Решение № 1213 от 22.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1213 гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110113260 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца Ц. К. К., с която са предявени срещу ответника „У.“ чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Р., вписано в Търговския регистър на У., със седалище и адрес на управление: ., извършващо търговска дейност в Р. чрез клона си „У. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 215, ал. 1 КТ, чл. 177 и чл. 264 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД и инцидентен установителен иск с правно основание чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 1 и 2 КТ.

Ищецът твърди, че на 01.01.2015 г. между него и ответника бил сключен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, по силата на който ищцовата страна заела длъжността „член на кабинен екипаж“, като непосредствено след сключването на посочения трудов договор ищцата започнала да изпълнява международни рейсове като член на кабинния екипаж на оперирани от унгарското дружество (в т. ч. след преобразуването му в акционерно дружество У.) въздухоплавателни средства. Била уговорена брутна заплата в размер на 7237,00 лева, платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от действително отработените месеци при работодателя. Ищецът поддържа, че страните се договорили общата брутна заплата да включва и всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, а именно:

- основна заплата – брутна сума в размер на 4558,00 лева годишно или 603,05 лева месечно;

- брутна еднократна сума в размер на 362,00 лева годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове за работа, или в почивен ден;

- брутна еднократна сума в размер на 724,00 лева годишно за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване, или служителят е извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване;

- брутна еднократна сума в размер на 1085,00 лева годишно за часовете на работа по 1 време на следобедни и нощни смени;

- брутна еднократна сума в размер на 508,00 лева за прослужено време от датата на сключване на договора.

Било уговорено и т. нар. „секторно плащане“ – сума, заплащана след всеки планиран и приключен сектор, като за първите два такива всеки ден сумата щяла да бъде включена в размера на основната брутна заплата, без работодателят да прави отделни плащания.

Допълнителните сектори след първите два, приключени в един ден, следвало да се заплащат допълнително, като била уговорена за тях сума в размер на 24,45 лева месечно.

Поддържа се, че страните се договорили още, че служителят ще има право на допълнителни командировъчни плащания, определени със заповед на работодателя, при изпълнение на международни полети. Тези плащания следвало да се извършват съгласно

Раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/.

Работодателят бил длъжен да удържа суми за задължителни осигурителни вноски и данъци, като възнаграждението следвало да бъде заплащано до десетия ден от месеца, следващ текущия месец в български левове по фиксирания обменен курс на БНБ към първия работен ден на съответното тримесечие.

Твърди се, че на 01.01.2017 г. страните по трудовия договор от 01.01.2015 г. сключили допълнително споразумение към него (Анекс от 01.01.2017 г.), който предвиждал следното: „служителят имал право да получава брутна заплата от 11 294,92 лв. годишно за своите услуги, платими на 12 равни вноски ежемесечно, в зависимост от броя на месеците, действително отработени при работодателя.“. Страните се договорили, че общата брутна заплата на служителя щяла да включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими на служителя съгласно задължителните разпоредби на българския Кодекс на труда, а именно: основна заплата: бруто 7 113,43 лв. годишно, т.е. 592,79 лв. на месец; брутна еднократна сума от 564,75 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден; брутна еднократна сума от 1 129,49 лв. годишно за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или е извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна еднократна сума от 1 694,24 лв. годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 793,02 лв. годишно за прослужено време от датата на сключване на договора.

Било уговорено и т. нар. „секторно плащане“ – сума, заплащана след всеки планиран и приключен сектор, като за първите два такива всеки ден сумата щяла да бъде включена в размера на основната брутна заплата, без работодателят да прави отделни плащания.

Допълнителните сектори след първите два, приключени в един ден, следвало да се заплащат допълнително, като била уговорена за тях сума в размер на 40,09 лв. месечно.

Поддържа се, че страните се договорили още, че служителят ще има право на допълнителни командировъчни плащания, определени със заповед на работодателя, при изпълнение на международни полети. Тези плащания следвало да се извършват съгласно

Раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/.

Трудовото възнаграждение следвало да се заплаща до десетия ден от месеца, следващ месеца на положен труд.

Твърди се, че на 09.02.2018 г. към трудовия договор от 01.01.2015 г. било сключено допълнително споразумение. Съгласно него била опредЕ. брутна заплата в размер на 12 420,00 лв., платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от действително отработените 2 месеци при работодателя. Било уговорено, че общата брутна заплата ще включва и всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, а именно: основна заплата: бруто 7 824,60 лв. годишно, т.е. 652,10 лв. на месец; брутна еднократна сума от 621 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден; брутна еднократна сума от 1 242 лв. годишно за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или е извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна еднократна сума от 1 863 лв. годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 869,40 лв. годишно за прослужено време от датата на сключване на договора.

Останалите уговорки, вкл. и тези за секторното плащане, командировъчните и падежа, останали непроменени.

Твърди, че в периода от 01.02.2019 г. до 14.01.2020 г. включително ответното дружество, в нарушение на разпоредбите на чл. 5 от трудовия договор от 01.01.2015 г., не е начислявало за съответните месеци и не е изплащало на ищцата в пълен размер в уговорения от страните срок „секторни плащания“, въпреки че ищцата е била част от кабинния екипаж на оперирани от ответника (или от неговия праводател У.) самолети, изпълнили посочените в колона 2 от Таблица 1 международни рейсове („сектори“). Твърди се, че ответната страна не е заплатила суми в общ размер от 10543,67 лв. (съгласно допуснатото изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК чрез увеличаване на неговия размер). Поради това неизпълнение на парични задължения се дължала според ищеца и лихва за забава върху всяка от главниците за месечни плащания за периода от датата на съответния падеж, считано от падежа на първото месечно задължение – 11.03.2019г. до 10.03.2022 г. вкл., в общ размер от 2421,99 лв. (съгласно допуснатото изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК чрез увеличаване на неговия размер). Ищцовата страна поддържа, че клаузата от трудовия договор от 01.01.2015 г., съгласно която възнаграждението за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счита включено в размера на основната брутна заплата и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори, е недействителна, поради противоречието й със закона, а в условията на евентуалност – поради заобикалянето му и в частност на разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 247 КТ, вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

На следващо място, се твърди, че не били изплащани и командировъчни съгласно Раздел IV от НСКСЧ в размерите, предвидени в Приложение № 3А от НСКСЧ, макар ищцата да е участвала в изброените в колона № 2 от Таблица 2 международни рейсове.

Останала дължима сума в размер на 3094,03 лв. (съгласно допуснатото изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК чрез увеличаване на неговия размер) за периода 01.02.2019 г. – 14.01.2020 г.

По-нататък в исковата молба се посочва, че на ищцата било заплащано и по-малко възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ за дните, през които е ползван платен годишен отпуск, тъй като ответникът не е начислявал и не е изплащал дължимите секторни плащания, вкл. За първите два изпълнени сектора през съответния ден, респ., не е взимал предвид начислените секторни плащания при определяне на възнаграждението по чл. 177 КТ. Дните, през които е ползван отпуск за периода 01.03.2019 г. – 14.01.2020 г., като според ищеца са останали неизплатените сумите в общ размер от 1126,09 лв. (съгласно допуснатото изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК чрез увеличаване на неговия размер) за цитирания период.

Ищцата твърди, че в периода 01.02.2019 г. – 14.01.2020 г. е работила през дни на официални празници, изброени в колона № 1 от таблица 4, за което не й е бил 3 заплащан удвоеният размер на дължимото й трудово възнаграждение, поради което счита, че й се дължи и сума в общ размер от 106,22 лв. за всеки един от споменатите дни през горепосочения период. Поради неизпълнението на тези парични задължения ищцовата страна счита, че следва да й се заплати и законна лихва за забава върху всяка от главниците, посочени в колона № 4 от таблицата, за периода от датата на съответния падеж, визиран в колона № 5, считано от 10.04.2019г. до 10.03.2022 г. вкл. в общ размер от 26,89 лв.

Претендира се и законната лихва върху гореизброените главници от датата, следваща датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и да се допусне предварително изпълнение на решението, с което се присъждат дължимите суми.

Иска се от съда да бъдат присъдени сторените по делото разноски, включително присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за осъществената безплатна адвокатска помощ.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от дружеството принципал „У.. Твърди, че исковете на ищцата са недопустими поради неяснота относно личността на ищеца и поради липса на процесуална легитимация на страните. Оспорва се допустимостта на исковете с твърдения, че същите са предявени срещу самото дружествопринципал, а не срещу клона на „У., който бил работодателят на ищцата и надлежен ответник по делото, като излага подробни аргументи в тази насока. Твърди, че ответното дружество не се намирало в трудови правоотношения с ищцовата страна – в такива бил клонът на ответника в Р. Б.. Твърди се, че всички дължими суми към ищеца били изцяло заплатени. Ответникът оспорва установителния иск за прогласяване на недействителността на цитираната в исковата молба договорна клауза, като посочва, че същата е законосъобразна и е резултат от постигнато съгласие между страните „секторните плащания“ да се дължат след втория прелетян сектор за деня. По отношение на претендираните „секторни плащания“ ответникът твърди, че са налице неправилни изчисления от страна на ищеца, тъй като тези плащания били дължими след втория сектор за деня, а ищцовата страна включвала всички прелетени сектори. Освен това тези плащания се изчислявали и престирали в периода 21-20-то число, а не 1-30/31-во число, като било възможно направените сектори за един месец да се платят през следващия. Оспорва се претенцията за командировъчни плащания, като се твърди, че на ищцата са заплатени всички дължими командировъчни пари. Сочи, че ищцата неправилно се позовавала на размера, записан в Приложение № 3А от НСКСЧ, тъй като той бил приложим само за екипажите на въздухоплавателни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Р., като в тази връзка ответникът твърди, че самолетите му не летят с такива знаци.