Акт от 10.12.2021, Районен съд - Видин

Р

Е Ш Е Н И Е № 186

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.

Видин, 10.12.2021г.

Районен съд гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав :

Председател:

Владимир Крумов

Съдебни заседатели:

Членове: при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора

.................................. след като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 2094 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от О.М.Б., ЕГН **********, адрес ***, и М.И.Н., ЕГН **********, адрес ***, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Видин с адрес: гр.

Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 87.

Твърди се, че на 15.10.2015г. вечерта Е. Б., майка на първата ищца и баба на втората ищца, била нападната в дома си, удряна с юмруци по лицето, душена и ограбена. Образувано било досъдебно производство № ЗМ 979/2015г. по описа на РУ – Видин към ОД на МВР Видин. На местопрестъплението са задържани трима души за 24 часа, двама мъже и една жена.

По време на транспортирането на заловените лица в служебния автомобил, с тях е разговаряно без присъствието на адвокат и без да бъдат предупредени за правата им, действия, които по-късно са определени от съда като процесуални нарушения.

Местопроизшествието не било запазено, задържаните лица не били обискирани, отвертката, с която били проникнали в жилището, не е потърсена. В апартамента на пострадалата две седмици по-късно е открит пръстов отпечатък на едно от лицата, който е привлечен като обвиняем. Другите две лица са разпитани като свидетели. На 16.10.2015г., сутринта разследващ полицай посещава пострадалата Е.

Б. в болницата, като прави опит да я разпита, но същата все още била в шок. На 19.10.2015г. Окръжна прокуратура Видин дава указания на разследващия полицай да проведе разпознаване от пострадалата и тя да бъде разпитана пред съдия.

Указанията са получени на 21.10.2015г. и не са изпълнени. Ищците били разпитани като свидетели и дали показания, че постарадалата им разказала как трима души са влезли в дома й, двама мъже и една жена, като единият мъж я е бил, а жената е разхвърляла и търсела пари. На 29.10.2015г. в хода на съдебното производство по контрол върху мярката за неотклонение „задържане под стража“, обвиняемият дал обяснения, че в грабежа е участвал и друг мъж, който е упражнил насилието, а обвиняемият му бил „пазач“. На 09.11.2015г. пострадалата Е. Б. починала от усложнения на раните си. През месец февруари на 2016г. Окръжна прокуратура Видин внесла обвинителен акт срещу единствения обвиняем, за престъпленията грабеж на 15.10.2015г., придружен с телесна повреда, от която е последвала смърт – чл. 199, ал. 2, т. 1 от НК и кражби на движими вещи от същото жилище на по – ранни дати, в условията на рецидив – чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК. Окръжен съд Видин, по НОХД № 95/2016г., постановил осъдителна присъда, която по-късно била отменена. На 18.11.2016г. Апелативен съд София установил незаконосъобразно проведено съкратено съдебно следствие, тъй като самопризнанията не се подкрепяли от доказателствения материал, и върнал делото за ново разглеждане в Окръжен съд Видин. Апелативен съд София установил противоречия между данните по делото и твърденията в обвинителния акт „тези доказателствени материали не съдържат никакви конкретни данни, идентифициращи и определящи именно подсъдимият, като лицето, употребило физическо насилие спрямо пострадалата Е. Б. /чрез нанасяне на удари в областта на главата й/…………….. в част от цитираните доказателствени средства /показанията на О.Б./ се съдържат преки производни доказателства, че нападението над пострадалата, осъществено на 15.10.2015г., не е било извършено само от едно лице, което се явява в пълен противовес на обстоятелствата в обвинителния акт, че подсъдимият сам е извършил инкриминираното посегателство на 15.10.2015г.“. Било образувано НОХД № 317/2016г. по описа на Окръжен съд Видин, като с присъда от 12.05.2017г. бил признат подсъдимият за виновен по всички обвинения. Двама от членовете на съдебния състав подписали присъдата с особено мнение, че подсъдимият не е автор на извършеното физическо насилие, а само на кражбите. На 20.02.2019г. Апелативен съд София постановил решение, с което установил за недоказано, че подсъдимият е употребил физическа сила над пострадалата. Обвинението в грабеж отпаднало изцяло и деянието в нощта на 15.10.2015г. било преквалифицирано като другите деяния – в рецидивна кражба по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК. Съдебният състав констатирал по същество неефективността на следствените действия през първите няколко дни след престъплението и липсата на всякакви опити да се върви по т.нар. „горещи следи“ за разкриване на престъплението, както и изгубването на единствения видеозапис от външна камера : „В началото на своя доказателствен анализ настоящият съдебен състав намира за необходимо да установи обстоятелството, че органите на досъдебното производство не са провели адекватно във времето и законосъобразно съобразно изискванията на НПК първоначално разследване на обстоятелствата, свързани с нанесения по отношение на починалата Е. П. Б. побой на 15.10.2015г. и в дните преди това.

Органите на досъдебното производство не са извършили необходимото освидетелстване на задържаните лица на 15.10.2015г. - подсъдимия П. А. П., св.Р. А. М. и св.Б. С. А., като не са положили усилия да изземат биологични и други материални следи от дрехите и обувките на тези лица (с оглед на нараняванията на пострадалата Е. П. Б. върху нейните нападатели очевидно е трябвало да има биологични следи от кожата и кръвта на пострадалата). Разследващите са пропуснали да разпитат приживе като свидетел пострадалата Е. П. Б., макар тя да е била в състояние да свидетелства в периода между 18.10.2015г. и 22.10.2015г.

(в тази насока са категоричните показания на нейните близки - свидетелите Н. и О. Б., както и медицинската документация от МБАЛ „С. П.”-гр.В.), както и да направят опит тя да разпознае своя нападател (нападатели). По този начин органите на досъдебното производство са пропуснали възможността да попълнят делото с източници на доказателства от изключително голямо значение за разкриване на обективната истина.

Тези пропуски на разследващите органи принципно не могат да бъдат компенсирани чрез събирането на останалите доказателства и доказателствени средства, достъпни по делото ……….. Тук още един път съдът не може да не отбележи, че абсолютно непрофесионално разследващите органи са пропуснали извършването на едно елементарно и основно следствено действие - личен обиск на подсъдимия П., за което са били налице всички законови предпоставки по чл.164, ал.1, т.1 НПК.

Учудващи са допуснатите пропуски на разследващите органи при извършване на най-важните следствени действия - първоначалните действия по разследване по т.нар. „горещи следи”. Ясно е, че при задържане на лице, което е заподозряно за извършване на престъпление, това лице трябва да бъде обискирано, освидетелствано и прегледано от лекар. Абсолютно същото важи за неговите евентуални съучастници (св.М. и св.А.), които са задържани от редовите полицейски служители заради очевидната им и известна на хората от [населено място] връзка с евентуалния извършител на престъплението и спрямо които не са извършени също действия като обиск, освидетелстване, разпит и пр.“.

На

11.03.2019г. Апелативна прокуратура София протестира решението пред Върховния касационен съд, поддържайки, че е налице грабеж и достатъчно доказателства, които установяват употребата на сила от страна на подсъдимия. В протеста прокурорът изразил признанието „Напълно споделям критиката на въззивната инстанция по отношение събирането и доказателствата при разследването и непоправимите пропуски, допуснати от органите на досъдебното производство в началния етап.“.

На

02.10.2019г. Върховния касационен съд постановил решение, с което потвърдил крайния извод за „липса на достатъчно доказателства, че автор на упражненото насилие върху пострадалата Б. е именно подсъдимият, което изключва възможността за ангажиране на наказателната му отговорност за грабеж“. Същото решение е окончателно.

Ищците твърдят, че първоначалната проверка на нападението над Е. Б. е небрежна, повърхностна и пасивна, без намерение да се разкрие извършителя. Въведени са обстоятелства относно бездействия на полицейски служители, неизвършването на елементарни стъпки за запазване на местопроизшествието и изспускане на всички „горещи следи“ от престъплението. Ищците не спорят относно налагането на наказание „лишаване от свобода“ в размер на осем години за кражби. Изясняването на побоя над пострадалата е провалено от самото начало, така, че каквито и действия да са извършени впоследствие, извършителят не може да се установи.

Твърди се, че полицейските служители не са успяли да предприемат множество очевидни стъпки за осигуряване на ключови доказателства, които биха могли да идентифицират лицето нанесло побоя. Въведени са обстоятелства на бездействие : не е запазено местопроизшествието; не са търсени отпечатъци в съседния апартамент – необитаван и намерен с отворена врата; не са обискирани задържаните на 15.10.2015г. лица; същите не са освидетелствани за биологични следи; не са иззети като веществени доказателства дрехите им и не са изследвани тези дрехи за биологични следи; не е разпитана пострадалата и не е извършено разпознаване; не е освидетелствана пострадалата за биологични следи; загубен е единствения видеозапис от външна камера; не е извършено обширно търсене на отвертката, използвана за проникване в жилището; незаконно е разпитван задържания обвиняем без присъствието на адвокат; и др. Според Апелативен съд София тези недостатъци правят невъзможно да се установи кой е пребил възрастната жена. Липсата на събрани доказателства е очевидна от преценката на Прокуратурата да не повдигне обвинение в условията на съучастие, въпреки данните за повече от един извършител.

Вместо да бъде проявено усърдие за извършване на всички или някои от горните действия, полицаите се задоволили с единия открит пръстов отпечатък в апартамента на пострадалото лице. Последният е на лице с 23 присъди за извършени престъпления, като му било приписано случилото се с пострадалото лице. В резултат на горното не бе идентифициран истинския нападател на пострадалото лице. По този начин престъплението за нанасяне на телесна повреда с последвала смърт останало неразкрито.

Съгласно практиката на ЕСПЧ, Чл. 2 от КЗПЧОС налага задължение на държавите да гарантират правото на живот чрез въвеждане на ефективни наказателноправни разпоредби за превенция на престъпления против личността, подкрепени от способи за противодействие и наказване за неспазване на тези разпоредби. Оттук следва, че трябва да има форма на ефективно официално разследване, когато има основание да се счита, че дадено лице е претърпяло животозастрашаващи наранявания при съмнителни обстоятелства, дори когато предполагаемия извършител на смъртоносното нападение не е държавен служител. С цел да бъде ефективно разследването, то трябва да е в състояние да доведе до установяване на фактите и, когато е необходимо идентифициране и наказване на отговорните лица. Задължението да се проведе ефективно разследване е задължение, не за резултат, а за способ.

В настоящия случай Досъдебно производство № ЗМ 979/2015г. по описа на РУ Видин към ОД на МВР – Видин не е довело до установяване на относимите факти и идентифицирането на отговорно за смъртта лице. Налице е нарушение на чл. 2 от КЗПЧОС, поради бездействието на ответната страна.

Образуването на досъдебно производство накарало ищците да повярват, че ще има лице признато за виновно за смъртта на тяхната баба и майка и че справедливостта ще бъде възстановена. Това не се е случило. Ищците са претърпяли неимуществени вреди, състоящи се в разочарование от работата на полицейските органи, фрустриране от липсата на наказание за посегателството срещу живота, дълбоко чувство на безпомощност и гняв поради нереализираното възмездие, усещане, че ищците не живеят в правова държава.