Решение № 260 от 29.07.2022, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 260

*** 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Гражданско дело № 20215600100663 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 23 от СК от АТ. К. Б., ЕГН ********** от гр. ***, със съдебен адрес гр. ***, *****, адв. З.Д. против Ф.

Б., немски гражданин, роден на ********** г., живущ **** ****.

Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, бракът между които бил прекратен на 06.10.2020 г. от Районен съд по брачни дела в ****, ****.

Твърди, че преди да сключат граждански брак, с ответника са сключили предбрачно споразумение, по силата на което закупените по време на брака имоти не ставали семейна собственост, а собственост на съпруга, който извършвал сделката. При прекратяване на брака установила, че това споразумение е изготвено по действащото законодателство на държавата, в която са живеели, а именно Ф.Р.****, но няма правно действие в Р.***, доколкото липсвало вписването на споразумението в специалните регистри.

По време на брака било закупено жилище в гр. *** на 02.10.2018 г. със средства, за които твърди, че са изцяло дарение от нейната майка Р.С.. Цената на апартамента била 29 700 евро, като договорката била да бъде закупен с цялото обзавеждане. Твърди, че майка й превела от личната си банкова сметка сумата от 25 000 лева по нейна сметка за закупуване на имот и с преводно нареждане на сумата от 14 700 евро от същата дата със същото 1 основание, привела сумата на продавача и изповядали сделката. Заявява, че отделно от това майка й и е превела сумата от 10 000 евро на 02.10.2018 г. за закупуването на обзавеждането на апартамента. Или общата сума, която майка й и е подарила за закупуването на това жилище и обзавеждането в него възлизала на 30 700 евро.

Твърди, че след развода с ответника, решила да извърши продажба на този апартамент, но при подготвянето на документи й обяснили, че не може да извърши еднолично продажбата, тъй като имотът е закупен по време на брака. Това породило правният интерес от предявяването на настоящия иск.

Моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Ф. Б., немски гражданин, че АТ. К. Б. е едноличен собственик, поради наличие на пълна трансформация на лични средства, на недвижим имот с административен адрес: ***, ул. ****, ведно с прилежащият му склад № 12 и съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж..

В срок не е постъпил писмен отговор. В съдебно заседание ответникът Ф. Б. не се явява, не изпраща представител и не взема становище по иска.

В съдебно заседание, проведено на 18.07.2022 г. ищцата, чрез пълномощника си адв. Д. поддържа предявения иск и прави искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл.238 ал.1 от ГПК.

Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – от една страна ответникът не е представил в срок отговор , не се явява и не изпраща представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С разпореждане № 136 от 15.03.2022 г., връчено на ответника са указани последиците от непредставянето на отговор и неявяването му в съдебно заседание. В съдебно заседание, насрочено за 18.07.2022 г. ответникът не се яви и не изпрати представител, не взе становище по предявения иск. От друга страна – ищцата,чрез пълномощника си адв. Д. прави искане в съдебно заседание за постановяването на неприсъствено решение.

Представени са писмени доказателства – Решение от 02.09.2020 г. на Окръжен съд ****, видно от което е,че бракът между ищцата А.Б. и ответника Ф. Б. е прекратен с развод. Между страните е сключен брачен 2 договор, нотариално заверен на 27.11.2014 г. в ****, с който са уредени имуществените отношения. Този договор не е вписан по надлежния ред в регистрите в Р ***, в съответствие с действащото у нас законодателство.

По време на брака й с ответника, на 02.10.2018 г. ищцата А.Б. е закупила в Р *** недвижим имот, а именно апартамент № 18, с административен адрес *** ул. *** за сумата от 29 700 евро, с левова равностойност 58 088,15 лв.

Средствата за закупуване на жилището са дарение от Р.С. М., майка на ищцата – три броя платежни нареждания от 01.10.2018 г. и от 02.10.2018 г. В насока дарение на парични средства от майката на ищцата за закупуване на недвижим имот в гр. *** са и показанията на св. О.С..

Изложеното води до извода,че предявеният иск с правно основание чл.23 от СК е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.Т.като между страните по делото няма надлежно вписан, по действащото в Р *** законодателство предбрачен договор, то с ъгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права, включително и право на собственост върху вещи, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.

Съгласно чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос се предполага до доказване на противното. Следователно, за да се установи, че придобитото по време на брака не е съпружеска имуществена общност следва да се представят доказателства, оборващи тази презумпция, от онзи, който цели оборването й, в случая ищцата. В тази връзка исковете за установяване придобиването на имущество по време на брака с лични средства имат за цел признаване на едно съществуващо правно положение, което се явява правоизключващо по отношение на съпружеската имуществена общност и е основание за признаване на изключително право на собственост по отношение на цялата вещ, макар и придобивният момент да е настъпил по време на брака. Само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на суми, които имат личен характер може да обуслови извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в конкретната хипотеза, изключвайки вещно- правния ефект на придобивното основание спрямо другия съпруг. В случая ищцата, при условията на пълно и главно доказване установи,че средствата за закупуване на жилището са й дарени от нейната майка, поради което представляват лични средства. Ето защо, макар и закупено по време на брака процесното жилище не е СИО, а е изключителна 3 собственост на ищцата А.Б..

С оглед изхода на спора ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 571,39 лв. – платена ДТ.

Доказателства за сторени в производството други разноски не са представени.

Водим от горното и на основание чл.239 ал.1, вр. с чл.238 от ГПК съдът

РЕШИ:

По предявеният от АТ. К. Б., ЕГН ********** от гр. ***, със съдебен адрес гр. ***, ******, адв. З.Д. против Ф. Б., немски гражданин, роден на ********** г., живущ ***. **** иск с правно основание чл.23 от СК:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ф. Б., немски гражданин, роден на ********** г., живущ ***. ****, че АТ. К. Б. , ЕГН ********** от гр. ***, ***, със съдебен адрес гр. ***, *****, адв. З.Д., е изключителен собственик на недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на *** одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес на самостоятелния обект – *** *****, апартамент № **, изложение юг-изток, състоящ се от дневна с кухненски бокс, две спални и две сервизни помещения, който самостоятелен обект се намира в сграда № 6, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, със застроена площ от 86,93 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *** и ***, под обекта - ***, над обекта - *** и при съседи по доказателствен акт – от юг - ул. „ Драгоман“, от изток- двор, от запад – апартамент № 19 и от север стълбищна площадка, заедно с прилежащия към самостоятелния обект склад № 12 с площ от 6,66 кв.м., находящ се на сутеренен етаж, при съседи склад № 13, склад № 11 и улица, заедно с 4,32% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ, в който е разположена сградата, съставляващ имот с номер по предходен план УПИ-Х-351, в кв.538 по плана на *** одобрен със Заповед № 90/1971 г. и № 4

1016/2005 г., при граници – улица „Драгоман“, УПИ XI, УПИ III-302, УПИ IV-301 и УПИ IХ-352, който имот е закупен по договор за покупко продажба от 02.10.2018 г., обективиран в нот.акт № 122, том I, рег. № 2171 нот.д. № 104/2018 г. на нотариус Г.В. *** по службата за вписвания – вх.№ 6479/02.10.2018 г., дв.вх.рег.№ 647/02.10.2018 г., акт 143, том 19, д.

3056/02.10.2018 г.

ОСЪЖДА Ф. Б., немски гражданин, роден на ********** г., живущ ****. **** ДА ЗАПЛАТИ на АТ. К. Б., ЕГН ********** от гр. ***, ****, със съдебен адрес гр. ***, ***, адв. З.Д. сумата от 571,39 лв.,разноски в производството – платена ДТ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – ***: _______________________ 5