Решение № 855 от 24.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 855 гр. Б., 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120203511 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалба на П. П. К., с адрес *****************, против Наказателно постановление № 777122-F618156/02.07.2024 г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Б., с което на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал. 5 ЗДДС.

Със жалбата са релевирани защитни възражения в аспекта на допуснати съществени процесуални нарушения във вр. с липса на изпратена покана за явяване и съставяне на АУАН. В евентуалност се поддържа защитна аргументация за приложение на чл.28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За Административно - наказващият орган, се явява гл. юрисконсулт Т., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е било връчено на управител на жалбоподателя на 08.08.2024 г., а жалбата е депозирана на 15.08.2024 г. по реда на чл.60, ал.1 ЗАНН по електронен път). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

На 30.06.2024 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, като в обстоятелствената му част е описано, че лицето е регистрирано по ЗДДС на 21.08.2008 г. и съгласно чл.125, ал.1 ЗДДС има задължение да подава справка-декларация за всеки данъчен период. Посочено е, че като регистрирано лице, което е длъжно да подава справка-декларация, не е подало в предвидените срокове- установени в чл.125,ал.5 ЗДДС за данъчен период м.март 2021 г..

Справката-декларация по ЗДДС следва да се подаде до 14-то число на месец, следващ данъчния период,за който се отнася- срокът за подаване на тази СД е до 14.04.2021г.

Отбелязано е,че към датата на съставяне на АУАН, справка декларацията по ЗДДС е подадена по интернет и подписана с квалифициран електронен подпис вх.№**********/10.05.2021 г. До лицето била изпратена покана с №314-4/16.04.2021 г. за явяване в Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Б., офис Б., с адрес ***************** за съставяне на АУАН за ненавременното подаване на СД по ЗДДС. Според констатациите в АУАН, в указания срок, лицето или негов представител не се 1 явява, поради което актът е съставен при условията и по реда на чл.40,ал.2 ЗАНН.

До лицето е била изпратена покана за явяване в ТД на НАП-Б. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, която обаче не била връчена на жалбоподателя – л.13.

Съставени са 2 бр. протоколи, съответно от 21.09.2021 г. и от 30.09.2021 г. във вр. с посещение на адрес и извършени действия на осн. чл.110,ал.4 вр. чл.50,ал.1 ДОПК,като поради безрезултатното връчване на АУАН, административно-наказателното производство е спряно въз основа на отбелязване за спиране на осн. чл.43,ал.6 ЗАНН.

След връчване на АУАН на 04.04.2024 г. лично на жалбоподателя административно –наказателното производство на с.д. 04.04.2024 г.е възобновено.

Въз основа на съставения акт, на 02.07.2024 г., административнонаказващият орган, сезиран с преписката е счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с материализираната в АУАН и била индивидуализирана идентична правна квалификация на нарушението по чл.125, ал.5 ЗДДС. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически и правни изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението, административнонаказващият орган на основание чл.179,ал.1 ЗДДС наложил на нарушителя глоба в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно изследване, съдът прие същите за достоверна доказателствена основа, изграждаща еднопосочни и непротиворечиви изводи по фактите, относими към доказателствения предмет. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Обжалваното наказателно постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 20-22 – Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.т.1.2), а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.т.

Съдът намира,че е налице отклонение от предписаното задължително съдържание при издаване на НП съгл. нормата на чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН. При съставяне на административния акт не е обезпечено съответствието със задължителните съдържателни критерии, очертани с разпоредбата на чл. 42,ал.1,т.3 от ЗАНН поради допусната неяснота и непълнота относно мястото на извършване на нарушението. Наказващият орган е разполагал с ефективни механизми за своевременно констатиране на пропуска и индивидуализиране на мястото на нарушението.

Индивидуализиращите белези на нарушението в административнонаказателния процес, в т.ч. допустимите времеви рамки, в които е възможно проверяващите органи да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание за индивидуализирано по основните си съставомерни признаци нарушение- в т.ч. място на осъществяване, са императивно установени и не могат да бъдат изкуствено адаптирани към по- късен момент- чрез уточняване на обстоятелствата относно място на нарушението във фазата на въззивната съдебна проверка, особено за обществени отношения в сферата на административно-наказателната отговорност. В случая в обстоятелствената част на АУАН, транслирано и в документално-словесното описание на нарушението в НП, не е отразено, кое е мястото на нарушението, където е следвало да се подаде своевременно справката-декларация по ЗДДС.

По отношение на възражението за допуснати нарушения на чл.40, ал.2 ЗАНН относими към тезата за неправилно процедиране при съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя:

Действително,съдът констатира, че при изготвяне на АУАН не са били налице предпоставките в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН , която изрично урежда хипотезите на съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя и същите са свързани с неизвинително бездействие на жалбоподателя или с обективна невъзможност същият да бъде намерен. В случая към момента на съставяне на АУАН не са положени процесуални усилия за издирването на нарушителя и обезпечаване на неговото присъствие и не е констатирана невъзможност за неговото намиране, с което несъмнено е допуснато процесуално нарушение, но същото не е от категорията на съществените. И това е така, т.к. липсва ограничаване на процесуални права на нарушителя, свързани с връчване на АУАН на 04.04.2024 г., т.е. осведомяването му за започналото спрямо него административно-наказателно производство.С връчване на АУАН нарушителят е бил наясно за характера, естеството и вида на вмененото му нарушение , и не е бил лишен от възможността за отбелязване на възражения, както 2 при самото връчване на АУАН, така и от възможността да представи допълнителни писмени възражения в срока по чл.44,ал.1 ЗАНН. В този смисъл е и устойчивата и неизменчива практика на касационната инстанция, чийто съображения настоящия състав споделя, в Решение № 1168 от 17.09.2020 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1478/2020 г. : „Исторически, смисълът на присъствието на адресата на АУАН при съставянето му е с оглед защита правата и интересите на физическите лица в хипотези на неграмотност, недъгавост и др., когато с думи и жестове същите непосредствено пред актосъставителя могат да направят гласни или жестомимични възражения, които той е длъжен да отрази. Тази форма на процесуална защита обаче е ирелевантна касателно грамотните физически лица, които могат да се възползват от разпоредбата на чл. 44 ЗАНН, /…/..“ Изцяло в този смисъл виж и процесуално-правното разрешение в Решение № 1363 от 20.10.2020 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1590/2020 г.

Съдът обаче намира, че не е спазен срокът по чл.34,ал.3 ЗАНН при издаване на НП, т.к. не е налице изчерпателност на приложените способи за щателно издирване, които в случая не изпълняват критериите на чл.43, ал.6 ЗАНН и на тази основа обуславят заключение за незаконосъобразност на спирането на административно- наказателното производство.

В този контекст съдът намира следното: Извършени са две посещения на постоянния адрес на жалбоподателя – ************************ ,разделени с времеви интервал от 9 дни, като там не са били открити нито жалбоподателя, нито друго лице за контакти с него. За посещенията са съставени протокол Протокол F618156/21.09.2021 г. и Протокол №F618156/30.09.2021 г. , в които лаконично е отбелязано идентично съдържание: при посещение не бе открито лице или негов представител за връчване на АУАН № F618156/30.06.2021 г. по чл.125,ал.5 ЗДДС. Така извършените посещения са през сравнително кратък период от време и според настоящия съдебен състав не обосноват извод за проведено щателно издирване, тъй като двете посещения следва да бъдат извършени през по-дълъг период от време, с оглед гарантиране правата на издирваното лице, което продължава да се намира на адреса си, но поради една или друга причина краткотрайно отсъства, а не се укрива с цел осуетяване на връчването на АУАН.

Също така, прави впечатление, че тези два протокола са с идентични номера, които съответстват на номерата на АУАН за връчване, като за съда остава непроследима реалността и действителността на спазената темпорална последователност между посещенията,предприети през 9 дни, без отбелязване на часовия диапазон на посещенията./Изцяло в този смисъл е константната практика на касационната инстанция досежно преценката на критерия за „щателно издирване“, обективирана в Решение № 3582 от 10.05.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2311/2023 г.; Решение № 1458 от 12.10.2015 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1413/2015 г., Решение № 1470 от 15.10.2015 г. на АдмС - Б. по к. н. а. х. д. № 1465/2015 г.,Решение № 1816 от 5.11.2014 г. на АдмС - Б. по к. н. а. х. д. № 1274/2014 г., Решение № 1047 от 16.06.2014 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 837/2014 г./ В случая с двата съставени протокола за двукратно посещение на адрес в интервал от 9 дни, е демонстриран формализъм и инертност, несъвместими с критериите за щателно издирване по см. на чл.43,ал.6 ЗАНН. Двата съставени протокола са подписани само от служителите, които са ги съставили. Няма подписи на други лица, намерени във или около адреса, които могат да удостоверят, че посещенията действително са извършени. Не са приведени конкретни доказателства, установяващи да са извършвани опити за връчване на АУАН чрез общинската администрация или чрез органите на МВР, нито са изпращани покани до дружеството, чрез пощенски оператор или по електронен път, да се яви, за да му бъде предявен съставения АУАН.

Щателността предполага ангажиране и на други ресурси за откриване на нарушителя, а не само двукратно посещение на адреса /издирване на телефон за контакт, електронно или физическо издирване и др. способи, до които ТД на НАП има достъп /.

Изяснено е в съдебната практика / в т.ч. актуалната практика на касационната инстанция Решение № 2988 от 12.04.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2433/2023 г.; Решение № 3582 от 10.05.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2311/2023 г. Решение № 1311 от 15.02.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2326/2023 г. и мн.др./,че за законосъобразно приложение на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН , спирането следва да е закономерно обусловено и предшествано от щателно издирване, което в същността си представлява издирвателна дейност, съставена от активни, целенасочени, последователни и системни действия, насочени към установяване точното местонахождение на 3 издирваното лице по всички допустими в закона и фактически възможни начини. С оглед изложеното, след като не се установява в хода на административнонаказателното производство да е извършвано щателно издирване на лицето, прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал.6 от ЗАНН е станало при липсата на законовите предпоставки за това. Наказателното постановление е издадено едва на 02.07.2024 г., след като към този момент са изтекли повече от шест месеца от съставяне на акта -30.06.2021г., тоест след изтичане на предвидения в чл. 34, ал.3 от ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл. 43, ал.6 от ЗАНН. Това нарушение на процесуалните правила е съществено и води до незаконосъобразност на наказателното постановление.