Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 6 от 15.03.2024, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Наказателно дело от общ характер 666/2023
Вид
Присъда № 6
Подписан
15.03.2024
В сила
14.09.2024
Състав
КАЛОЯН ВЕНЦИСЛАВОВ ГЕРГОВ, ЦЕЗАРИНКА ХРИСТОВА ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.57,ал.1,т.2, б."а" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.142, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.142а,ал.5 · Наказателен кодекс
  • чл.143 · Наказателен кодекс
  • чл.198, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.59, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.301,ал.1, т.11 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.84 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ по Присъда № 6/15.03.2024г. по НОХД № 666/2023г. по описа на Плевенски окръжен съд:

Окръжна прокуратура – гр.П. е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Р. А. Р. от с.***, обл.П. за това,че:

1.На ***г. в с.***, обл.П., отвлякъл В. Х. с ЛНЧ ***, роден на ***г. в гр.Е., като към отвлеченото лице е проявена особена жестокост престъпление по чл.142, ал.3, т.3, вр.ал.1 от НК, 2.На ***г. в с.***, обл.П. противозаконно лишил от свобода В. Х. с ЛНЧ ***, роден на ***г. в гр.Е. като деянието е извършено по мъчителен и опасен за здравето на пострадалия начин - престъпление по чл.142а, ал.5, вр.ал.1 от НК,

3.На ***г. в с.***, обл.П. отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „Самсунг“, модел „J7 NEO“ на стойност 150 лева от владението на собственика В. Х. с ЛНЧ ***, роден на ***г. в гр.Е., с намерението противозаконно да я присвои като употребил за това сила - престъпление по чл.198, ал.1 от НК.

С определение от 21.09.23г. на основание на основание чл.84 от НПК пострадалият В. Х. е конституиран като граждански ищец в наказателния процес и е приет за съвместно разглеждане предявения от него граждански иск против подсъдимия Р. А. Р. за сумата от 150 лв., представляващи претендирани имуществени вреди от деянието по чл.198 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на деянието до окончателното 'и изплащане.

В хода на съдебните прения процесуалният представител на Окръжна прокуратура – гр.П. поддържа повдигнатите спрямо подсъдимия Р. А. Р. обвинения. Намира, че в хода на досъдебното производство и съдебното следствие са събрани и проверени достатъчно доказателства, които обосновават както възприетата от ОП-П. фактическа обстановка,така и вменените на подсъдимия Р. обвинения. Акцентира върху показанията на свидетеля В. Х. като приема, че неговите показания се потвърждават от гласните доказателства събрани при разпита на свидетелката Ж. И., която е възприела както състоянието му след процесните събития,така и непосредствения му разказ за случилото се, показанията на таксиметровия шофьор М. М., който е констатирал препречването на управлявания от него автомобил от този на подсъдимия, сВ.нето на спътника му Х. и привеждането му в автомобила на Р. и заключението по изготвената видео - техническа експертиза,която обективно установява принудителното въвеждане на пострадалия от страна на Р. в гаража.

Представителят на ОП-П. в допълнение се аргументира с биологичния материал с произход от пострадалия открит в гаража на Р..Навежда доводи,че независимо от възможния мотив за вземането на мобилния телефон на 1 пострадалия – да осуети търсенето на помощ или да се възползва от него е извършен грабеж на същия.Предлага да бъде определено наказание около средата на предвиденото в закона за всяко едно от инкриминираните деяния като с оглед липсата на имущество да не бъде налагано наказанието конфискация или то да бъде приложено по отношение на откритата при личния обиск на Р.Р. парична сума.В заключение предлага да бъде определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените като се зачете предварителното задържане на подсъдимия,веществените доказателства се върнат на правоимащите,а на Р. се възложат направените деловодни разноски.

Гражданският ищец В. Х. редовно призован не се явява и не взема становище по гражданския иск в последното съдебно заседание.

Защитникът на подсъдимия - адвокат С. Й. от ПАК намира,че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка е базирана на показанията на пострадалия Х. като акцентира върху събраните по делото характеристични данни,които сочат зависимост към наркотични вещества.Приема,че не може обвиненията да бъде изградени единствено въз основа на неговите показания и тези на съпругата му, която е косвен свидетел, тъй като същите са заинтересовани от изхода на делото,т.к. е предпоставка да не обслужват задълженията си по наемния договор, сключен с подзащитния `и. Защитникът навежда доводи,че обвинителния акт е изготвен в отклонение на процесуалния регламент и константната съдебна практика,т.к. липсва точно и пълно описание на признаците от обективна страна от състава на вменените престъпления,а обвинението изкуствено е разделило деянието, така щото да се повдигнат две отделни обвинения – за отвличане и противозаконно лишаване от свобода като счита,че В.Х. не е лишаван от свобода.

Излага възприетата от нея фактология като счита,че Х. е отишъл в с.***,за да оправи финансовите си взаимоотношения с Р.Р.,което счита че се потвърждава и от показанията на свидетелката Ж.. И. като срещата между двамата е станала случайно.Оспорва възприетия квалифициращ признак „особена жестокост“ досежно деянието по чл.142,ал.3,т.3 вр. с ал.1 от НК като счита,че липсва изискуемата според закона проява,която да надхвърля рамките на обичайна жестокост при извършване на престъплението като счита,че едва в хода на съдебното следствие се сочи,че Х. е бил ритан в лицето и главата,което не се установява от изготвената по делото тройна СМЕ.Навежда доводи,че Х. е бутан да влезе в колата на Р.,а от заключението по видео-техническата експертиза се установява как подзащитния `и прегръщайки здраво Х. е влязъл с него в гаража,но тази принуда не може да бъде квалифицирана като израз на особена жестокост като счита,че не може по време на отвличането да бъде взето решение как впоследствие ще се отнесеш с жертвата.

Защитникът счита,че обвинението не е дало описание по какъв начин подсъдимия,досежно деянието по чл.142а,ал.5 от НК, е извършил същото по особено мъчителен и опасен за здравето на пострадалия начин,с което 2 релевира доводите за съществени пропуски в конструкцията и съдържанието на обвинителния акт.Акцентира върху продължителността на престоя на В.Х. в гаражното помещение,което лимитира на 31 секунди с оглед данните от видео-техническата експертиза и обстоятелството,че Х. сам е излязъл от гаражното помещение,т.е. че с оглед липсата на заключване същия във всеки един момент и по своя воля е могъл да напусне същото и не е бил лишаван от свобода от Р.Р..Приема,с оглед показанията на свидетеля Д. Д.,че отглежданите от Р. кучета са пазачи и имат развито чувство за териториалност,поради което са нападнали пострадалия,но не са били насъсквани от подсъдимия като счита,че едва в хода на ДП,при разпита на Х., е заявено за първи път това обстоятелство.Счита,че Р.Р. не е могъл да предвиди нахълтването на кучетата си в гаража,а ако ги е бил насъскал срещу пострадалия,то раните са щели да бъдат тежки като илюстрира твърдението си с последиците от огледа с участието на Р.,който е бил спасен от навременната намеса на участващите в същия полицейски служители.Намира,че това поведение на животните е извън знанието и контрола на подзащитния `и и същия не може да носи наказателна отговорност за случилото си.

По-нататък се оспорва доказателствената обезпеченост на обвинението по чл.198,ал.1 от НК като се сочи,че Х. е комуникирал с подсъдимия през телефона на съпругата си,процесния мобилен телефон марка „Самсунг Нео“ не е бил открит и е възможно същия да е бил заложен от Х.. Подчертава влошените отношения между Х. и Р. сложили се по повод усложненията настъпили по повод наемното правоотношение,неиздължените наеми и консумативи и щетите по процесния имот,които извежда на плоскостта на смекчаващите вината обстоятелства, наред с чистото съдебно минало на Р.,отчита ниския му фрустрационен праг и склонността му за агресивно отреагиране,която намерила израз при срещата му с пострадалия в таксито и моли подсъдимия да бъде оправдан както досежно квалифициращия признака „особена жестокост“ относно деянието по чл.142,ал.3,т.3 вр. с ал.1 от НК, така и по изложените по-горе съображения досежно останалите престъпления,за които е предаден на съд.

Подсъдимият Р. Р. не се признава за виновен, дава обяснение съобразно възприетата от него защитна позиция и моли да бъде постановена справедлива присъда спрямо него.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази становището на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Р. А. Р. е роден на ***г. в гр.С.,живее в с.***, обл.П., **********,**********,ЕГН **********.

Подсъдимият Р. Р. бил адресно регистриран в гр.П.,но живеел в къща с дворно място с.***,обл.П..Имал интереси към отглеждането и развъждането 3 на грузински овчарки /грузинска горная собака/,което превърнал от свое хоби в занятие.Развъждал екземпляри,които съответствали по външни белези и характерови особености на изискванията на породата,а отпадналите в резултат на селекцията отстранявал от контролираната от него популация.Акцент върху работата му с животните бил развиване на охранителните качества на породата като Р. търгувал подходящите екземпляри, поддържайки контакти и обменяйки опит и практики с хора със сходни интереси и опит в обучението и отглеждането на кучета,включая и от същата порода.

Свидетелката Ж. Т. И. сключила на 15.05.21г. граждански брак с пострадалия В. Х.. Последният бил арменски гражданин,но от рА. възраст се бил установил да живее в Република България.Двамата съпрузи очаквали дете,а тъй като И. имала дъщеря от предходен брак се наложило да потърсят посредством брокер от агенция за недвижими имоти битово устройване на младото семейство в нов дом.

На 20.10.21г. бил сключен договор за наем между подсъдимия Р. Р. и свидетелката Ж. И. за апартамент № 28,находящ се в жк.“С.“, **********,вх.Ж. Х. и И. предплатили на Р. месечен наем от 350 лв. и депозит в същия размер като поели да плащат и дължимите консумативи за ток,вода и парно.След раждането на детето А. семейството изпаднало във финансово затруднение при обслужване на сметките за парно като постигнали съгласие с подсъдимия Р. това да става на части.

На 17.06.22г. починала майката на В. Х., която приживе изразила желанието си да бъде погребана в Армения.Несъгласието на бащата на пострадалия отложило изпълнението на последната `и воля,но се наложило Х. да отпътува за Армения,за да поднови визата си за пребиваване в България като чужденец.На 2.09.22г. В. Х. отпътувал за Армения като бил придружен от съпругата си Ж. И.,дъщеря `и Т. и бебето им А..Подсъдимият Р. бил уведомен за пътуването,както и за крайната дата на която следвало да стане завръщането.

Издаването на визата се забавило,което наложило Х. и семейството му да останат в Армения до административното уреждане на този проблем.Последното обстоятелство било доведено до знанието на подсъдимия,който реагирал остро на забавянето при изплащането на дължимия наем като заплашил в комуникацията си по чат - приложението „Viber“ с И.,че ще смени патрона на входната врата на наетото от нея и Х. жилище и така ще ограничи достъпа на семейството до него.При опит на Ж.И. да оперира с банковата си карта в Армения банката – издател /“Пощенка банка“,бел.с.д./ блокирала картата по съображения за сигурност,което препятствало и превод на суми към Р. Р..

Х. и И. се опитали да убедят подсъдимия,че ще изпълнят финансовите си ангажименти към него като потърсили средства за това чрез свои роднини и познати.Претърпели неуспех,но помолили и брата на Ж. И. - Петко И.,бел.с.д.,който откликнал на молбата им и се срещнал с подсъдимия,когото познавал,за да го увери,че наема ще му бъде издължен.Предложили на Р. да се 4 възползва от внесения депозит,но същия отказал да като сменил патрона на входната врата и така преустановил възможността за достъп на Х. и семейството му до жилището им.

На 31.10.22г. В. Х. и семейството му пристигнали в гр.София.След като били транспортирани от свои познати до гр.П. Ж. И. изтеглила в 13,05 часа от ФЦ „П. Освобождение“ на Пощенска банка в града сумата от 896,30 лв. и след като покрила разходите за гориво по транспорта предоставила остатъка на Х..И. и Х. установили,че патрона на входната врата на жилището им бил сменен,което препятствало достъпа им до него и личните им дрехи и вещи.Свидетелката В. К.,съседка по апартамент на отдадения от Р.,известила последния за появата на наемателите му.В 14,19 часа В.Х. се обадил на подсъдимия от телефона на Ж.И.,за да уговорят среща и уредят финансовите си отношения като Р. реагирал грубо и му заявил:“Ако си мъж,ела в с.***!“.Х. споделил съдържанието на разговора с И.,която познавайки нрава на подсъдимия се притеснила.