Решение № 1294 от 13.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1294 гр. София, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110210069 по описа за 2021 година

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Д. СТ. с ЕГН ********** и адрес в гр.С., бул.“А.“ № *, ет. *, ап. *, чрез адв. В.П. с адрес в кв.Б., ул. О. № * срещу Наказателно постановление N 23003472 от 19.10.2020г. , издадено от директор Д“ИТ“ София област, с което на жалбоподателя е наложена глоба на основание чл. 416, ал. 5 от КТ - в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 402 , ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КТ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен се явява лично и с адв. П. .

В хода на съдебните прения адв. П. поддържа жалбата,като сочи , че по делото е недоказано, жалбоподателят да е препятствал дейността на контролните органи.

Алтернативно, моли за намаляване размера на наложената глоба.

В своя защита жалбоподателят сочи, че не е отказал съдействие , а само е поискал да му бъдат дадени разяснения във връзка с документите, които е следвало да подпише.

В съдебно заседание административно-наказващият орган , редовно уведомен не се явява.Представлява се от пълномощник – юрисконсулт И.

В хода на съдебните прения, последната пледира за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно.Сочи , че представените от жалбоподателя документи не са били достатъчни и отказът му да даде исканата информация, представлява нарушение.

Претендира разноски по делото.

1

Съдът, след като обсъди събраните гласни и писмени доказателства прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на Г. Д. СТ. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 23003472 от 19.10.2020г. , издадено от директор Д“ИТ“ София област е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна в алтернативната си част.

За периода от 13.08.2020г. до 19.08.2020г. К.К. и С. Д. - гл.инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” – СО , извършили проверка за спазване на трудовото законодателство от „С.“ ЕООД с ЕИК *** (дружеството).

С призовка от 17.08.2020г. от дружеството били изискани подробно описани документи за проверка, които били представени.

На 19.08.2020г. от управителя на дружеството и жалбоподател в настоящето производство са били изискани писмени сведения, като са му били поставени два въпроса, а именно: да отговори в колко часа на 13.08.2020г. са били подписани трудовите договори с лицата Ц. Д. и Н. В.

На втората страница на лист А4, озаглавен ''Сведения'' К.К. изписала собственоръчно, че управителят С. отказва да предостави исканите сведения.

В резултат от извършената проверка бил съставен пртокол (ПИП) изх.№ ПР2023125 от 19.08.2020г. , в който били дадени задължителни предписания на проверяваното лице.

Препис от протокола бил връчен на Г.С..

В резултат на констатациите при извършената проверка К.К. съставил АУАН № 23003472/19.08.2020 г. срещу Г. Д. СТ. с ЕГН ********** за извършено административно нарушение по чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда в присъствието на нарушителя , С. Д. и Е.

А.

В предвидения от

ЗАНН срок жалбоподателят депозирал административнонаказващия орган възражение във връзка със съставения АУАН. пред

Въз основа на съставения АУАН било издадено N 23-003472 от 19.10.2020г. , издадено от директор Д“ИТ“ София област, с което на жалбоподателя е наложена глоба на основание чл. 416, ал. 5 от КТ - в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 402 , ал. 2, вр. ал.

1, т. 2 от КТ.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.

За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към 2 субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция .Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса, като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни и доказателствени средства – протоколи за извършени действия.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна, че жалбоподателят е извършил вменото му нарушение.

Установено е по делото , че всички изискани от контролния орган документи са били предоставени за проверка с исключение на нарочно изисканите сведения.

Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от КТ работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.

Разпоредбата на чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ от своя страна, регламентира правомощието на контролните органи да изискват от работодателя, съответно от органа по назначаването, обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола.

Жалбоподателят не отрича в жалбата , че е отказал даването на сведения, като сочи , че е сторил това, тъй като не му било обяснено от контролния орган правното основание.

Аргументът е несъстоятелен.

В самия документ е посочено правното основание, на което се изискват сведенията , респективно жалбоподателят не е бил в неведение за правомощията на контролния орган, съобразно за задължението си по чл. 402, ал. 2 от КТ.

Предвид изложеното, съдът намира, че с поведението си, жалбоподателят.е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 402, ал. 2 КТ.

Нарушението е осъществено чрез бездействие, тъй като не е изпълнил задължението си , като длъжностно лице да предостави исканото сведение.

Нарушението е извършено виновно, като по категоричен начин е установено, че жалбоподателяет е бил известен за дължимото поведение и без наличието на обективни 3 пречки не го е демонстрирал.

Не са били допуснати нарушения при съставяне и връчване на АУАН, като са били спазени изискванията на чл. 40, ал. 1, чл. 42, чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.

Последният е съставен в присъствието на жалбоподателя и от компетентен орган.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че К.К. е заемала длъжността „главен испектор” в Д“ИТ“ СО към момента на съставяне на АУАН.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 3, вр. ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” лицата, назначени на длъжност „инспектор” имат правомощието да съставят

АУАН и да образуват административнонаказателно производство при установени нарушения на трудовото законодателство.

Не се констатираха нарушения и при издаване на процесното НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления следва да се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 КТ, в настоящия случай от директор на ДИТ СО.

По отношение на размера , на наложеното наказание , съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

В настоящия случай на жалбоподателя е наложена глоба в размер 1500 лева, като в наказателното постановление не се съдържат аргументи за това.

По делото липсват доказателства за завишена обществена опасност на нарушението или нарушителя, която да мотивира по-висок размер на глобата.

Липсват доказателства за предходни наказания, наложени на жалбоподателя , а от доказателства по делото се установява, че жалбоподателят е предоставил всичи изискани му документи по случая, като се е въздържал единствено от представянето на процесното сведение.

Изложеното мотивира налагането на глоба в минимален размер , респективно изменение на процесното наказателно постановление.

В същото време съдът счита, че извършеното административно нарушение не представлява „маловажен” случай.

Разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ е специална по отношение на нормата на чл. 28 ЗАНН.