Определение № 449 от 20.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 449 гр. Пловдив, 20.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д.Илиев

Николай К.Стоянов като разгледа докладваното от Николай К.Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300502803 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Постъпила е молба от въззивницата К. В. Я., с ЕГН: **********, чрез назначения й по делото особен представител адв. Г. Ч., с която се иска от съда да измени постановеното по делото решение № 13/04.01.2024 г. в частта му, с която е осъдена да заплати на въззиваемия Б. Й. Б., с ЕГН: ********** сумата 1218,50 лева разноски за въззивното производство. Молителката поддържа, че не следва да бъдат възлагани в нейна тежест разноски по делото, тъй като производството било по спорна съдебна администрация. Предвид горното се настоява въззивният съд да измените решението си в частта за разноските, като не се присъждат разноски в полза на въззиваемия Б. Й. Б..

Насрещната страна по молбата Б. Й. Б., ЕГН: **********, в писмен отговор оспорва същата като неоснователна.

Пловдивският окръжен съд намира молбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248,ал.1 от ГПК, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения:

С постановеното по делото на 04.01.2024 г. решение № 13 въззивният съд, по жалба на К. В. Я. е потвърдил Решение № 3567/02.08.2023 г. по гр.д.№ 5215/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което на бащата Б. Й. Б. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на дете - М.Б. Б.а, с ЕГН:

**********, като е определено местоживеене на детето при бащата; Майката К. В. Я. е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. за детето М.Б. Б.а,чрез неговия баща и законен представител - Б. Й. Б., начиная от 01.01.2022г. до 08.04.2022 г., както и от 08.04.2022 г. занапред , до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане. Единствено съдът е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която е определен режим на лични отношения между детето М.Б. Б.а, с ЕГН: **********, и майката К. В.

Я., с ЕГН: **********, както следва: всяка първа събота от месеца от 10,00 ч. до 18,00 1 ч., като е определил друг режим на лични отношения.

Настоящият съдебен състав намира, че производството по чл. 127 СК действително представлява спорна съдебна администрация, но не споделя извода, че не се дължат разноски както исковото производство, т. е. с оглед изхода на спора. В производството пред въззивния съд освен искане по чл. 127 СК са разгледани и искове с правна квалификация по чл. 143, ал. 2 и чл. 149 СК за издръжка в полза на детето.

Предвид неоснователността на въззивната жалба и основателността и уважаването на тези искове искането на ищеца, сега въззиваем за присъждане на съдебни разноски е основателно. Производствата по спорна съдебна администрация на отношенията родител и деца не са изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални норми относно отговорността за разноски в тези производства, поради което и по отношение на тях намират приложение общите правила на чл. 78 ГПК, съгласно които отговорността за разноски почива на отговорността за вреди, причинени от неоснователни действия. Доколкото администрацията на тези граждански правоотношения се извършва по преценка на съда, изхождайки изключително от интереса на детето, то при уважаване на иск по чл. 127 СК и определяне на размера на дължимите разноски е без значение дали съдът е определил режим съответен на поискания с молбата. При уважаване на такъв иск не се дължат разноски единствено в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК- когато ответникът не е дал повод за завеждане на делото или изрично признае иска. В случая не са налице посочените предпоставки, а отделно от това, както се посочи по-горе, с исковата молба е предявен и иск по чл. 149 СК, производството по който няма характер на спорна съдебна администрация.

Предвид изложеното и уважаването на исковете по чл. 127 СК и чл. 149 СК на ищеца, сега въззиваем следва да се присъдят сторените от него в производството пред въззивната инстанция разноски, тъй като предявените от него искове са уважени изцяло, а подадената въззивна жалба е неоснователна.

Тъй като въззивната жалба е била подадена чрез особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, държавната такса за въззивното производство не е внесена и не е събрана предварително, въззивният съд е присъдил дължимата такса с решението си.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че не са налице основанията за ревизиране на въззивното решение в частта за разноските, а молбата по чл.248,ал.1 от ГПК следва да се остави без уважение като неоснователна.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 4339/05.02.2024г., подадена от К. В.

Я., с ЕГН: **********, чрез назначения й по делото особен представител адв. Г. Ч., за 2 изменение на постановеното по в.гр.д.№2803/2023 г. по описа на ОС-Пловдив решение №13/04.01.2024 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3