Решение № 3038 от 27.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3038 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100501054 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 13444/24.11.2022 г., постановено по гр. д. № 19019/2022 г. на СРС, 156 състав, са отхвърлени предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**** III“ № ****, Бизнес Център Интерпред ****, действащ чрез юрисконсулт П.И. искове с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.327,ал.1 ТЗ вр. чл. 318, ал.1 ТЗ вр.чл.110, ал.2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е признато за установено, че „Х.Т.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. ****, че ответникът не дължи на ищеца сумите, както следва: 802,28 лева, представляваща незаплатени В и К услуги по доставка и отвеждане на питейна вода по договор при общи условия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** за периода от 21.02.2018 год. до 15.10.2021 год. ; сумата от 126,91 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.03.2018 год. до 15.10.2021 год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.02.2022 год. по ч.гр.д. №6598/2022 год. по описа на СРС, II ГО, 156 състав. Ищецът е осъден да заплати сума в размер на 350 лева на основание чл.78, ал.3 от ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение в заповедното и първоинстанционното производство.

Недоволен от постановеното решение е останал ответникът, който е подал въззивна жалба срещу решението. Обжалва решението, като неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон и нарушение на 1 процесуалните правила. Не оспорва изводите, че ответникът притежава качеството потребител, както и че са обвързани от облигационно правоотношение по предоставяне на В и К услуги, които обстоятелства правилно първата инстанция е отделила като безспорни още с проекта за доклад по делото. Оспорва по делото да не са представяни общите условия, тъй като същите се намират в кориците по приложеното частно гражданско дело, както и последицата от това, а именно отхвърляне на претенциите му. Оспорва изводите, че за целия процесен период е начислявано на „база“, а не на реален отчет, което е и в противоречие с приетите експертизи по делото. Препраща към Общите условия на дружеството и Наредба №4 от 14.09.2004 год. за да обоснове законосъобразно и обосновано приложение на реда за отчитане на „база“ относно сумите, начислявани през първия период, съобразно установеното от експертизата. Счита, че ответникът не е доказал изпълнение на задълженията си във връзка с тези общи условия и наредбата по отношение монтиране и поддържане на уреди за отчитане на водата. Моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, а вместо него да постанови ново решение, с което изцяло отхвърля предявените спрямо ответницата претенции.

Претендира и разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна, с която оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение за правилно, мотивирано и законосъобразно. Твърди, че дружеството – ищец не е имало право да отчита на „база“ предоставяната вода и извършваните услуги, като с това е нарушил собствените си общи условия, тъй като сумите се дължали единствено за реално потребена вода. Твърди, че при новопостроена и въведена в експлоатация жилищна сграда не може да се отчита на база.

Твърди, че ответникът в първоинстанционното производство е доказал неистинността на фактурите, поради което не е установено по делото и след периода, в който е било налице отчитане на „база“, реално доставяното количество вода. Твърди, че при новопостроена сграда няма как да става въпрос за неработещи водомери. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира и разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд 2 намира следното:

Подаден е искова молба от „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**** III“ № ****, Бизнес Център Интерпред **** срещу „Х.Т.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ****, в която се твърди, че страните се намирали в облигационно отношение, възникнало по силата на договор при общи условия, като ищецът бил предоставял на ответника ВиК услуги, а именно за доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Поддържа, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги, съобразно общите условия и Наредба № 4 за обект – недвижим имот, находящ се в гр. София, аб. № 2800046000. Навежда доводи, че ежемесечно се фактурирали потребените ВиК услуги за имота, като за период от 21.02.2018 г. до 15.10.2021 г. задължението на ответника било в размер на 802, 28 лева.

Твърди. че тъй като ответника не бил изпълнил задължението си в срока, бил изпаднал в забава, като се дължала и мораторна лихва за периода 15.03.2018 г. до 15.10.2021 г. в размер на 126, 91 лева. Излага съображения, че била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, но ответникът бил подал възражение, от което извежда правния си интерес да предяви исковете. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и да бъдат присъдени сторените разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се твърди, че претенциите са неоснователни. Поддържа, че за процесният период не била потребена вода за процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111 ЗЗД .

Навежда доводи, че от предявените искове не ставало ясно дали и какви услуги били потребени, тъй като претенцията не била разбита по пера. Излага съображения, че между страните е налице договорно правоотношение по силата на което ищецът следвало да доставя питейна вода и да отвежда мръсна вода, но ищецът не бил спазил данъчното законодателство да издава ежемесечни фактури за потребните реално услуги. Твърди, че претенциите са недоказани, освен това от доказателствата можело да се установи, че реално били потребени 30 куб. /м. вода, което не отговаряло на посоченото във фактурите на ищеца. Поддържа, че било поискано контролно измерване от ищеца, но последният не бил изпълнил задълженията си, поради което прави извод, че издаваните фактури от ищеца били с невярно съдържание. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът е сезиран с първаначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на ВиК услуги – за доставка на питейна вода по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2.

3 продавачът да е доставил ВиК услуги – за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на притезанието, което е предмет на настоящото производство, а ответникът – доказателствената тежест да установи, че е заплатил потребените ВиК услуги. По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност, ответникът следва да установи изискуемо вземане, за което е изтекла кратката тригодишна давност, а ищецът следва да докаже, че в периода давността е била спирана или прекъсвана.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявен за безспорно, че се намират в облигационно отношение по договор при общи условия за ВиК услуги по доставка и отвеждане на питейна вода. По отношение на възражението на въззивника във връзка с извода на съда за непубликуване на общите условия, въззивният съдът намира същото за основателно. Аргумент за това е и изразеното във въззивната жалба, че още към заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът е представил общите си условия.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Предвид изложеното, не може да се сподели изводът на първата инстанция, че общите условия не са представени, което било основание за отхвърляне на претенцията.

Възражението следва да бъде уважено.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон.

Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.

Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1 4 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения, а съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.

Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.

По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. "оператор на ВиК услуги" по смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и на чл. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4/14.09.2004 г.).