Решение № 7215 от 20.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7215 гр. С, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. Л. като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20221110134901 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С“ ЕАД против М. М. с искане да бъдат осъден ответникът да заплати на топлофикационното дружество, в качеството й на наследник на И. С. В., следните суми: сумата в размер на 1415,25 лева, незаплатена цена за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж. к. „Хр. См.“, бл.*, вх. *, ап. * с аб. № *****, за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата в размер на 308,73 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 02.06.2022г., сумата в размер на 36,47 лева, представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 05.2019г. – 04.2020г., както и сумата в размер на 8,93 лева, начислена лихва за забава за периода 01.07.2019г. – 02.06.2022г.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с наследодателя на ответника И. С. В., ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената доставената топлинна енрегия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 1

ЗЕ, тъй като наследодателят на ответника притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът М. М., чрез назначения от съда особен представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, поради липса на пасивна процесуална легитимация, като поддържа, че ответникът не е наследник.

Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „ДИРЕКТ“ ООД, като не взема становище.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на дълга.

По възражението за давност в тежест на ищеца е било да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за 2 продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

По делото е представена заявление-декларация от 2009г., с която Д. С. К.

(брат на И. В.) се е легитимирал като собственик на процесния топлоснабден имот е и поискал да бъде открита партида на негово име. Със заявление декларация от 24.09.2010г. Д. К. е поискал да бъде закрита партидата по отношение на процесния имот, която се води на негово име. Като причина е посочено – анулиране на удостоверение за наследници. По делото не е представено заявление за откриване на партида на името на ответницата или на името на нейните наследодатели – И. С. В., респ. Ст.И. В..

Не се установява също някое от посочените лица да е носител на правото на собственост върху процесния апартамент.

Видно от изготвената по делото справка на реда на Наредба №14/18.11.2009г. И. В. е починал на 07.09.2007г., като е оставил за наследници сина си Ст.И. В.. Видно от удостоверение за наследници на Сн. И. М., майка на Ст В., последният е починал на 31.08.2008г. По делото е представено и удостоверение за наследници на Ст В., от което е видно, че същият е оставил за наследник едноутробната си сестра – М. М..

Липсват обаче доказателства, че наследодателят е притежавал правото на собственост върху имота. С оглед императивната разпоредба на чл. 153, ал.

1 от ЗЕ въпросите относно издаването на фактури или изравнителни сметки, както и тяхното съдържание нямат значение за възникване на облигационно правоотношение и те не обуславят друг извод относно страните по облигационната връзка, доколкото основанието за плащане на потребената топлинна енергия не е изравнителната сметка или фактурата, а извършената доставка и наличието на качеството собственик/вещен ползвател.

Предвид липсата на доказателства, че наследодателят на ответницата е 3 бил носител на правото на собственост върху процесния апартамент, то е невъзможно да се приеме, че ответницата е придобила собствеността върху него по силата на наследствено правоприемство.

Горният извод не се опровергава от представената по делото издавки информационния масив на Столична община на данъчна декларация, подадена от И. В. и Ст В.. Настоящият състав споделя мотивите в решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО, че данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот, както и че декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само административноправно значение, но няма гражданскоправни последици и не поражда последици относно възникването или прекратяването на правото на собственост върху същия. Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона способи /чрез правна сделка, по давност, или по други начини, определени в закона/ и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези способи. Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено лице за определени факти, в т. ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху недвижим имот.

Декларацията, депозирана пред данъчната администрация по чл. 14 от ЗМДТ, би могла евентуално да се цени в съвкупност с други представени доказателства за собственост, както и по реда на чл. 175 от ГПК като извънсъдебно признание на факт от страната, която е декларирала имота.

По делото обаче, няма данни дали и как наследодателят на ответницата е придобил на свой ред право на собственост върху имота.

С оглед на гореизложеното, съдът намира за недоказано наличието облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди до процесния имот през процесния период.

Ответницата не е материалноправно легитимарана да отговаря по предявените искове, защото не се доказа качеството й на клиент на ТЕ за битови нужди.

Предвид изложеното исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По разноските:

При този изход на спора, ответницата има право на разноски, но същата е представлявана от особен представител.

4

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД от “Топлофикация С” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул. “Ястребец” № 23 Б срещу М.

М., родена на **********г., с искане да бъде осъден ответникът да заплати на топлофикационното дружество, в качеството на наследник на И. С. В., следните суми: сумата в размер на 723,61 евро /1415,25 лева/, незаплатена цена за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж. к. „Хр.

См.“, бл.*, вх. *, ап. * с аб. № *****, за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата в размер на 157,85 евро /308,73 лева/, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 02.06.2022г., сумата в размер на 18,65 евро /36,47 лева/, представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 05.2019г. – 04.2020г., както и сумата в размер на 4,57 евро /8,93 лева/, начислена лихва за забава за периода 01.07.2019г. – 02.06.2022г.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - „ДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 121125435.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5