Определение № 5803 от 11.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5803 гр. София, 11.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Велислав Павков Касационно гражданско дело № 20258002103627 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България против решение № 142/17.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 263/2025 г. от състав на АС – Пловдив.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С въззивното решение съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ е основателен за сумата от 10 000 лева, като е потвърдил постановеното в този смисъл решение на ОС – Пазарджик.

Съдът е приел, че на 23.11.2018 г. ищецът е бил привличен като обвиняем с постановление на прокурор. По отношение на същия с постановление на прокурора от 23.11.2018 г. е била взета мярка за неотклонение – задържане на 72 часа, считано от 14.00 ч. на посочената дата като преди това е бил задържан за 24 часа със заповед на орган на МВР от 22.11.2018 г. Приел е за установено също така преди изтичането на 72 часовото задържане от прокурора, съдът да му е определил постоянна мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 500 лв., която не е била изменяна до приключване на наказателното производство. Същото е било 1 прекратено с Постановление от от 24.11.2020 г. поради липса на доказателства за извършване на престъпленията, за които ищецът е бил привлечен като обвиняем, което постановление предвид необжалването му е било влязло в сила на 11.12.2020 г..

Съдът е посочил, че ищецът е претърпял обичайните вреди за лице, обвинено в извършване на престъпление като притеснение, стрес, тревожност, несигурност, накърнено достойнство, чувство за онеправданост и несправедливост, страх от осъждане и пр..Тези неимуществени вреди дори не се нуждаят от пълно и главно доказване доколкото са очевидни и са налице във всеки едни случай на незаконно водено и впоследствие прекратено наказателно производство и са в безспорна причинно следствена връзка с последното. За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди във всеки един конкретен случай следва да бъдат преценявани и т.нар. специфични вреди ,които ищецът твърди да са тежката психо емоционална травма ,претърпяна при ареста и престоя му там,а после в затвора за изтърпяване на 72 часовото задържане,известността му като участик в телевизионно шоу „,което допринесло за интереса към повдигнатото му обвинение , както и смъртта на майка му ,която тежко преживяла обвиненията против ищеца ,разболяла се тежко в резултат на това и починала. По делото с ъ д ъ т е приел за доказано ищецът да е изпаднал в състояние на постравматично стресово разстройство в резултат на ареста му първо за 24 часа , а после за още 72 часа и да е изпитвал тежка тревожност, страх, безсилие, безнадеждност, страх и ужас от осъждане за нещо, което не е извършил, които симптоми са били най –силни в затвора и месец след това като впоследствие са отшумели.

Въз основа на горното съдът е приел, че обезщетението за неимуществени вреди следва да е в размер на 10 000 лева.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правния въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД, критериите и обстоятелствата които следва да се съобразят при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ.

По тези правни въпроси е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези 2 при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения.

Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.

Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по 3 чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 142/17.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 263/2025 г. от състав на АС – Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4