Решение № 5609 от 02.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5609 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100506681 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответницата по иска Б. П. Б., чрез назначения й особен представител адв. П. Л., срещу решение № 20033850 от 04.05.2022 г. по гр.д. № 22772/2021 г. на СРС, ГО, 63 състав, в частта, с която Б. П. Б. е осъдена на заплати на ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 745,15 лв. – цена на доставена за периода 01.03.2018 г. – 30.04.2019 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № 8608, ведно със законната лихва от 21.04.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата 146,83 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. - 26.03.2021 г. и сумата 27,83 лв. – цена на извършена в периода 01.04.2018 г. – 30.04.2019 г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от 21.04.2021 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му в противоречие с чл. 154, ал. 1 ГПК, чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 51, ал.

1 ЗН и поради необоснованост на същото. Твърди се, че ищецът не е доказал ответницата Б.

П. Б. да е собственик на имота: няма данни да е приела наследството, оставено от брат й Г.П.Ц., включващо ½ ид.ч. от апартамента, или да е придобила неговата ½ ид.ч. на друго придобивно основание; другата ½ ид.ч. е била дарена на въззивницата с нотариален акт № 1

140/09.12.1991 г., но оттогава са минали 28 години и е възможно собствеността да е променена. По тези съображения се твърди, че не е доказано наличието на договорни отношения между въззивницата и ищцовото дружество. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. Пенка Ангелова, се излагат съображения за правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лв.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Решението е влязло в сила в отхвърлителните части, като необжалвано.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира 2 средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В случая се установява, че въззивницата Б. П. Б. е страна по това неформално правоотношение с въззиваемото дружество „Топлофикация София“ ЕАД като собственик на ½ ид.ч. от процесния имот. Съображенията за това са следните:

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 140/09.12.1991 г. по описа на I нотариус при СРС и от удостоверение изх. № 68-00-593/ 26.04.2016 г. на ГИС София за идентичност на адреси, се установява, че П.Н.Ц. и съпругата му Ф.Г.Ц. са дарили на децата си Г.П.Ц. и Б. П. Б., процесния недвижим имот, придобит от дарителите през време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност. В нотариалния акт не е посочено как се разпределят идеалните части от имота между надарените, поради което и на основание чл.

30, ал .2 ЗС следва да се приеме, че е поравно (т.е. по ½ ид.ч. за всеки).

Ответницата не твърди, нито доказва някой друг да е придобил собствената й ½ ид.ч. от апартамента или вещно право на ползване върху същия. Няма данни в исковия период друго лице, различно от ответницата, да е било ползвател на облигационно основание на жилището, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

По делото не се спори, че братът на ответницата Г.П.Ц. до смъртта си е притежавал другата ½ ид.ч. от процесния недвижим имот. Не се спори също, а и от справка № 22772/2021 г. се установява, че Г.П.Ц. е починала на 18.12.2010 г., като е оставила за свой законен наследник сестра си Б. П. Б..

За да придобие по наследство от брат си правото на собственост върху неговата ½ ид.ч. от процесното жилище, ответницата Б. П. Б. е трябвало да приеме наследството, оставено от Г.П.Ц.. Приемането на наследство е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. Приемането може да стане изрично или мълчаливо. За да е налице мълчаливо приемане на наследство, е необходимо наследникът да извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник (чл. 49, ал. 2 ЗН). Касае се за фактически действия, които по един положителен и безспорен начин създават убеждението, че приема или има намерение да приеме наследството. За недвусмислени действия практиката приема актове на разпореждане с наследствени вещи, искане до общината за извършване на оценка на наследствен имот, предявяване на иск за делба или поддържане на такъв иск, получаване на трудовото възнаграждение на наследодателя, сключване на споразумение за използване на оставения в наследството имот, изплащане на задължения на наследодателя, цедиране на вземане на наследствената част от влог и др. Не може да се счита обаче, че има мълчаливо приемане на наследство, когато наследникът извърши действия, влизащи в кръга на обикновеното управление на наследствените имоти.

Това са действия по запазване на наследственото имущество, напр. предявяване на владелчески иск за защита на същото. Използването на обикновената покъщнина, както и 3 подаването на декларация за облагане с данък върху наследството не съставляват мълчаливо приемане на наследство.

Приемането на наследството има обратно действие - от датата на откриване на наследството (смъртта на наследодателя), като при отказ от наследство, частта на отреклия се уголемяват дяловете на останалите наследници, а наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. В случай, че наследниците-ответници не оспорват факта на приемане на наследството, не е в тежест на ищеца да установява същото, съответно ако наследниците-ответници оспорват факта на приемане на наследството, то в тежест на ищеца е да установи приемането. В този смисъл е и посоченото от първоинстанционния съд решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС, III г. о. – в същото е прието, че „наследниците - ответници не са оспорили факта на приемане на наследството, поради което не е в тежест на ищеца да го установява“.

В случая, по делото не се съдържат никакви данни, от които може да се направи извод, че Б. П. Б., като наследник на Г.П.Ц., е приела изрично или мълчаливо, с конклудентни действия (примерно и неизчерпателно изброени по-горе и други такива) наследството на брат си. Напротив, с отговора на исковата молба процесуалният й представител адв. Л. е заявила, че доверителката й не е собственик на неговата ½ ид.ч. от апартамента, тъй като не е приела наследството от брат си, поради което в тежест на ищцовото дружество е било да установи обратното - приемането на наследството от ответницата (изрично или мълчаливо).

В закона не е предвиден давностен срок за приемане на наследството. Наследникът обаче, по искане на всеки заинтересован, може да бъде заставен от районния съд, в определен от последния срок, да заяви приема ли наследството или се отказва от него (чл. 51 ЗН). Ако в исковото производство липсват данни за приемането на наследството по предвидения в ЗН ред от ответника, ищецът е длъжен да поиска от съда, пред който делото е висящо по предявения от него иск, да предприеме процедура по чл. 51, ал. 1 изр. 2 ЗН, като даде срок на лицето, имащо право да наследява, да заяви дали приема или се отказва от наследството (решение № 161 от 15.11.2017 г. по т. д. № 345/2017 г. на ВКС, I т. о.). Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството (чл. 51, ал. 2 ЗН). В случая, с доклада по чл. 146 ГПК районният съд е указал на ищцовото дружество, че негова е тежестта да докаже, че ответникът е приел наследството на праводателя си. Въпреки дадените изрични указания „Топлофикация София“ ЕАД не е инициирало процедурата по чл. 51, ал. 1 ЗН и няма данни Л.Т.М. да приел наследството от майка си Ж. М.М..

От изложеното следва, че по делото е доказано, че ответницата Б. П. Б. е собственик само на ½ ид.ч. от процесния имот по дарение от родителите й, извършено с договор за дарение, сключен с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 140/09.12.1991 г. по описа на I нотариус при СРС.

В спорния период са действали ОУ публикувани на 11.07.2016 г., одобрени с 4 решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни и твърдения въззивниците-ответници, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, да са възразили срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните.

Налице е изправност на ищеца – доставяне, в процесния период, на топлинна енергия. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че от отчетената ежемесечна енергия е приспадана, за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС), съгласно нормативните изисквания. Разликата е разпределяна между всички потребители от сградата в режим на етажна собственост за отопление на имота, за сградна инсталация, за битово горещо водоснабдяване. Общият топломер, монтиран в абонатната станция в процесния период е преминавал метрологични проверки. В процесния апартамент има три броя радиатори с монтирани разпределители на топлинна енергия. За процесния период абонатът не е осигурил достъп до имота. Начислените суми за топлинна енергия са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон е изчислено, от фирмата за дялово разпределение, реалното потребление на топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената и дължимата сума. Извършваните измервания в абонатната станция, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени, действащи през процесния период. Според експертното заключение цената на доставена за периода 01.03.2018 г. – 30.04.2019 г. от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот възлиза на 745,15 лв.