Решение № 522 от 19.04.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. Русе, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело № 20224520101078 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК.

Ищецът “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, Франция, чрез ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, твърдят, че са се снабдили срещу ответника със заповед за изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 6479/21 г. по описа на РРС за сумата от 1 023,51 лв., представляваща главница по Договор за револвиращ потребителски кредит № CREX-18299799/13.12.2020 г., със законната лихва върху нея от 29.11.2021 г., 209,73 лв.–възнаградителна лихва за периода 01.02.2021 г.-01.01.2022 г. и 74,22 лв.–мораторна лихва за времето 01.03.-16.11.2021 г.Актът бил връчен на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.

Твърдят, че на 13.12.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и ответникът бил сключен Договор за кредит № CREX-18299799 във връзка със закупуването на стока на изплащане. Сочат, че те са изправна страна по облигационната връзка.След сключване на договора, сумата за закупуване на стоката била преведена от дружеството по сметка на упълномощения търговски партньор.За ответника възникнало задължение да им заплати в срок до 01.01.2022 г. общо 12 месечни погасителни вноски от по 102,77 лв., включващи главница и надбавка, съставляваща печалбата на кредитора (чл.2).Въз основа на индивидуалния кредитен профил на клиента бил определен годишен процент на разходите.

Съгласно чл.3 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода забавата върху всяка 1 погасителна вноска.

Твърдят, че ответникът преустановил редовното обслужване на кредита на 01.02.2021 г., като не е заплатил нито една погасителна вноска.

Сочат, че съгласно чл.3 от договора, вземането им станало изискуемо в пълен размер, считано от 01.03.2021 г., поради това, че кредитополучателят допуснал просрочие на две месечни вноски.За това било изпратено уведомление до длъжника на 07.07.2021 г.Алтернативно считат всички претенции за дължими, на основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план.

Искат да се признае за установено по отношение на насрещната страна, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 6479/2021 г. по описа на РРС.

В условията на евентуалност, в случай, че така предявените установителни искове бъдат отхвърлени, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, искат ответникът да бъде осъдена да им заплати процесните суми.

Търсят се разноски за двете производства.

Ответникът П. А. А. не се явява в съдебно заседание.Назначеният му процесуален представител оспорва исковете.Сочи, че кредиторът не е обявил надлежно предсрочната изискуемост на кредита.Счита, че вземанията са погасени по давност.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 6479/2021 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за дължимите от П. А.

А. суми по Договор за револвиращ потребителски кредит № CREX18299799/13.12.2020 г. по пера и размери така, както е заявено по исковата молба.Върху главницата е присъдена законна лихва от 29.11.2021 г.

Длъжникът е осъден да заплати в полза на заявителя и 76,15 лв.-разноски за производството.Заповедта била връчена на лицето в хипотезата на чл.47 ал.6 от ГПК, за което дружеството било уведомено на 02.02.2022 г.Исковата молба по настоящото дело е постъпила на 24.02.2022 г.

По делото са ангажирани доказателства, че на 13.12.2020 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № CREX-18299799, съгласно който на П. А. А. била предоставена сумата от 1 023,51 лв. за закупуването на телевизор на изплащане (999 лв.), при внесени първоначално от потребителя 60 лв., и за финансиране на застраховка “Сигурност на плащанията“ (84,51 лв.).Няма разногласие по въпроса, а това се потвърждава и от приетата по делото счетоводна експертиза, че след възникване на облигационната връзка, сумата за закупуване на стоката била преведена от 2 дружеството по сметка на упълномощения търговски партньор.За ответника възникнало задължение да върне предоставеният му кредит в срок до 01.01.2022 г. чрез 12 месечни погасителни вноски от по 102,77 лв., включващи главница и надбавка, съставляваща печалбата на кредитора (чл.2) при уговорен фиксиран лихвен процент от 32,66 %, формиращ за целия срок на заема възнаградителна лихва от 209,73 лв.В чл.3 от Условия по договора е посочено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода забавата върху всяка погасителна вноска.Страните уговорили, че месечната погасителна вноска ще покрива задължението в последователност разноски, лихви, главница.

По делото се установява, че ответникът преустановил редовното обслужване на кредита на 01.02.2021 г., без да заплати нито една погасителна вноска.Представено е уведомление, адресирано до длъжника от 07.07.2021 г., в което кредитодателят заявил на насрещната страна, че съгласно чл.3 от договора счита вземанията си за изискуеми в пълен размер от 01.03.2021 г.Липсват данни този документ да е връчен на ответника.

Вещото лице е посочило няколко варианта на формиране размерите на дължимите от ответника суми, според момента кога и дали е била обявена надлежно предсрочна изискуемост на кредита. При възприемане на сочената от ищеца дата-01.03.2021 г. вземанията са съответно: главница от 1 023,51 лв.

(134,31 лв. редовно падежирала и 889,21 лв.-предсрочно изискуема), договорна лихва от 13.12.2020 г. до 28.02.2021 г.-75,10 лв., а непадежирала— 34,63 лв., лихва за забава до посочената в заявлението дата-16.11.2021 г.74,62 лв.

Към датата на подаване на заявлението-26.11.2021 г. стойностите са, както следва: главница от 1 023,51 лв. (826 лв. редовно падежирала за времето 01.02.-01.11.2021 г. и 197,45 лв.-предсрочно изискуема), договорна лихва от 13.12.2020 г. до 25.11.2021 г.-206,16 лв., от които непадежирали 3,57 лв., и лихва за забава до 16.11.2022 г.-32,82 лв.

Към датата на депозиране на исковата молба по настоящото дело, когато е изтекъл срокът на действие на договора, вещото лице е изчислило, че дължимата главница възлиза на 1 023,51 лв., а договорната лихва от 01.02.2021 г. до 01.01.2022 г. на 209,73 лв. Обезщетението за забава е посочено за период, различен от претендирания от кредитора.Вещото лице е докладвало, че уговорените стойности по договора за кредит отговарят на изискванията на ЗПП.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6479/2021 г. по описа на РРС, като актът е насочен срещу П. А. А., връчен е в хипотезата на чл.47 ал.6 от ГПк и е за заплащане на сумите, визирани по исковата молба.В указаното от съда време заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си, 3 предвид което претенциите му са допустими.

По делото безспорно се установява, че между страните е бил сключен договор за кредит, съгласно който на ответника била предоставена в заем сумата от 1 023,51 лв., която той се задължил да върне в срок до 01.01.2022 г. чрез 12 месечни погасителни вноски от по 102,77 лева, включващи главница и надбавка, съставляваща печалбата на кредитора, при уговорен фиксиран лихвен процент от 32,66 %, формиращ за целия срок на заема възнаградителна лихва от 209,73 лева.Няма разногласие по въпроса, че кредитодателят е бил изправен съконтрахент.В тежест на ответника е било да установи точното изпълнение по договора, каквито доказателства в хода на производството не бяха ангажирани.Назначеното по делото вещо лице е потвърдило, че кредитополучателят не е погасил нито една вноска по кредита.Това дава право на кредитора да търси реално изпълнение на договорните задължения.Според е въпросът дали дружеството е обявило надлежно предсрочната изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както се твърди по исковата молба.Съдът намира, че събраните по делото доказателства не могат да обосноват такъв извод.Не се установява уведомлението за предсрочна изискуемост да е било надлежно връчено на кредитополучателя.Доколкото обаче срокът на действие на договора е изтекъл преди подаване на исковата молба по настоящото дело, то следва да се вземат предвид дадените разяснения с ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според които искът по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК за вземане по договор за кредит при претендирана от ищеца предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение . С оглед приетото по делото заключение в третия му вариант, исковете за главница и договорна лихва следва да се уважат така, както са предявени.По отношение на лихвата за забава трябва да бъде съобразена стойността по втория вариант на експерта.Над 32,82 лв. искът се явява неоснователен.Такова е и възражението на ответната страна, че претенциите са погасени по давност.В случая не изтекъл нито един от сроковете по чл.110 или чл.111 от ЗЗД както за главното, така и за акцесорните вземания.Предвид този изход на спора, съдът не дължи произнасяне по евентуалните искове.

Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца се следват разноски за производството съразмерно с уважената част от исковете.Ответницата дължи на дружеството сумата от 176,20 лв., представляваща съдебни разходи по настоящото дело.Предвид изхода на спора, присъдените на заявителя разноски в заповедното производство трябва да се редуцират до 58,73 лв.Сумите се дължат по визираната в заповедта за изпълнение банкова сметка.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. А. А., ЕГН **********, от гр.Р ус е , ***********, че дължи на ”БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, Париж, рег.№ 542097902,, чрез ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Младост-4, Бизнес парк София, сграда № 14, сумата от 1 023,51 лв., представляваща главница по Договор за револвиращ потребителски кредит № CREX-18299799/13.12.2020 г., със законната лихва върху нея от 29.11.2021 г., 209,73 лв.–възнаградителна лихва за периода 01.02.2021 г.-01.01.2022 г. и 32,82 лв.–мораторна лихва за времето 01.03.-16.11.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 3279 от 30.11.2021 г. по ч.гр.дело № 6479/2021 г. по описа на РРС.

ОТХВЪРЛЯ претенцият да се признае за установено по отношение на П. А. А., че дължи на ”БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, Париж, рег.№ 542097902,, чрез ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК 204915054, сума за лихва за забава над 32,82 лв. до 74,22 лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА П. А. А., ЕГН **********, от гр.Русе, ***********, да заплати на ”БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, Париж, рег.№ 542097902,, чрез ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Младост-4, Бизнес парк София, сграда № 14, по банкова сметка IBAN: BG 17 ***********, BIC: *** сумата от 778,40 лв.- разноски по делото, както и 73,74 лв.-разходи по ч.гр.дело № 6479/2021 г. по описа на РРС.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2седмичен срок от връчването му на страните .

Разпечатката съдържа 37 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4cc560e0-c655-4672-8202-3ab47740c670