловдив.

С Присъда № 88 от 14.05.2026г. по НОХД № 2068/2026г. по описа на Районен съд – Пловдив VІІІ н.с., подсъдимият И. Й. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ вр. чл.54, вр. чл.58а, ал.1 НК и е осъден на 2/две/ години и 8/осем/ месеца лишаване от свобода.

На осн. чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС е постановено така наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. На основание чл.59, ал.1 от НК от изпълнение на така наложеното наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 08.12.2025г. до датата на влизане в сила на присъдата като един ден задържане e постановено да се зачита за един ден лишаване от свобода.

1

В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски за експертизи.

Веществените доказателства – 2бр. компакт диска е постановено да останат по делото, а 1 бр. синьо яке да се унищожи като вещ без стойност .

Срещу постановената осъдителна присъда е постъпила жалба от подсъдимия, чрез служебния му защитник – адв. С.Х., в която се иска присъдата да се измени, като се намали размера на наложеното на подсъдимия наказание. Излагат се съображения, че същото е явно несправедливо, тъй като подсъдимият е съдействал на органите на разследването, признал е изцяло вината си, като не е отчетена в достатъчна степен съпричастността на постралите лица, които не са заключили автомобилите си.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът поддържа жалбата като счита, че наложеното наказание на подс.Б. е явно несправедливо, поради което моли да се намали. Излагат се съображения, че същият е с ниско образование, многократно осъждан, като за него не са полагани грижи и възпитание в семейството му, а впоследствие и превъзпитание от затворническата администрация, поради което и няма изградени нагласи за нормален живот и трудова ангажираност. Пледира се наказанието да бъде намалено и с оглед ограничаване на отрицателно въздействие на злобата и омразата царящи в пенитенциарните заведение, които могат да окажат допълнително отрицателно въздействие върху психиката му.

Подсъдимият И. Б. поддържа жалбата и становището на защитника си .

Моли да му бъде наложено наказание в минимален размер.

Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита постановената присъда за правилна, законосъобразна и справедлива. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а съдебният акт потвърден. Счита, че първостепенният съд е преценил правилно отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства и е наложил наказание, което би изпълнило целите на чл.36 от НК с оглед оказаното съдействие на подсъдимия, младата му възраст, изрядното му процесуално поведение, както и многобройните му предходни осъждания.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло 2 правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирани лица и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. Й. Б. с ЕГН **********, е роден на *** в гр. П., обл.

П., б., б. гражданин, със завършен трети клас, безработен, неженен, осъждан.

С Присъда по НОХД № 6872/2018г. по описа на Р айонен съд-Пловдив, влязла в сила на 03.01.2019г., подс. Б. бил признат за виновен за извършено от него на 30.05.2018г. в гр.Пловдив престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл.

194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, което да изтърпи при първоначален „строг режим“. Наказанието било изтърпяно от подс.Б. на 11.12.2020г.

С Определение по НЧД № 1698/2023г. от 29.03.2023г. по описа на Районен съд-Пловдив, влязло в сила на 14.04.2023г., било извършено групиране на наложените на подс. Б. наказания по НОХД № 411/2023г. по описа на Районен съд гр.Пловдив и по НОХД № 667/2022г. по описа на същия съд, като му било определено едно общо, най тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер н а четири години, което да изтърпи при първоначален „строг режим“. Наказанието било изтърпяно от подс.Б. на 12.08.2025г. Освен тези осъждания, които обуславят квалифицирането на деянието като престъпление, извършено от подс. Б. при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“ а“ и б.“б“ от НК, той е и многократно осъждан за извършени от него кражби, като наложените му наказания не оказали поправителен ефект върху същия.

На 09.10.2025г. подс.Б. изпитал нужда от парични средства и решил да открадне нещо. Около 17.45ч. се намирал на ул.“Христо Г.Данов“ в гр.Пловдив, когато забелязал, че пред намиращата се на същата улица детска градина „Майчина грижа“ паркира лек автомобил „Лексус“ с рег.№ ***. Водач на автомобила бил свид.Д.Н., който бил сам и отивал да вземе детето си от 3 детската градина. Свид.Н. спрял на ул.“ Христо Г.Данов“, слязъл от автомобила и се насочил към двора на детското заведение, където децата играели в този момент, като не го заключил. В колата останала чантичката му, в която се намирал портфейлът му, съдържащ сумата от 60 лева ( 30,68евро), устройство за проследяване „Епъл ейър таг“, лични документи и 6бр. банкови карти. Тези негови действия, а и обстоятелството, че не заключил колата си, били забелязани от подсъдимия, който видял възможност да открадне нещо. Той се насочил към автомобила „ Лексус“ с рег.№ *** и отворил вратата му. Видял вътре оставената от свид.Н. чантичка, бързо я отворил, взел намиращия се вътре портфейл ведно със съдържанието му, след което незабавно се отдалечил в неизвестна посока. Сумата от 60лева ( 30,68евро) похарчил за лични нужди, а портфейла на свид.Н. изхвърлил заедно с документите, банковите карти и устройството за проследяване „Епъл ейър таг“.

На 11.11.2025г. около 14:00ч. свид.Р.Р. паркирал управлявания от него служебен автомобил „Опел“, модел „Виваро“ с рег.№ ***, собственост на ***, на ул.“Преслав“ в гр.Пловдив, до № 43. Излязъл от автомобила без да го заключи и се отдалечил, като на предната дясна седалка оставил мъжка чанта, в която се намирал портфейлът му, съдържащ сумата от 700лева - 357,90евро, 10 евро на монети и лични документи. Няколко минути след като свид.Р. напуснал горепосоченото превозно средство, покрай него минал подсъдимия Б.. Същият забелязал оставената на предна дясна седалка мъжка чанта и решил да открадне съдържанието й. Отворил предна лява врата на автомобила „Опел“, модел „Виваро“ с рег.№ *** и влязъл в купето. Бързо отворил чантата, взел портфейла от същата и напуснал превозното средство. Подсъдимият отишъл в близкия парк, отворил портфейла и взел намиращата се в същия сума от 700лева (357,90евро) и 10евро на монети. След това подс.Б. отишъл отново до автомобила „Опел“, модел „ Виваро“ с рег.№ ***, върнал обратно в купето на същия портфейла ведно с личните документи, намиращи се в него и напуснал района. Отнетата сума в размер на 367,90евро изхарчил за собствени нужди.

Първостепенният съд приел заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебна стоково оценъчна експертиза, видно от чието заключение общата стойност на отнетите от подсъдимия вещи е 444,59 евро от които: мъжки портфейл на стойност 25,56евро и „Епъл ейър 4 таг“ на стойност 20,45 евро- собственост на св.Д.Н., и сумите от 60 лева с равностойност в евро от 30,68евро и 367,90евро (равностойността на 700лева и 10евро) – собственост на свид.Д.Н. и свид.Р.Р..

Описаната фактическа обстановка първостепенният съд приел за безспорно установена от самопризнанието на подсъдимия Б. с оглед процедурата на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, което се подкрепя изцяло от свидетелските показания на свид.Д.Н., свид.Н.Д., свид.

Р.Р., заключението на СОЕ, протоколите за доброволно предаване, протоколи за оглед на веществени доказателства, приобщените по делото веществени доказателства – дискове със записи от охранителните камери, спортно яке и справка за съдимост. От същите по категоричен и несъмнен начин се установява времето и мястото на извършване на деянията, конкретните действия на подсъдимия, с които е отнел чуждите движими вещи от владението на собствениците им – свид.Р. и свид.Н., оставени от тях в ползваните автомобили, установяването на своя фактическа власт върху движимите вещи и последвалото разпореждане с тях, част от които били изхвърлени, а парите похарчени за негови нужди. Доказателствата и доказателствените средства по делото са събрани по реда и със средствата на НПК и изграждат безспорно, еднопосочно и последователно възприетата фактическата обстановка по делото, призната от подсъдимия.

Въззивният съд напълно споделя подробния доказателствен анализ на всички събрани по делото доказателства извършен от първата инстанция, който убедително сочи, че са налице достатъчно доказателства, които подкрепят самопризнанията на подсъдимия, че той е извършител на престъплението, в което е обвинен, поради което и не следва същите да се преповтарят.

Експертното заключение на изготвената СОЕ обосновано е прието като обективно и компетентно изготвено, отговорило в пълнота на поставените въпроси.

При така установената правилно фактическа обстановка, първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, че е доказано по категоричен и безспорен начин, че подс. И. Б. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 196, ал.1, т.1, вр.чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б.„б“, вр.чл.26, ал.1 от НК, 5 като в периода от 09.10.2025г. до 11.11.2025г. включително, в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не помалко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, за които изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 444,59евро, както следва:

- На 09.10.2025г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи – мъжки портфейл на стойност 20,45евро, „Епъл ейър таг“ на стойност 20,45 евро и сумата от 30,68евро ( всичко на обща стойност 76,69евро), от владението на Д.М. Н. от гр.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и

- На 11.11.2025г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи - сумата от 367,90евро, от владението на Р.И. Р. от гр.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Законосъобразно е прието, че са налице всички елементи от обективната страна на деянието, доколкото с действията си подс. Б. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.194 ал. 1 от НК, като е преустановил фактическата власт на свид. Р. и свид. Н. върху вещите и е установил трайно своя фактическа власт върху тях.

Правилно е прието, че е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1от НК, доколкото са извършени две отделни деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, като са извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явят от обективна и субективна страна продължение на предшестващите го.