Решение № 185 от 20.04.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Перник, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно гражданско дело № 20231700500125 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 46/03.01.2023 г. от Н. З. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. А., срещу Решение № 1278/29.11.2022 г. по гр.д. № 02515 г. по описа за 2022 г. на Районен съд – Перник , с което е отхвърлен предявеният от Н. З. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, иск, с който се моли да бъде осъдено ответното дружество „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, Бизнес център Блок Бенч Марк, да й заплати сумата 5800,00 лв., дължима неустойка поради неспазване на срока за започване на продажбата на електрическа енергия в нарушение на Общите условия, като неоснователен и недоказан, и Н. З. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъдена да заплати на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***, Бизнес център Блок Бенч Марк, юрисконсутлско възнаграждение в размер на 150,00 лв.

В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необосновано. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд е приложил нищожна правна норма – чл. 29, ал. 2 от ОУ, която към датата на подаване на заявлението /20.07.2020 г./ е отменена с Решение № 372/13.07.2010 г. на САС, потвърдено с Решение № 160/15.12.2011 г. на ВКС. Навежда довод, че въвеждането на преклузивен срок с Общите условия на дружеството създава неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Сочи, че дори цитираната норма да не е 1 била изрично отменена, то нейната нищожност е следвало да бъде изследвана от решаващия състав, като прави възражение за нищожността й поради противоречие с чл. 111, б „б“ ЗЗД и чл. 143, т. 2 от ЗЗП. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с уважаване на иска. Претендират се сторените разноски за производството пред двете инстанции. Възразява за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна в случай, че се претендира над сумата от 100,00 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Електрохолд Продажби“ ЕАД чрез пълномощника си юрк. М. е подала отговор на жалбата. Излага, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска, тъй като не е налице соченото от ищцата основание – неспазване на срока за започване на продажбата на електрическа енергия в нарушение на Общите условия на дружеството. Сочи, че ищцата не е подавала искане до дружеството за сключване на договор за продажба на електрическа енергия за адрес: ***, както и за възстановяване на електрозахранването на посочения адрес, респ. не е налице отказ на дружеството за започване на доставка. С приетото по делото писмо изх. № 1203707859/13.08.2020 г. на ищцата е указана възможност и начин за сключване на договор за продажба на ел. енергия, но въпреки указанията не е постъпило такова искане. Допълва, че ищцата вече е имала качеството на клиент за ел. енергия за собствения й имот по смисъла на пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, считано от 12.11.2015 г., когато е придобила собствеността върху процесния имот. По изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноските за производството.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба от Н. З. Л. срещу „Електрохолд Продажби“ АД с която е отправено искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 5800,00 лв., представляваща неустойка по чл. 28, т. 1, вр. чл. 29, ал. 1 от ОУ поради неспазване на срок по вина на продавача, определен в ОУ, а именно – отказ да започне продажбата на електрическа енергия в нарушение на действащото законодателство и/или ОУ.

В исковата молба се твърди, че на 12.11.2015 г. ищцата закупила недвижим имот, находящ се на адрес:

***, разположен в сграда, присъединена към електроразпределителната мрежа на ответника, като към момента на придобиването в имота не се доставяла ел. енергия. На 20.07.2020 г. ищцата подала заявление до ответника, с което го уведомила за настъпилата промяна в собствеността и отправила искане за откриване на партида на нейно име, по която да бъде извършвана доставка на ел. енергия за имота. С писмо от 13.08.2020 г.ответникът отказал да започне продажбата на ел. енергия до имота на ищцата докато не бъдат уредени отношенията с предишните собственици. Ищцата подала жалби в КЕВР срещу отказа на ответника и с решение Ж-50/18.02.2022 г. било указано на ответника да промени клиентските данни по партидата на името на ищцата за обект на посочения адрес и да възстанови електрическото захранване за обекта. С писмо от 01.03.2022 г. ответникът уведомил ищцата, че считано от 25.02.2022 г. ищцата е регистрирана като клиент на ел. енергия. Твърди, че за периода от 28.07.2020 г. до 27.02.2022 г. /580 дни/ ответникът е отказал да започне продажба на ел. енергия по договор с нея, поради което й дължи неустойка съгласно чл. 28, т. 1, вр. чл. 29, ал. 1 от ОУ в размер на претендираната сума. По изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който е оспорил иска като неоснователен. Сочи, че ищцата и В.Л., на чието име се води партидата, живеят на един адрес, поради което счита, че след придобиване на имота същата дължи солидарно задълженията за периода от 21.12.2015 г. – 26.02.2018 г. на обща стойност 1847,04 лв. Оспорва на 20.07.2020 г. ищцата да е подала заявление до ответника за това, че е настъпила промяна в собствеността и искане за откриване на партида на нейно име и 2 възстановяване на електроподаването. Твърди, че ищцата подала заявление за уточняване на партида за обект, находящ се на адрес: ***, към което бил приложен Нотариален акт за дарение на недвижим иот от 12.11.2015 г., представен с исковата молба. След извършване на проверка на място от служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД с предишно наименование „Чез Разпределение България“ АД, за което е съставен Констативен протокол от *** е уточнено, че партидата се води на В.С.Л. и са налице неплатени задължения за ползвана електрическа енергия за периода 31.12.2015 г. – 16.02.2018 г. На 06.10.2020 г. в дружеството постъпила покана, с която ищцата заявила, че е влязла във владение на имота на 01.03.2018 г., поради което не дължи сумите преди тази дата, което ответникът оспорва.

Оспорва за периода 28.07.2020 г. – 27.02.2022 г. да е отказал сключването на договор с ищцата и възстановяване на ел. захранването. Сочи, че ищцата е имала качеството на потребител по смисъла на пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и не е изпълнила задължението си да заплати стойността на ползваната ел. енергия. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноските за производството по делото.

С Решение № 1248/29.11.2022 г. районният съд е приел, че по делото не е установено ищцата да е отправила молба за сключване на договор за продажба на ел. енергия с ответника, а дори да се приеме, че в нейна полза е възникнало право на обезщетение, то не е предявено в срока по чл. 29, ал. 2 от ОУ, поради което искът е отхвърлен като неоснователен и ищцата е осъдена за разноските по делото.

При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност. Решението е допустимо, като относно правилността му въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.

За основателността на предявения иск ищецът следва да установи наличието на валидна уговорка между страните за неустойка в претендирания размер и настъпването на предпоставките за нейната изискуемост.

От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № 375 от 2015 г. се установява, че на 12.11.2015 г. В.К. З. е дарила на Н. З. Л. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** с адрес: ***, намиращ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***.

Приложена е молба от 08.07.2020 г. от Н. З. Л. до „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с която е отправено искане да бъде отворена партида на нейно име за апартамент на адрес ***, без данни за получаването им от адресата.

Със заявление-покана от адв. В. – пълномощник на Н. Л., до „ЧЕЗ Електро България“ АД е отправено искане за разкриване на партида на името на ищцата, изпратена на 05.10.2020 г. като пратка с номер *** до „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, доставена на 07.10.2020 г. съгласно приложения по делото касов бон, издаден от „Български пощи“, и известие за доставяне.

С писмо с изх. № 1203707859/13.08.2020 г. ответникът с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД уведомява ищцата във връзка с нейно заявление с вх.№ *** от ***, депозирано от пълномощника й В.А.Г., че за уточняване на обекта на потребление е потърсено съдействие от електроразпределителното дружество и е установено, че е с аб. № ***, съответстващ на договор за продажба на ел. енергия с клиентски номер ***. Посочено е, че по договора има неплатени задължения за период след придобиване на собствеността от 3 нея и за да й бъде предложен договор за продажба на ел. енергия, е необходимо тези задължения да бъдат платени, като е посочен размерът им и начина на плащане.

Представени са жалби до КЕВР, които не следва да бъдат обсъждани, тъй като са ирелевантни за настоящото производство.

С Решение № Ж-50/18.02.2022 г. на КЕВР са дадени задължителни указания на „ЧЕЗ Електро България“ АД в 3-дневен срок от получаването му да промени клиентските данни на партидата на името на Н. З. Л. за обект на адрес: ***, в 7-дневен срок след приключване на тази дейност да представи на Комисията доказателства за изпълнението й, в 7-дневен срок от получаване на решението да възстанови електрическото захранване на обекта по т. 1 и в 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да представи на Комисията доказателства за изпълнението им.

От писмо с изх. № Е-114-00-23 от 30.09.2022 г. от КЕВР се установява, че в деловодната система на КЕВР няма данни за постъпили жалби срещу Решение № Ж50/18.02.2022 г. на КЕВР.

Съгласно удостоверение от 08.11.2022 г., издадено от Административен съд – София град, след направена справка в деловодната система на съда е установено, че в периода до 04.11.2022 г. вкл. няма образувани административни дела с жалбоподатели „ЧЕЗ Електро България“ АД или „ЧЕЗ Разпределение България“ АД срещу Решение № Ж-50/18.02.2022 г. на КЕВР.

С писмо с изх. № 100000140592/01.03.2022 г. ответникът уведомява КЕВР и пълномощника на ищцата, че считано от 25.02.2022 г. същата е регистрирана като страна по договор за продажба на ел. енергия на обект с адрес: ***, с кл. № ***.

Приети са Общи условия за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. и извлечения от в. „Съперник“, в.

„Новинар“, съдържащи публикацията им, и сертификат от в. „Телеграф“, установяващ. че са публикувани в брой 927 на 26.11.2007 г.

С влязла в сила Заповед № 2315/09.05.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 03014/2018 г. на РС-Перник, В.С.Л. е осъден да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата 1847,04 лв., представляваща главница за ползвана ел. енергия за периода 31.12.2015 г. до 26.02.2018 г. с адрес на електроснабдения имот: ***, кл. № ***, сумата 231,36 лв. – лихва за периода от 01.03.2016 г. до 25.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1847,04 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 41,57 лв. – държавна такса, и 58,00 лв. – адвокатско възнаграждение. Върху заповедта е удостоверено, че на 30.10.2019 г. е издаден изпълнителен лист за вземанията за главница и лихва, както и разноски в размер на 231,36 лв.