Присъда № 20 от 20.04.2023, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 20 от 20.04.2023 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 534 по описа за 2022 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия З. Д. З. от град Д. обвинителен акт, с който на същия са предявени обвинения за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 09.12.2019 г. в град Хасково потвърдил неистина в писмена декларация, която се подава по силата на закон /на основание чл.65, ал.1 от Семейния кодекс/, пред орган на властта - длъжностно лице по гражданско състояние към Община Хасково, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - произхода от бащата на родените извън брака деца, а именно, че той е баща на детето Е. Т. Б., ЕГН: ********** и за престъпление по чл. 314 НК – за това, че на 10.03.2020 г. в гр.Хасково умишлено е станал причина да се внесат неверни обстоятелства в официален документ - Акт за раждане № **** от ******** г., съставен по установения в чл. 42-50 от Закона за гражданската регистрация ред, въз основа на заявление на частно лице.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението против подс. З. Д. З. от град Д. във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин съобразно квалификацията, сочена в обвинителния акт за всяко едно от деянията. След анализ на установената фактическа обстановка, въз основа на приобщените писмени и гласни доказателства, които подлага на обстоен и детайлен анализ, след интерпретация на фактите, установени по делото, определящи за мотива за извършване на престъпленията, счита, че престъпният им характер бил несъмнен независимо от целта на действията. В крайна сметка целта била да се замени гражданското състояние на детето Е. Т. Б. в частта относно произхода й от определен биологичен баща в разрез с действителното положение, което било ясно и по този начин да се заобиколят редът и процедурата за осиновяване, което било обществено укоримо, въпреки без съмнение полаганите добри грижи за детето. Предлага, съдът да признае подсъдимия за виновен в извършеното престъпление по чл. 313, ал.1 от НК и по чл. 314 от НК и да му наложи съответното наказание, предвидено в закона.

При определяне на наказанието за всяко от извършените престъпления, следвало да се съобрази, че наказанието по вид „лишаване от свобода“ за всяко от деянията за срок от 4 месеца, с приложение на разпоредбата на чл.

66, ал. 1 от НК, а след определяне на общо наказание по реда на чл. 23, ал. 1 от НК – Лишаване от свобода за срок от 4 месеца, с отлагане на изпълнението му с 3 години изпитателен срок щели да бъдат постигнати целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

1

Защитникът на подсъдимия З. Д. З. от град Д. – адв. Р. Ж. пледира при произнасянето на присъдата да се вземе предвид, че в хода на съдебното следствие било установено, че нейният подзащитен бил убеден при документиране на изявленията си, че детето Е. Т. Б. било негово и това му убеждение изключвало умисъла, че попълва декларация с невярно съдържание. Напротив, самата Т. Б., като майка на детето заявявала, че подсъдимият е биологичният баща и това било установено по делото, а освен всичко свидетелите били категорични, че подсъдимият бил отговорен родител, бил представян за такъв от свид. Т. Б. и несъстоятелно било твърдението, че подсъдимият бил подписал декларация с невярно съдържание, а решението му да вземе детето, без да прави предварително ДНК тест за биологична връзка и възможно най – скоро да го постави за отглеждане в здравословна семейна среда било адекватно и напълно оправдано. Счита, че въз основа на тези аргументи следвало подзащитния й да бъде признат за невинен по повдигнатите обвинения и освободен от отговорност.

Подсъдимият З. Д. З. от град Д., редовно призован, се явява лично и заявява, че разбира обвиненията, които са му предявени, но не се признава за виновен по тях. В хода на съдебното следствие дава обяснения по тях, а при упражняване на правото му на лична защита заявява, че се придържа към изложеното от защитника му. Заявява и лична позиция във връзка с причините за нереализиране на предоставената му възможност да представи резултати от ДНК тест, тъй като обратното би означавало, че се съмнявал в произхода на детето, а той не изпитвал такива съмнения. При упражняване на правото си на последна дума моли съда да бъде признат за невинен.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият З. Д. З. е роден на ******* г. в град Д., същият е *******************************************************.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 138, издадена от Районен съд – Д. на 04.02.2021 г. подсъдимият З. Д. З. от град Д. не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда и на основание чл. 78а НК с налагане на административно наказание. От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че същият има регистрирани криминални прояви, освен тези, за които се е водело досъдебното производство. Не са вписани данни за нарушения на обществения ред или за злоупотреба с алкохол или упойващи вещества, но има такива за поддържани връзки с криминално проявени лица и не се ползва с добро име сред съгражданите си. Според отразеното в представената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият не получава доходи, притежава два товарни автомобила и два 2 недвижими имота.

Установено в хода на съдебното следствие е, че свидетелят Т. Т. Б. и свидетелят А. Ю. А. живеели на семейни начала около 10 години – в периода от 2009 г. до месец септември 2019 г., като през време на съвместното им съжителство свид. Т. Б. родила четири деца - Д. А. А., родена на ******* г., Д.

Т. Б., роден на ****** г., М. Т. Б., родена на ********г. и Е. Т. Б., родена на 14.08.2019 г. От четирите деца по време на връзката им А. А. бил припознал само първото, което било записано с неговите имена в документите за гражданско състояние,а впоследствие припознал с оглед разигралите се събития, и останалите деца с изключение на детето Е., което не успял.

В началото на месец септември 2019 г., около 20 дни след раждането на детето Е., свид. Т. Т. Б. и свид. А. Ю. А. се разделили. След раздялата на двамата свид. Т. Б. била принудена сама да се грижи за децата си, тъй като до този момент те били издържани изцяло от биологичния им баща. Свидетелят Т. Б. била социално слаба и нямала собствени доходи. Преместила се от квартирата, която обитавали със свид. А. А. и децата в град Д., ************* в друга на ************* в град Д..

На неустановена дата през първата половина на месец септември 2019г., свид. Т. Б. случайно срещнала подсъдимия З. Д. З., който живеел в близост до нея. Двамата се познавали, тъй като преди време свид. А. Ю. А. работел при подсъдимия З. Д. З. и бил посещаван от свид. Т. Б., която пък в един момент работела в ресторант ************* в град Д.. В проведения помежду им разговор тя му споделила, че изпитва тежки финансови затруднения и дори се разплакала, докато описвала ситуацията, в която се намирала с децата си, чувствайки се изоставена от техния баща - свид. А. А..

Няколко дни по-късно подсъдимият З. Д. З. посетил квартирата на свид. Т. Б., като бил заведен там и придружаван от свид. Б. Г. С., работник на подс. З. Д. З. и познат на свид. Т. Б., като й занесъл храна и пелени за децата.

След посещението си, подсъдимият споделил със съпругата си М. Е. З. за условията, при които са отглеждани децата и за невъзможността на свид. Т. Т.

Б., след раздялата им с биологичния им баща – свид. А. А., сама да им осигурява адекватни грижи. Изпитали голямо съжаление към свид. Т. Б. и децата й, заради крайно неподходящите условия, при които живеели. Било повече от очевидно, че битовите условия на домакинството са изключително лоши и тази среда била неподходяща за бебе. При разговора с подсъдимия в квартирата, свид. Т. Т. Б. узнала, че той и съпругата му М. Е. З. имали едно дете и искали да имат второ, но не се получавало, като дори последния път били загубили детето си, докато съпругата му била бременна в 6-ия месец.

Мотивирана от информацията досежно неуспешните опити на двойката да има второ дете, въпреки голямото им желание, а също така и поради опасенията си, които били породени от предупрежденията на подс. З. З. и съпругата му, че бебето й може да попадне в лоша среда, свид. Т. Б. предложила да им даде най - малкото си дете – Е. за отглеждане от тях, като 3 семейството казало, че ще обмисли реализирането на тази възможност.

Междувременно, свид. Т. Б., съзнавайки, че не можела да се грижи сама за четирите деца, със Заявление вх. № СИГ7Д-Х-ДГ7213 от 24.09.2019 г. до ДСП - Д. поискала да остави детето си Е. Б. на приемно семейство, докато се стабилизирала финансово. Като мотив посочила, че бащата на децата й я бил изоставил. Отделно, сестра й - свид. Е. Т. Б., също била в невъзможност да поеме грижите за детето, което било кръстено на нея. Тя, след като била помолена от майката на детето, отказала, но се и възмутила, че детето по думи на сестра й отивало в град София. По случая в ДСП, образуван по подаденото от свид. Т. Б. заявление, започнала работа свидетелят С. Н. К. социален работник в Отдел „Закрила на детето“ при ДСП - Д..

На следващия ден свид. Т. Б. била посетена от подс. З. З., който й съобщил, че той и съпругата му – свид. М. Е. З. приемат предложението да вземат за отглеждане детето й – Е. Т. Б.. Идеята им първоначално била да го осиновят. След постигане на съгласие те са решили да извършат необходимите действия за осъществяване на взетото решение.

На 26.09.2019 г. в резултат на обещанието на семейството на подсъдимия З. З. и свид. М. З. да вземат за отглеждане детето й - Е. Б., свид.

Т. Т. Б. променила решението си за търсене на закрила като отново посетила Дирекция „Социално подпомагане“ – Д. и оттеглила заявлението, което подала официално на 24.09.2019г., чрез ново такова с входящ номер СГ/Д-ХДГ/213- 001/26.09.2019 г. В това си заявление визирала, че към момента разчитала на подкрепата на К. Г. Р., леля си К. И. С. и сестра си Е. Т. Б., като била подала жалба за издаване на ограничителна заповед спрямо биологичния баща на децата й – свид. А. А..

В хода на работа по случая в ДСП – Д., майката на детето Т. Б. се срещала няколкократно със свид. С. К., която й предлагала различни варианти за социална подкрепа - настаняване в Кризисен център, получаване на финансова помощ по чл.48 от ППЗЗД и др., като въпреки предложенията при срещите си, свид. Т. Б. показвала съмнение, че ще може да се справи с грижите за новороденото бебе и обмисляла варианта да даде бебето си в приемно семейство. При провежданите разговори, свид. Т. Б. никога не споменавала за възможността бебето да е от друг биологичен баща, а не от лицето, с което съжителствала – свид. А. А., с който се била разделила след раждането на бебето.

След като свид. Т. Б. оттеглила заявлението си, с нея отново се срещнал подс. З. З., като й обяснил, че най-лесно щяло да стане, той и съпругата му да вземат детето и да го отглеждат, ако тя потвърди, че той е бащата на детето й Е. Т. Б., родена на 14.08.2019 г., като въпреки, че това не било вярно и нямало как да бъде вярно, доколкото подсъдимият З. Д. З. и свид. Т. Т. Б. не били имали никога до раждане на детето полов контакт, от което да зачене, нито пък били използвали алтернативни медицински способи и методи за зачеване и двамата са съзнавали това, последната се съгласила в интерес на детето.

4

Това сторила въпреки, че била наясно и с факта, че свид. А. А. бил биологичният баща на детето и последният също съзнавал този факт, въпреки изразяваното, в изблик на ревност, инцидентно съмнение относно произхода на детето Е. Б. от него като биологичен баща.

На неустановена дата през есента на 2019 г., подс. З. З. заедно със свид.

Т. Б. са посетили свид. Г. К., вписана като адвокат в Адвокатска колегия – Хасково, в кантората й, находяща се в град Д., където поискали консултация за това как да облекат в правна форма решението си.