Определение № 2601 от 09.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2601 гр. София, 09.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Частно касационно търговско дело № 20258003901313 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Гаранционен фонд срещу определение № 155/ 14.03.2025 г., постановено по в.гр.д. № 434/ 2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за допълване по реда на чл. 250 ГПК на постановеното по делото решение.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно.

Жалбоподателят считат, че доколкото съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК посочването на банкова сметка на ищеца, по която следва да се изпълни паричното задължение, е реквизит на съдебното решение, то когато той липсва в съдебния акт, редът за отстраняване на този пропуск е чрез допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК.

Ответниците по частната жалба А. В. А. и Ф. И. А. я оспорват. Считат, че обжалваното определение е правилно, защото в ГПК не се съдържа норма, която да задължава съда да сочи банкова сметка на ищеца, по която ответникът да заплати присъдената сума.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т.

1 ГПК подлежи на обжалване пред касационния съд, поради което е допустима.

1

За да постанови обжалваното определение, Апелативен съд - Варна е приел, че е сезиран от Гаранционен Фонд, имащ качеството на ответник по предявените искове и въззивник в производството пред въззивния съд, с молба, с която се иска постановеното по делото решение да бъде допълнено, като в диспозитива му бъдат посочени банкови сметки на ищците А. В. А. и Ф. И. А., по които могат да бъдат изплатени присъдените в тяхна полза обезщетения. Посочил е, че непълно решение е това, което не обхваща целия спорен предмет поради липса на формирана воля на съда относно част от спорното право или относно един от съединените искове, или относно допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Счел е, че в молбата на Гаранционен фонд не се съдържат твърдения, че в решението, постановено по делото, липсва формирана воля на съда относно част от спорното право. В молбата са изложени единствено твърдения за практически затруднения на молителя да изпълни задълженията за плащане на присъдените обезщетения на ищците, поради непосочена от тези лица банкова сметка, по която да бъде направено това. Отбелязано е, че в ГПК няма норма, която да задължава съда да посочва в диспозитива на съдебното решение банкова сметка на ищеца, по която ответникът да може да изпълни парично задължение, за което е осъден. С оглед на това въззивният съд е направил извод, че в подадената от Гаранционен фонд молба не се съдържат надлежни твърдения за наличие на непълнота в решението, която да се отстранява по реда на чл. 250 ГПК, поради което тя трябва да бъде оставена без разглеждане.

В чл. 250, ал. 1 ГПК е предвидено, че страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. На допълване по този ред подлежи съдебното решение, когато с него съдът не е формирал воля по целия предмет на делото, който се определя от предявените от ищеца искове и свързаните с тях допълнителни искания, като това за присъждане на законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба, която представлява законна последица от уважаване на исковете за парични вземания. С оглед на това непълно би било това решение, в което съдът е пропуснал да формира воля по някой от предявените в процеса искове или по част от спорното право, което е предмет на някой от тези искове, или в което съдът не се е произнесъл по искане за постановяване на законните последици при уважаване на предявен иск.

За да бъде надлежно инициирано производство по чл. 250 ГПК, страната трябва да отправи искане до съда за допълване на съдебното решение, в което да се съдържат изрични твърдения, че в него съдът не е формирал воля по някаква част от предмета на делото.

В молбата на Гаранционен фонд, с която апелативният съд е сезиран, е формулирано искане да бъде допълнен диспозитивът на решението, постановено във въззивното производство, но в нея не са направени твърдения, че с това решение съдът не се е произнесъл по някой от предявените в процеса субективно съединени 2 искове или изцяло, или за някаква част от него. Молителят се е позовал само на това, че в решението си апелативният съд е пропуснал да посочи банкова сметка на ищците, по която да се преведат присъдените в тяхна полза суми. Посочването на банкова сметка на ищеца или друг начин на плащане обаче няма никакво отношение към предмета на делото, включително когато то е образувано за разглеждане на осъдителен иск за парично вземане. Обратното не следва от нормата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, в която е предвидено, че посочването на банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг начин за плащане, е реквизит на съдебното решение. Тази разпоредба е въведена в закона в съответствие с нормата на чл. 127, ал. 4 ГПК, в която посочването на банкова сметка на ищеца или друг начин на плащане е въведено като изискване към съдържанието на исковата молба, когато с нея се предявява осъдителен иск. Това изискване обаче не е такова, което има значение за определяне на предмета на делото, за който са от значение единствено твърденията на ищеца в исковата молба за правопораждащите предявеното право факти и формулираният от него петитум.

Изискването за посочване на банкова сметка на ищеца дори не е такова, което има значение за редовността на исковата молба, каквито съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК са само изискванията към нея, предвидени в чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК. Ето защо и изложените от Гаранционен фонд твърдения за това, че в съдебното решение не е посочена банкова сметка на ищците, по която да се изпълнят присъдените в тяхна полза парични вземания, не представлява надлежно твърдение за липса на формирана воля на съда по част от предмета на делото.

След като в молбата на Гаранционен фонд не се съдържат надлежни твърдения за отправено към съда искане за допълване на въззивното решение по чл. 250 ГПК, то тя трябва да бъде оставена без разглеждане, както е направено с обжалваното определение. Ето защо то е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 155/ 14.03.2025 г., постановено по в.гр.д. № 434/ 2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4