Решение № 697 от 25.10.2019, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 1661/2019
- Вид
- Решение № 697
- Подписан
- 25.10.2019
- В сила
- 21.11.2019
- Състав
- ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 42 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
РЕШЕНИЕ
№ 25.10.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански състав
На 16.10. 2019 година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА при участието на секретаря
Е. Стоилова
Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова гражданско дело № 1661 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Л.Т.С., ЕГН ********** против „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***. Ищецът твърди, че притежава обект-помещение в ***. Ответното дружество ,,Е.Б.Е.“ ЕАД имало за предмет на дейност обществено снабдяване с електрическа енергия на потребителите и предоставяне на други услуги, свързани с електрическата енергия, т.е. търговия с ел. енергия. Ответникът се явявал краен снабдител, който продавал на потребителите при публично известни условия ел. енергия. Той притежавал лиценз за дейността „обществено снабдяване с електрическа енергия“ за обособена територия за срок от 35 години с № Л-141-11/13.08.2004 г., издаден от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Като такъв, той извършвал продажба на електрическа енергия на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на територията на лиценза, като ищцовото дружество също се явявало потребител в договорни отношения с него по отношение доставка на ел. енергия до горепосочения имот. Отношенията с ответника били уредени от съответните нормативни актове, от Общите му условия /ОУ/ и Правилата за измерване на количествата на ел. енергия /ПИКЕЕ/. Измерването на потребената ел. енергия ставало чрез електромер, притежаван от ответника и монтиран от него на границата на имота в метален шкаф, до който достъп имал ответника, чрез служителите си. Съгласно чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия на „Е.Б.Е.“ АД, ответното дружество фактурирало ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. Твърди, че с писмо изх. № ***год. ответникът го уведомил, че дължи сума в размер на 257,87 лв. /двеста петдесет и седем лева осемдесет и седем стотинки/ лв. за периода 18.01.2017 год. до 18.04.2017 г. - 90 дни, които поради едностранно констатирана неизправност в електромер № ***от ИТН ***, за обект в гр. К. ***, били начислени по неясен и неопределен начин. Допълнително били начислени 1818 кВтч, които ищецът не бил потребил. Не ставал ясен начинът на установяване на допълнително потребената електроенергия и как бил определен периода, за който била начислена. Извършената едностранна корекция на сметки почивала на предположение за ползване на ел. енергия. Счита, че било недопустимо едностранно, с приемането на правила, да се въвежда обективна отговорност на потребителя. Според чл. 54, ал. 2, т. 2 от ОУ на ЕВН ЕР, а самата методика на чл. 48, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ПИКЕЕ, в случаите на констатиране по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, ЕВН ЕР преизчислявало количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване до датата на констатирането на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но за не повече от 90 (деветдесет) дни. Това количество ел. енергия било написано едностранно и произволно от ответника. Видно от издаден констативен протокол № 60 от 23.01.2019 год. от Метрологична експертиза на Регионален отдел Б. на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ при Български институт по метрология, и установяващ, че процесният електромер не съответствал на метрологичните и технически изисквания. Счита, че съставеният констативен протокол № *** от *** г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване за електромер № ***, който бил демонтиран от обект - помещение, находящо се в гр. К. *** и бил предаден за експертизна проверка в Български институт по метрология, не отговарял на изискванията на чл. 47 от Правилата за измерване на количествата на ел. енергия. Ищецът бил уведомен за проверката.
Количеството отчетена ел. енергия не било надлежно удостоверено по начините и реда, посочени в нормативните актове и ПИКЕЕ. Сочи, че правният интерес от водене на настоящия отрицателен установителен иск бил продиктуван от нормата на чл. 31, ал. 1 ОУ ЕВН ЕС и чл. 59, ал. 1 ОУ ЕВН ЕР, а именно съществуващата възможност за електроснабдителното, респ. електроразпределителното предприятие да преустанови снабдяването с ел. енергия в случай, че клиента забави плащане на дължимите суми. На основание чл. 123 от ЗЕ и чл. 42 от Общите условия: „В случай на забава на плащането на дължимите суми за електрическа енергия продавачът може да прекъсне снабдяването на потребителите в следните срокове: 10 дни след изтичане на срока за плащане за битови потребители.“ Твърди, че с описаните действия ответното дружество извършило неправомерно корекция на дължимите суми със задна дата за обекта на ищеца в гр. К. ***. Моли да бъде образувано съдебно производство и след като съдът се убеди във верността на твърденията на ищеца, да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника „Е.Б.Е.“ ЕАД, че не му дължи сумата от 257,87 лв., представляваща допълнителна сума по фактура № *** г. за периода 18.01.2017 год. до 18.04.2017 г., представляваща цена на допълнителна ел. енергия, отчетена чрез електромер с № ***, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Твърди, че искът бил допустим, но неоснователен и поради това, моли да бъде отхвърлен изцяло. Сочи, че на 18.04.2017 г. служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД посетили имота на клиента и са извършили проверка на адреса на клиента в гр. К., б*** с ИТН: ***.
Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор. Поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху средството за търговско измерване, служителите демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба с пломба за еднократна употреба, с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измервал електрическата енергия с грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 % . За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване с № ***/18.04.2017 г.. Въпреки положените усилия от страна на служителите на ЕР Юг да открият клиента, с цел да присъства на проверката, същият не бил открит, ето защо тя била извършена в присъствието на двама свидетели, който не били служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа, тези лица подписали и Констативния протокол. Така съставеният и подписан протокол бил изпратен на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и бил получен от него, видно от прилагането му към исковата молба. Процесният електромер в последствие бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като в заключението на лабораторията било констатирано следното: по т. 5 „Осъществяван е достъп до вътрешността на електромера - монтирано допълнително устройство за дистанционно управление в измервателната верига, водещо до манипулация на метрологичните характеристики на електромера (проверката е извършена при изключено устройство за дистанционно управление.)“ За извършената проверка от БИМ бил изготвен Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване № *** г. С оглед на описаното по-горе и като било установено, че били налице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал.
1, т. 1, б.“б“ от ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 1818 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) била 257,87 с ДДС.
Периодът от време, за който била извършена корекцията бил 90 дни, като първата дата - 18.01.2017 г. - началото на корекционния период била датата след регулярен отчет на показанията на електромера на обекта на ищеца, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, последната дата била датата на извършената техническа проверка - 06.04.2017 г.
ЕР Юг предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура № *** г. за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. № ***г. изпратило на адреса на му кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление. Видно от приложенията към исковата молба и твърденията в нея, уведомителното писмо и всички релевантни за корекцията документи били изпратени от ответника на ищеца и били получени от последния. В случая ставало дума за спор за дължимост на сума, начислена вследствие на т.нар. „корекция на сметка за електрическа енергия“, които спорове били изключително добре познати на този съд, но за съжаление към настоящия момент, въпреки ясната и последователна практика на Върховния касационен съд, някои състави зачитали мотиви от стари решения, постановени при действието на различна нормативна уредба и съдебна практика и масово да уважавали предявените искове от клиенти, по отношение на които било установено, че електромерите им били манипулирани и отчитали доставяната им електрическа енергия с грешка, която винаги водела до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално доставеното количество. Твърденията на ищеца, че липсвало правно основание за извършеното допълнително начисление не отговаряло на приложимата правна уредба. В ДВ брой № 35 от дата 30.04.2019 г. били публикувани нови Правила за измерване на количествата електрическа енергия. Съгласно § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на новите ПИКЕЕ „§ 2. Процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 01.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране.“ Действащите към датата на съставяне на констативния протокол за установяване на манипулацията от ЕР Юг (11.05.2018 г.) и на Констативния протокол на БИМ, (01.11.2018 г.) са ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98 от 2013 г., на базата и в изпълнение на които била извършена и процесната корекция. КЕВР имало правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично било посочено, че ,,..в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни“, тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза не можел да бъде установен точният процент на грешка, формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б .“б“ ПИКЕЕ, като „при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на средството за търговско измерване, а при липса на средство за търговско измерване - по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 10-часово натоварване.“. Стойността на дължимата сума пък била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента. Счита за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно бил извършил това въздействие, и че то не можело и не следвало да се вмени във вина на него, установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху електромера и неговата вина са от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото имало данни за осъществяване на съставя на престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс. Що се касаело до настоящия спор, въпросът кой бил конкретният извършител бил ирелевантен. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, обаче, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажирала отговорността на потребителя за негово виновно поведение. ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от Закона за енергетиката ЗЕ), продавало електрическа енергия на клиентите си при публично извести общи условия. Действащите общи условия през процесния период били „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Б.Е. ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г.. ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му. Твърди, че според тях не можело да се сподели за правдоподобна тезата, че спазването на изискването в ОУ да има ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове, само ако ОУ са били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променят общите си условия, още повече, че както били отбелязали по-горе, такъв ред бил предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС, като съдът приемал, че в чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД бил предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция. Тук следвало да се отбележи, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД са били одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл.