Решение № 3005 от 13.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3005 гр. Пловдив, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330103800 по описа за 2025 година

Ц. И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. **, ул. „**“ № **, чрез процесуалният си представител адв. С. Н., вписан в АК - **, със съдебен адрес: гр. **, ул. „**" № **, е предявила СРЕЩУ „ВИВУС.БГ“ ЕООД с ЕИК:

202393458 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, ул.

"Димитър Хаджикоцев" № 52-54 установителни искове за прогласяване нищожността на клауза от онлайн договор за кредит № ** от **, сключен от ищцата Ц. И. Р., ЕГН ********** с ответника „ВИВУС.БГ“ ЕООД с ЕИК:

202393458, предвиждаща заплащане на такса бързо разглеждане на документи в размер на 167,11 лв., като противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 10а вр. чл. 19 ал.1 и ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 143, вр. с чл.

144 от ЗЗП.

Ищцата твърди, че с ответника са сключили Договор за кредит от **г., по силата на който й била предоставена сума в размер на 900 лв., при фиксиран лихвен процент 40,99 % и ГПР 49.60 %. В договора била обективирана клауза, предвиждаща заплащането на такса за бързо 1 разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 167,11 лв.

Касаело се за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП, с която се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, като тази такса представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на член 19, ал. 4 ЗПК. Отделно от това сочи, че на основание чл. 10а от Закона за потребителските кредити кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като член 10а, ал. 2 ЗПК изрично запретява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, счита, че ответното дружество - кредитодател не е имал правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя на такса за експресното разглеждане на кредита, ето защо клаузата се явява нищожна. Също така клаузата била договорена изцяло във вреда на потребителя по смисъла на, чл.

143, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на потребителите, като не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. За пълнота следва да се отбележи че процесната клауза не се явява индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй като договора е изпратен от кредитора и приет от потребителя по реда на чл. 6 от ЗПФРУ, без същия да има право и възможност да договаря клаузата по договора.

Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен при съображения, подробно изложени в отговора. Твърди, че всички законови изисквания са спазени, както и че договорът не противоречи на добрите нрави. Оспорва твърденията за наличие на неравноправни клаузи,в това число и относно клаузата, предвиждаща задължение за плащане на такса за бързо разглеждане. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Възразява срещу претенцията за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое 2 убеждение и съобразно член 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С определение от 10.06.2025 г. е отделено като безспорно и признато между страните обстоятелството, че страните са сключили Договор за кредит № **от **г.

Предявените искове са в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по–леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Прогласи ли нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада и вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци – виж решение № 52 от 14.05.2021 г.по гр. д.№4923/2019 г. на IV г. о., решение № 156 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IVг.о.,решение № 136 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г.о.,решение № 2 от 22.04.2020 г. по гр. д. № 1153/2019 г. на IV г. о. и др.

Сключеният между страните Договор за кредит № **от **г. има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на член 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП и за него са приложими разпоредбите на член 143 и 146 ЗЗП, както и и защитата по ЗЗП.

Установява се по делото, че на **. страните са сключили Договор за кредит. С него е уговорено задължение за заплащане на сума за експресно разглеждане в размер на 167,11 лева. Страните са уговорили, че неразделна част от договора са Общите условия на Договора за кредит, които са били получени от кредитополучателя. Видно е от Общите условия, че преди отпускане на кредита страните по договора са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР. В Общите условия на Договора за кредит е прието относно таксата за бързо разглеждане, че се касае за такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за 3 бързо разглеждане от кредитора на Искането за отпускане на кредит, която гарантира обработка на искането за кредит в рамките на 15 минути от подаването. Съгласно ОУ кредиторът дава право на кредитополучателя изрично да заяви получаването на бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му.

След като се касае до договор за потребителски кредит, то на първо място следва да се разгледат твърденията за противоречие с разпоредбите на ЗПК. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в член 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на член 10а, ал. 1 от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Таксата за експресно/бързо разглеждане е свързана с усвояването и управлението на кредита. Предвидената клауза за бързо разглеждане в процесния договор противоречи на член 10а, ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна. Оттук и предявеният иск следва да се уважи, доколкото оспорената клауза противоречи на закона.

Следователно предявеният иск с правно основание член 26, ал.1, пр.1 ЗЗД е основателен, поради което не са налице условията за разглеждането на другите релевирани от ищцата основания за нищожност на процесната клауза – заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

По разноските: Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно 4 доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в договорът за правна защита и съдействие изрично е посочен този текст от закона.

Възнаграждението съдът определя в размер на 300 лв..

На основание член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски от 50 лева държавна такса.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Ц. И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. **, ул. „**“ № **, чрез процесуалният си представител адв. С. Н., вписан в АК - **, със съдебен адрес: гр. **, ул. „**" № **, е предявила СРЕЩУ „ВИВУС.БГ“ ЕООД с ЕИК: 202393458 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, че клаузата за такса бързо разглеждане, уговорена в договор за кредит № **от **г., предвиждаща задължение на ищеца за заплащане на сума в общ размер на 167,11 лв. – такса за бързо разглеждане на договора за кредит, е нищожна поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 – 54, да заплати на адв. С. Н., ПАК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАд в, сумата от 300 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 – 54, да заплати на Ц. И. Р., ЕГН ********** разноски по член 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. за държавна такса по производството.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 5