Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 216 от 27.04.2023, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
Гражданско дело 126/2023
Вид
Решение № 216
Подписан
27.04.2023
В сила
24.05.2023
Състав
Радосвета Добрева Станимирова

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 154, изр. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Габрово, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радосвета Д. Станимирова при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело № 20234210100126 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на ТОПЛОФИКАЦИЯ– ГАБРОВО” ЕАД, ЕИК107009273 със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Индустриална” № 6, представлявано от Владимир Костов, чрез адв. Д. Н. – ГАК, със съдебен адрес: гр.

Габрово, ул. ”Евтим Дабев„ № 8, ет. 2; СРЕЩУ В. Х. Н., ЕГН********** и адрес: гр.

Габрово, ул. „*********” 19, ап. 15;

Основание: чл. 415, ал. 1, ГПК;

Цена на иска – 1 111,69 лв. от които,

1. 972,59 лв. – главница,

2. 139,10 лв. лихва.

ОТВЕТНАТА СТРАНА е представила писмен отговор извън срока по чл.131 от ГПК.

В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ ,че Вземанията за главници и лихви произтичат от факта, че титулярът на партидата Х.Р. Н. не е заплатил на „Топлофикация – Габрово” ЕАД топлинна енергия за процесните месеци доставена за обект – гр. Габрово, ул.

„*********” 19, ап. 15. В качеството си на негов наследник, ответникът по настоящия иск В.

Х. Н. не е заплатил на установените падежи цената на доставената топлоенергия в размер на посочените суми, а именно:

1

1. за месец 11.2019г. – 22,01 лв.;

2. за месец 12.2019г. – 34,26 лв.;

3. за месец 01.2020г. – 38,97 лв.;

4. за месец 02.2020г. – 35,20 лв.;

5. за месец 03.2020г. – 42,27 лв.;

6. за месец 04.2020г. – 19,06 лв.;

7. за месец 08.2020г. – 12,30 лв.;

8. за месец 11.2020г. – 37,32 лв.;

9. за месец 12.2020г. – 41,38 лв.;

10. за месец 01.2021г. – 39,35 лв.;

11. за месец 02.2021г. – 44,82 лв.;

12. за месец 03.2021г. – 43,99 лв.;

13. за месец 04.2021г. – 13,05 лв.;

14. за месец 07.2021г. – 322,27 лв.;

15. за месец 09.2021г. – 18,37 лв.;

16. за месец 11.2021г. – 43,51 лв.;

17. за месец 12.2021г. – 121,96 лв.;

18. за месец 01.2022г. – 124,56 лв.;

19. за месец 02.2022г. – 104,19 лв.;

20. за месец 03.2022г. – 122,20 лв.;

21. за месец 04.2022г. – 54,00 лв.;

22. за месец 06.2022г. – „-362,45 лв.” или общо сума в размер на 972,59 лв. /деветстотин седемдесет и два лева и петдесет и девет стотинки/ главница.

От забавата за изпълнение на горепосочените парични възражения е възникнало правото на кредитора да търси обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ЗЗД върху всяко главно вземане в размер общо на 139,10 лева /сто тридесет и девет лева и десет стотинки/ лихва.

С цел събиране на горепосоченото парично задължение и на основание чл. 154 от Закона за енергетиката, подадохме заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410, ал. 1, т. 1, ГПК, за което бе образувано ч.гр.дело 1922/2022г. по описа на Районен съд – гр. Габрово и бе издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.

Срещу издадената в наша полза заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника поради което на основание и в срока по чл. 415, ал. 1, ГПК предявявам настоящия иск, като правя следните уточнения:

Претендираната главница в размер на 972,59 лв., представлява сбор от суми, дължими 2 от ответника за всеки от месеците, посочени по – горе в исковата молба. Дължимите суми са формирани от натрупани суми за топлинна енергия за отоплителни сезони 2019/2020г., 2020/2021г. и 2021/2022г., която е незаплатена и потребена, видно от изготвените уравнителни сметки за същата. Това задължение на длъжника да заплати посочените суми, произтича от чл. 153, ал. 1, Закона за енергетиката, тъй като той е собственик на жилище, което се намира в сграда – етажна собственост с работеща абонатна станция, като дължимите суми са начислени съобразно с действащата през процесния период нормативна уредба. Непрекъсността на сградната инсталация не позволява обособяване на отделни части от инсталацията, спрямо които може конкретния абонат да се откаже от сградна инсталация отделно, тъй като частта сградна инсталация по своята функционална същност е обща, а и заплащането на сумите е изрично предвидено в чл. 153 от ЗЕ. В тази насока е и Тълкувателно решение 2/2016г. от 25.05.2017г. на ОСГК, ВКС, като по силата на същото з а отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите

С промените от 14.12.2001г. в Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ), съгласно чл. 112 „в”, ал. 2, започва да се разпределя част от постъпилата топлинна енергия в сграда – етажна собственост, като количество топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация.

На 09.12.2003г. е обнародван (бр. 107 на ДВ) и влиза в сила Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно чл. 143, ал. 1 и 3 на всички потребители се разпределя топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на жилищата им по проект. В чл. 153, ал. 1, ЗЕ е дадено определение и за понятието потребител на топлинна енергия – това са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в топлофицирана сграда – етажна собственост. С постановено по реда на чл. 290, ГПК решение, което има задължителен характер, съгласно ТР № 1/2009г., ОСГТК на ВКС е дадено тълкуване на чл. 153, ал. 6, ЗЕ с цел уеднаквяване на съдебната практика. С решение № 221 от 11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г., II т.о., ВКС е прието, че собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. В Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна енергия, качеството „потребител” е равнозначно на купувач. По силата на чл. 150 от Закона за енергетиката, респективно чл.

106а, ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен договор при Общи условия за доставка на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и битовия потребител. По този начин ответниците са обвързани в облигационно правоотношение с „Топлофикация – Габрово” ЕАД по силата на 3 влезлите в сила и сега актуални „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Габрово” ЕАД на потребителите в град Габрово” от 2008г.

За отоплителен сезон 2019/2020г., включващ месеците ноември 2019г., декември 2019г., януари 2020г., февруари 2020г., март 2020г. и април 2020г., за използвана топлинна енергия, ответникът дължи сума в размер на 191,77 лв. /сто деветдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/.

За отоплителен сезон 2020/2021г., включващ месеците ноември 2020г., декември 2020г., януари 2021г., февруари 2021г., март 2021г. и април 2021г., за използвана топлинна енергия, ответникът дължи сума в размер на 219,91 лв. /двеста и деветнадесет лева и деветдесет и една стотинки/.

За отоплителен сезон 2021/2022г., включващ месеците ноември 2021г., декември 2021г., януари 2022г., февруари 2022г., март 2022г. и април 2022г., за използвана топлинна енергия, ответникът дължи сума в размер на 570,42 лв. /петстотин и седемдесет лева и четиридесет и две стотинки/.

За уравняване на изразходената, отчетена и консумирана топлоенергия се изготвят уравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон. След края на отоплителни сезони 2019/2020г. и 2020/2021г. са изготвени уравнителни сметки от месец 08.2020г., месец 07.2021г. и месец 09.2021г., които са положителни, т.е. начислената прогнозна топлоенергия е по – малко от реално консумираната и дължима, поради което ответникът дължи съответно за месец 08.2020г. сума в размер на 12,30 лв., за месец 07.2021г. сума в размер на 322,27 лв. и за месец 09.2021г. сума в размер на 18,37 лв. След края на отоплителен сезон 2021/2022г. е изготвена уравнителна сметка от месец 06.2022г., която е отрицателна, т.е. начислената прогнозна енергия и повече от реално консумираната, поради което на ответникът следва да се възстанови за месец 06.2022г. сума в размер на „-362,45 лв.”. След калкулиране на изравнителните сметки, по същите на ответнкът следва да се възстанови сума в размер на „-9,51 лв.” /девет лева и петдесет и една стотинки/.

След събирането на дължимите суми от отоплителните сезони: съответно: 191,77 лв. за сезон 2019/2020г., 219,91 лв. за сезон 2020/2021г., 570,42 лв. за сезон 2021/2022г. и след изваждане на на сумата, получена от уравнителните сметки от отоплителните сезони в размер на „-9,51 лв.”, се формира задължение в размер на 972,59 лв. /деветстотин седемдесет и два лева и петдесет и девет стотинки/, което е и търсената и дължима главница по настоящия иск.

Падежите за отделните отоплителни сезони, съгласно чл. 154, изр. 2, ЗЕ настъпват след изготвяне на изравнителните сметки, а топлинната енергия се заплаща в срок до 30 дни след съответния месец за доставката й, като след изтичането на срока, абонатът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1, ЗЗД. Начислената лихва за месеците от отоплителен сезон, при който изравнителната сметка е отрицателна, в последствие се премахва с отрицателна лихва за месеца на изравнителната сметка. Поради изпадането в забава правим искане и за начисляване на мораторна лихва в размер на 139,10 4 лева /сто тридесет и девет лева и десет стотинки/ (чл. 32 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди), както следва:

1. 6,29 лв. лихва върху сумата от 22,01 лв. за периода от 01.01.2020г. до 04.11.2022г.;

2. 9,50 лв. лихва върху сумата от 34,26 лв. за периода от 01.02.2020г. до 04.11.2022г.;

3. 10,50 лв. лихва върху сумата от 38,97 лв. за периода от 01.03.2020г. до 04.11.2022г.;

4. 9,18 лв. лихва върху сумата от 35,20 лв. за периода от 01.04.2020г. до 04.11.2022г.;

5. 10,67 лв. лихва върху сумата от 42,27 лв. за периода от 01.05.2020г. до 04.11.2022г.;

6. 4,64 лв. лихва върху сумата от 19,06 лв. за периода от 01.06.2020г. до 04.11.2022г.;

7. 2,65 лв. лихва върху сумата от 12,30 лв. за периода от 01.10.2020г. до 04.11.2022г.;