Решение № 5399 от 26.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5399 гр. София, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ...................... при участието на секретаря ......................... като разгледа докладваното от ...................... Гражданско дело № 20231110109105 по описа за 2023 година иск за присъждане на неустойка, която обезпечава изпълнението на задължение по договор и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, с правно основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, разгледан при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Ищецът ........................ представлявано от управителя Н. Н. Р., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ......................... чрез пълномощника адвокат Г. А. Н. твърди, че подал до ответника .................... представлявано от управителя ......................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ........................... чрез пълномощника адвокат М. И. Й. заявка за транспорт. Така сключил с него договор за изработка – за извършване на международен превоз. Ищецът се задължи да плати възнаграждение от 1 075.00 лева.

Ответникът не изпълнил задълженията си по договора: не се явил на уговореното място в уговорения ден и час, за да натовари стоката. Така за ищеца възникнало право да получи неустойка за неизпълнението на ответника.

Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Била издадена такава заповед, против която ответната страна възразила в срок.

Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца неустойка в размер от 1 075.00 лева. Претендира разноски Ответната страна оспорва иска. Отрича сключване на договор с ищеца. твърди, че ищецът 1 не изпълнил задълженията си по договора. Лицето, подписало договора от името на изпълнителя, нямало представителна власт. Ищецът така и не посочил час за товарене на стоката, поради което и изпълнение на договора не било възможно. Уговорката за плащане не неустойка била нищожна – противоречала на добрите нрави. Спедиторът не претърпял никакви вреди.

2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на договора:

На 22. ХIІ. 2021 година е направена представена по делото с исковата молба заявка за транспорт №0038. По силата на заявката ответникът се задължава на свой риск да извърши превоз според поръчката на ищеца за времето от ................ година, а ищецът се задължава да заплати възнаграждение. Ищецът е заявил и време на получаване на товара от 0600 часа до 1200 часа на 10. I. 2022 година, но върху тази част от текста на заявката е изписано на ръка .................. Ще бъдете информирани своевременно“, положен е подпис и печат на ответното дружество, съответстващи на подписа и печата, положени в края на документа. Според т. 1 от общите условия за съвместна работа, ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на уговореното възнаграждение, в случай, че не се яви на адреса за товарене. Страните уговарят възнаграждение в размер от 1 075.00 лева без данъка върху добавената стойност.

Според т. 13 от общите условия ответникът дължи неустойка и за неспазване на уговорения час за товарене/разтоварване. По силата на т. 14 ответникът се задължава да върне до два часа с подпис и печат.

2. По изпълнението на договора:

Празнични дни през месец декември 2021 година са били 24, 25, 26, 27 и 28. XII. 2021 година, а през месец януари 2022 година – 01 и 03. I. 2022 година. 02. I. 2022 година не е бил празничен ден, но е бил почивен ден – неделя.

По делото са разпитани като свидетели .................. с ЕГН**********, живеещ в гр................

Свидетелят е бил служител на ищеца по време на сключването на процесния договор, а свидетелката и в момента на разпита е служителка на ответното дружество, затова съдът преценява показанията ѝ съобразно чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс.

Като анализира показанията на свидетелката и ги сравни с неоспорения писмен документ – заявка, съдът установи, че свидетелката е направила уговорка единствено за часа на разтоварване.

В такъв смисъл е и добавеният на ръка текст върху заявката. От извършеното отбелязване може да се изведе, че свидетелката е прочела текста и е предупредила съдоговорителя си единствено, че е възможно разтоварването на закъснее, без да заявява, че посочените часове в заявката се различават от предварително договорените, нито да пояснява, че ответното дружество не може да извърши възложения превоз. В показанията си свидетелката твърди обаче, че подписала и подпечатала документа без да се запознае със съдържанието му и едва в последствие установила, че той съдържа уговорки, различни от предварително постигнатите.

В началото на показанията си свидетелката твърди, че обичайно подписва заявките на клиентите, за които отговаря, от името на ответното дружество, а в последствие заявява „Пълномощно нямам да подписвам договори, но като служител поемам да извършвам транспорти.“

2

Мотивиран от горното съдът счита, че показанията на свидетелката са вътрешно противоречиви, а противоречат и на представените по делото писмени доказателства. Затова съдът предпочита показанията на свидетеля в частта им, в която противоречат на показанията на свидетелката: по отношение на обстоятелствата уговорен ли е предварително ден и час на товаренето, както и причината за отказа на ответното дружество да извърши превоза.

От събраните гласни доказателства съдът приема за установено, че свидетелката сключва от името на ответното дружество договори с възложителите: според показанията „По принцип аз се занимавам с подписването на заявките в нашата фирма за страните, за които отговарям“. В процесния случай свидетелката договаряла със свидетеля и така достигнали до съгласие за сключване на процесния договор. Свидетелят изпратил заявката, представена по делото, и настоял да получи екземпляр, подписан и подпечатан от представител на ответното дружество.

Свидетелката подписала и подпечатала заявката без възражения за датата и часа на товарене.

Добавила пояснение, че ответното дружество не може да гарантира часа на получаване на товара, след това изпратила на ищеца подписания екземпляр от заявката.

В деня, уговорен за товарене, ответникът не изпратил уговорения превоз. Клиентът на ищеца се свързал с него и съобщил, че не се е явил автомобил, който да натовари. Свидетелят се свързал по телефона със свидетелката, за да поиска обяснения. Тя отговорила, че ответното дружество няма възможност да организира превоза и няма да го извърши. Не направила предложение за извършване на превоза по-късно същия ден или на друга дата.

3. По последиците от неизпълнението на ответника:

На 10. I. 2022 година ищецът издава фактура .................... с данъка върху добавената стойност, представена по делото от ищеца с молба, постъпила в съда на 28. VIII. 2023 година.

Фактурата е издадена за извършване на автомобилен превоз. Като получател във фактурата е посочено неучастващото в делото лице .........................

3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И

ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете, предявени по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс:

На 26. IV. 2022 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийския районен съд. Исканата заповед е издадена на 26. Х. 2022 година по частно гражданско дело №21988 по описа на съда за 2022 година. Ответникът възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 13. ХII. 2022 година съдът постановява Разпореждане №122539, с което разпорежда на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 Гражданския процесуален кодекс.

Съобщението е връчено на ищеца на 31. I. 2023 година. Искът по настоящото дело е подаден на 21.

II. 2023 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По иска за главницата:

Предявен е иск за присъждане на неустойка, която обезпечава изпълнението на задължение по договор и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, с правно основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, за чието 3 уважаване е необходимо наличието на следните предпоставки: облигационна връзка, по силата на която ответникът дължи изпълнение; ищецът да е изпълнил задължението си или да е готов да изпълни; пълно или частично неизпълнение от страна на ответника; настъпили за ищеца вреди; причинно-следствена връзка между настъпилите за ищеца вреди и неизпълнението на ответника.

От събраните писмени доказателства в настоящия процес, както и от показанията на разпитаните свидетели, се установи по един безспорен начин, че между двете дружества е бил сключен договор за изработка – за извършване на превоз на товар, по който договор ищцовото дружество е било кредитор по отношение на превозването на стоката. От гласните доказателства се установява безспорно, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора без да посочи причини за неизпълнението. От неизпълнението на ответника настъпили вреди – наложило се ищецът да сключи друг договор, на по-висока цена. Сключването на този договор и причинноследствената връзка с неизпълнението на ответника се установява пак от показанията на свидетеля.

3. По възраженията на ответника:

Съдът намира, че част от възраженията на ответника са неотносими към предмета на спора.

Страните не спорят, че договорът е бил сключен, затова и е без значение дали лицето, подписало го от името на изпълнителя, има представителна власт. Нещо повече, от свидетелските показания се установи, че същото лице обичайно потвърждава поръчките от името на ответното дружество.

Без значение е и обстоятелството дали ищецът е посочил час за товарене на стоката, защото ответникът не изтъкнал това обстоятелство при отказа си да изпълни. Свидетелката само заявила на свидетеля, че ответникът няма да престира нито в посочените в заявката часове, нито по-късно на същата дата или на друга дата. Затова и е без значение дали на посочената дата е било разрешено движението на товарни автомобили – при отказа на ответника да престира не е изтъкнато и това обстоятелство. Дори и да е било изтъкнато, видно от показанията на свидетелката забраната не се отнася до деня на товаренето, а до предходния ден.

Уговорката за плащане на неустойка не може да се счита нищожна поради противоречие с добрите нрави, предвид обстоятелството, че е сключена между търговци във връзка със занятието им. Що се отнася до претърпените от ищеца вреди, те се установиха по делото. Установи се още, че размерът им дори надхвърля търсеният с исковата молба. Затова и съдът намира, че на ищеца следва да се присъди обезщетение.

Ето защо съдът счита, че искът следва да бъде уважен като основателен.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:

Ищецът е направил в исковото производство разноски от общо 475.00 лева, от които 25.00 лева за държавна такса и 450.00 лева за адвокатско възнаграждение. По силата на първата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс насрещната страна следва да му възстанови посочената сума изцяло.

На ищеца се дължат разноски и за заповедното производство съобразно уважената част от иска в размер от общо 375.00 лева.

Съобразявайки изложеното, съдът

4

РЕШИ:

1. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от ........................ представлявано от управителя Н. Н. Р., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.