Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1229 от 28.08.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4104/2026
Вид
Решение № 1229
Подписан
28.08.2026
Състав
Божидар Иванов Кърпачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 47а · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140 · Закон за движението по пътищата
  • ЧЛ. 150А · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, т. 1 или 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, т. 1 или 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 2, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 2, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 290 · Наказателен кодекс
  • чл. 36 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1229 гр. Пловдив, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330204104 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-1030-002993 от 09.06.2026г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЛОВДИВ, сектор пътна полиция Пловдив, с което на А. К. С. е наложена глоба в размер на 153, 39 евро.

От жалбоподателя се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че:

НП механично възпроизвеждало съдържанието на АУАН, без да са обсъдени възраженията на жалбоподателя; неправилно била установена фактическата обстановка по делото; на посочения в АУАН и НП ден жалбоподателят не бил управлявал процесния автомобил по пътната мрежа, като МПС било докарано на платформа до сградата на КАТ за първоначална регистрация; към момента на проверката автомобилът бил спрян в двора на КАТ в очакване на правоспособен водач, който да го управлява; в НП не били посочени доказателства за формата на изпълнително 1 деяние: управление; в НП не били описани обстоятелствата, свързани с управлениетоскорост, изминато разстояние, дали водача е в автомобила или извън него и др.; мястото на извършване на нарушението - двор на КАТ не представлявало път, отворен за обществено ползване; посоченият в НП ориентир за посока на движение: към ул. „Дилянка“ бил не коректен, доколкото тази улица не граничила с двора на КАТ; в АУАН и НП било налице вътрешно противоречие, доколкото от една страна се сочело, че СУМПС било отнето по силата на ПАМ, а от друга се вменявало, че деецът е лишен от право да управлява МПС по административен или съдебен ред; неправилно била посочена като санкционна норма чл. 177, ал.1, т.1 ЗДвП вместо чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП; неправилно не бил приложен чл. 28 ЗАНН;

ЗППАМ № 26-0432-000089 била предмет на висящо производство по обжалване; не била доказана компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 04.05.2026г., в 14:10 часа, в гр. Пловдив, на ***, пред изхода за регистрация на МПС на КАТ, А. К. С. управлява в посока ул.

„Дилянка“ личния си лек автомобил *******, след като е лишен по административен ред от това право със ЗППАМ № 26-0432-000089, 2 връчена на 14.04.2026г. СУМПС е отнето с АУАН № 3488255 от дата 11.04.2026г.

Съдът прие, че гореизложеното е съответно на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В този случай доказателствената тежест е разместена и в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите от АУАН.

Така Решение №224/07.05.2026 по дело №151/2026 на ВКС, Решение по КАНД № 20267180700791 / 2026 на Административен съд-Пловдив, Решение по КАНД № 20247180701944/2024 на Административен съдПловдив, Решение по к.а.н.д. № 2613 по описа за 2023 г. на Административен съд-Пловдив.

Съдът намира, че това обратно доказване не бе успешно проведено от жалбоподателя, доколкото той не ангажира каквито и да било доказателства за оборване констатациите на АУАН.

По-важното обаче е, че констатациите в АУАН намериха пълна подкрепа в събраната по делото доказателствена съвкупност, както следва: показания на актосъставителя С. Р. С., който в съдебно заседание изцяло потвърди констатациите от АУАН; снимков материал и извадки от кадастрална карта, приложени към жалбата; писмено обяснение от нарушителя А. С.; писмо от СЕКТОР "ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ с информация за начина и времето на извършване на регистрацията на процесния автомобил, изискана с разпореждането за насрочване на делото.

В посочените доказателствени материали не са налице съществени противоречия, същите са взаимно подкрепящи и взаимно допълващи се, поради което се кредитират от съда.

Действително в разпита си пред съда актосъставителят посочи, че не е бил очевидец на самото управление на МПС, като установи, че към 3 момента на пристигането му на мястото на нарушението процесният автомобил е бил в спрян, а жалбоподателят е бил извън него.

Това обстоятелство обаче, че актосъставителят не е бил очевидец на самото изпълнително деяние, по никакъв начин не разколебава извода за несъмнена установеност на нарушението и неговият извършител.

В тази връзка следва да се отбележи, че според трайната съдебна практика няма законодателна забрана АУАН да се издава за нарушения, на които актосъставителят не е присъствал лично. Точно обратното, случаите, когато актосъставителят е очевидец са по-скоро изключение. В общия случай актосъставителят не е присъствал на извършване на нарушението и съставя АУАН въз основа на сведения от присъстващи, включително и участници в ПТП.

В процесния случай актосъставителят изчерпателно разкри доказателствените източници, въз основа на които е формирал фактическите си изводи относно релевантните факти: на първо място са непосредствените му лични възприятия относно точното място, където процесният лек автомобил е бил спрян към момента на извършване на проверката и точната насоченост на предницата му в посока ул. „Дилянка“. От съществено значение за установяване на обективната истина бе и обстоятелството, че актосъставителят собственоръчно нанесе точка „А“ на представения от жалбоподателя снимков материал, като по този начин онагледи както за съда, така и за страните точното разположение на МПС- на ул.

„Напредък“ № 2, пред изхода за регистрация на МПС на КАТ; на следващо място актосъставителят потвърди, че е съобразил обясненията, дадени устно пред него от самия нарушител и сведенията от служителя на КАТ, работещ на канала за регистрация, който е бил непосредствен очевидец на самото вменено придвижване на процесния автомобил; не на последно място актосъставителят засвидетелства, че събраните от него гласни сведения са намерили потвърждение в обективните находки по делото. Същият изгледал видеозаписите от камерите на КАТ, от които лично възприел как МПС с рег.№***** се придвижва по трасето за регистрация в двора на КАТ, включително и на канала, след което излиза от двора на КАТ и бива спрян в положението, 4 обозначено на снимковия материал като т. „А“. В автомобила нямало друго лице, а от шофьорската му страна слезнал водач, облечен със същите дрехи като жалбоподателя.

Засвидетелстваното от актосъставителя под страх от наказателна отговорност по чл. 290 НК, че изгледал видеозаписите, заснели нарушението и какво се забелязва на тях, е от съществено значение предвид получената официална информация от КАТ, че посочените видеозаписи не могат да бъдат представени поради изтичане на срока им за съхранение.

Безспорно в частите, в които актосъставителят възпроизвежда наблюдаваното на видеозаписите, показанията му имат производен характер. Съгласно трайната съдебна практика, обаче една от хипотезите, когато е допустимо да се използват производни доказателства, е при недостъпност на първичните поради тяхното погиване, точно какъвто е случаят с процесните видеозаписи.

Така Решение №551/05.11.2024 по дело №632/2024 на ВКС, Решение № 65 от 10.04.2014 г. по нак. д. № 47 / 2014 г. на Върховен касационен съд.

Съдът намира, че така установените източници на информация за актосъставителя представляват достатъчна доказателствена основа, от която да се приеме за несъмнено установена фактическата обстановка по делото. Още повече, че показанията на актосъставителя всъщност изцяло кореспондират на писмените обяснения на нарушителя, приложени по преписката и на фактическите твърдения, които е изложил в подаденото възражение срещу АУАН.

По-конкретно от кредитираната доказателствена съвкупност се установяват следните детайли: процесният автомобил бил нов за жалбоподателя, като подлежал на задължителна регистрация; на 04.05.2026г. автомобилът бил доставен с пътна помощ (платформа) до адреса на сектор „Пътна полиция“; тъй като съзнавал, че към момента няма право да управлява МПС, жалбоподателят имал уговорка с негов познат да дойде пред КАТ, за да управлява автомобила, след свалянето му от платформата; въпросният познат не спазил уговорката и закъснял, поради което жалбоподателят лично придвижил автомобил на територията на 5

Сектор „Пътна полиция“ по цялото трасе за регистрация, включително и по канала за техническа проверка; първоначалната регистрация на процесния автомобил била извършена на 04.05.2026г, като за същия били отредени регистрационни табели с рег.

№ *******, като СРМПС било разпечатано на 04.05.2026г., 13:39 часа; след разпечатването на СРМПС в 13:39 часа, заплащане на дължимите такси и получаване от водача на СРМПС част I и част II, на гише № 9 в товарно хале в двора на сектора „Пътна полиция“ автомобилът бил снабден физически с регистрационни табели, които му били поставени; след поставяне на регистрационните табели, жалбоподателят лично извел автомобила, управлявайки го, извън двора на „Сектор пътна полиция“, като го спрял в точка „А“ , положена от актосъставителя на снимковия материал, представен от жалбоподателя, находяща се на ул.

„Напредък“ № 2, точно пред изхода на КАТ за регистрация на МПС; имено в тази точка в 14:10 спреният автомобил с рег.№ ***** и неговият водач, намиращ се извън автомобила, били установени от актосъставителя.

Противно на възраженията на жалбоподателя, така установените детайли от фактическата обстановка по никакъв начин не опровергават съставомерните факти, посочени в АУАН и НП.

В тази връзка следва да се съобрази, че според чл. 124, ал.1 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация локализационните единици са: булевард, улица, жилищен комплекс, квартал, местност и други.

От контролните органи са използвани при описание на мястото на извършване на деянието приложимата локализационна единица (улица) и нейният номер, а именно ***, поради което не може да се приеме, че е допуснат процесуален порок.

Противно на възприятията на жалбоподателя, с посочената локализационна единица надлежно се индивидуализира мястото на извършване на нарушението, независимо дали същото е извършено; на самата улица: „Напредък“ № 2 или в границите на поземления имот, за който е отреден 6 административен адрес ***.

Видно от приложените към жалбата извадки от кадастрална карта, поземленият имот с идентификатор ***, в който се помещават сградата, двора, трасето за регистрация и паркинга на КАТ-Пловдив и за който е отреден административен адрес *** е с огромна площ 26 215 кв.м, като с оглед правото на защита в АУАН и НП не е нужно да се описва на кой точно метър или до кой точно обект, находящ се в границите на имота, е извършено процесното управление.

Напълно достатъчно е в АУАН и НП да се посочи приложимата локализационна единица, а от доказателствата по делото да се установява, че управлението попада в нейните рамки.

Това изискване в случая е спазено, доколкото се установи, че управлението е започнало и е протекло по протежение на трасето за регистрация, намиращо се в двора на КАТ (тоест в границите на поземлен имот с идентификатор ***) и е приключило в т. „А“ , нанесена от актосъставителя, намираща се точно пред изхода за регистрация, отново съответстваща на административен адрес ***, тоест цялото управление от началото до края му е протекло все в рамките на административен адрес ***, както коректно е посочено в АУАН и НП.

По аргумент от чл. 36 НПК, вр. чл. 47а ЗАНН, вр. чл. 189, ал.5б ЗДвП, когато нарушението е свързано с придвижване в пространството, релевантно се явява мястото, където нарушението е довършено.