Решение № 152 от 11.02.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Пазарджик, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20215220102194 по описа за 2021 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от СТ. АТ. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „С.В.“ № 2, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „И.В.“ № 12, ет. 1, офис 4 за адвокат А.К., против ИЛ. В. ЯНЧ., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ.

С., ул. „17-та“ № 33, с искане да бъдат изменени мерките определени с Решение №14/13.01.2021 г. на РС Пазарджик, постановено по гр.д. № 2316/2020 г., в частта на определения режим на лични контакти на майката с децата, като бъде определен нов такъв, съпътстван с определени защитни мерки. Претендира разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че с Решение №14/13.01.2021 г. на РС Пазарджик, постановено по гр.д. №2316/2020 г., е утвърдено постигнато между страните в качеството им на родители на В.С. Й.а, ЕГН ********** и И.С. Й., ЕГН ********** споразумение относно упражняването на родителските права, като били предоставени на ищеца, местоживеенето на децата, определено при него, режим на лични контакти на ответницата с децата и издръжка, която ответницата да заплаща на децата. Като причина за изменението на мерките сочи, че било продиктувано от обстоятелството, че майката не полагала адекватни грижи за децата, често пъти били изоставяни сами, върху тях било оказвано и домашно насилие, не бил упражняван контрол и по отношение училищните им занимания, не се полагали грижи и за тяхното възпитание. Сочи, че ответницата родила и още едно детемомченце, с чиито баща са разделени, което още повече влошило средата, в която били отглеждани и възпитавани децата.

Твърди, че от месец август 2020 г. до средата на месец март 2021 г. ответницата нито веднъж не потърсила децата. Синът им И. бил в болница, като за това бащата уведомил майката, за да е придружител на детето в болницата, но тя отказала, като поради тази причина придружител била неговата майка И.Т.. Сочи, че през месец февруари 2021 г. майката на ищеца завела децата до с.В., за да се видят с дядо си /бащата на ответницата, който не живее заедно със същата и нейната майка/. Децата пожелали да видят и малкото си братче В. и отишли до дома на ответницата. Върнали се много бързо разплакани, посърнали, защото брутално били изгонени от майка си, наругани, наречени с обидни и вулгарни думи, 1 било им заявено, че те не са деца на ответницата, че тя има само едно дете-В.. Ищецът твърди, че с майка му едва успели да успокоят децата.

Сочи, че в средата на месец март 2021 г. ответницата поискала да вземе децата си при себе си за събота и неделя. Твърди, че още с пристигането в дома на ответницата дъщеря им В. била жестоко набита от майка си, тъй като споделила с нея, че в Б. се чувствала много добре. Наред с упражненото от ответницата насилие, дъщеря им била наречена от майка си с обидни и вулгарни думи. Ответницата крещяла, заплашвала децата, наричала ги неблагодарници. Сочи, че синът им И. изпаднал в стрес и започнал да крещи на майка си да спре с виковете, посегнал към нож и заплашил, че ще се нарани, ако майка му не спре да крещи и да ги обижда. Ответницата взела телефоните на децата и два дни ги държала заключени в дома си. Още с прибирането си в дома в гр.Б. дъщеря им В. заявила на баща си, че повече не желае и няма да ходи да се вижда с майка си, заявила, че й е „омръзнало цял живот да бъде боксова круша на майка си". Децата му разказали какво се е случило. Сочи, че И. бил в много лошо психо-емоционално състояние: агресивен към ищеца, към баба си, сестра си и то не само вербално, отказвал да се съобрази с настояванията им да не употребява нецензурни думи, да не бъде арогантен, да бъде уважителен към хората, с които живее и които са неговото семейство, да бъде внимателен и прилежен в училище.

Ищецът твърди, че с дъщеря му веднага подали жалба срещу ответницата в Детска педагогическа стая-С. и в ДСП ,Отдел"Закрила на детето" гр. С.. Сочи, че отново били насочени да ползваме услугите на КСУДС- гр.Пазарджик. От 29.03.2021 г. с дъщеря му В. работил специалист, а от 31.03.2021 г. със сина им И. работил психолог. Ищецът също се записал заедно с децата да ползвам услугите на специалист, осигуряващ му подкрепа за преодоляване на трудностите, свързани с тях. Посочва, че тримата редовно посещават комплекса, съобразно изготвения им план, който е за шест месеца. Въпреки че ответницата също е била насочена от ДСП-С. към работа със специалист от КСУДС-Пазарджик, същата категорично е отказала.

Твърди, че след случая от март 2021 г. дъщеря им В. категорично отказвала да се вижда с майка си, а и последната не изявявала желание за такъв контакт, не полагала никакви усилия да предразположи дъщеря им за срещи с нея, да изгражда доверителна връзка с нея. Сочи, че синът им И. няколко пъти е ходил при майка си в с. В., но след срещите с ответницата психо-емоционалного му състояние рязко се влошавало и с много търпение, разговори, внимание, любов едва ищецът успявал с помощта на майка си и психолога от КСУДС-Пазарджик да го успокоят, да коригират поведението му и така до следващата среща с ответницата, когато всичко започва отначало. Излага твърдения, че промяната в психо-емоционалното състояние на детето И. се забелязвало и от класния му ръководител.

Сочи, че при едно от посещенията си при ответницата, последната набила И., обиждала го и той не искал да остане. Излага твърдения досежно манипулация относно детето И. от страна на ответницата. Посочва, че от началото на месец юни 2021 г. И. станал особено тревожен, неспокоен, като причината била, че ответницата и нейната майка му говорели, че ще го вземат при тях, от дома на ищеца и щели да го дадат за осиновяване.

В обобщение на всичко, ищецът счита, че сега действащите мерки са неефективни, не се отразяват добре на положението на децата. Сочи, че упражненото от ответницата физическо насилие върху децата, грубото им манипулиране от майката чрез принуждаване децата да възприемат като свои нейните желания, възгледи, правила за поведение, оценки за хората, които ги отглеждат и възпитават децата, имат значение за определяне на режима за лични контакти с този родител, защото това поведение на майката не може да бъде неглижирано и толерирано щом резултира негативно върху физическото, психоемоционално и интелектуалното развитие на децата и е пречка за тяхното правилно отглеждане, възпитание и осигуряване на нормална среда за израстването им като 2 пълноценни личности. Във връзка с горното счита, че следва да бъде определен нов режим на лични контакти, основан на изменените обстоятелства, който режим обаче следва да се съпътства с определяне на подходящи защитни мерки по чл.59, ал.8 от СК: През първите шест месеца, считано от влизане на решението в сила, майката да вижда децата всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 ч. до 12:00 ч. в контактния център на територията на ДСПгр.С. в присъствието на служител на ДСП-С., респ. психолог или друго лице, медииращо срещите, като задължава бащата да осигури присъствието на децата. През следващите шест месеца майката да взема децата всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 ч. до 16:00 ч. на същия ден. След изтичането на последните шест месеца майката да взема децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя с преспиване, 10 дни през лятната ваканция, когато бащата не е в годишен отпуск; през всяка четна година -за Нова година, първия ден на Великден, почивните дни около 1-ви май; през всяка нечетна година-за Коледа, втория ден на Великден и почивните дни около 6-ги май; на рождените дни на децата-от 16:00 ч. до 18:00 ч., ако са на училище първа смяна, респ. ако са на училище втора смяна- от 10:00 ч. до 12:00 ч.

Смята, че с решението следва да бъде разпоредено на ответницата да оказва съдействие на служителите на ДСП-гр.С., както и да се включи в ползването на социална услуга при КСУДС-гр.Пазарджик за консултиране и подпомагане на осъществяване на нормален и адекватен на нуждите и интересите на децата контакт с тях.

В хода по същество С.Й., чрез процесуалния си представител адвокат К., моли за постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена. Депозира писмена защита.

На ответната страна са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.131 от ГПК, ответникът ИЛ. В. ЯНЧ. е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адвокат В.К., САК, в който твърди, че предявения иск е неоснователен и не са налице основания за промяна на определения режим на лични контакти на майката с децата си.

Не оспорва, че с решение №14 от 13.01.2021 г. по гр.д. №2316/2020г. по описа на РСПазарджик е одобрено постигнатото между страните споразумение, касаещо упражняването на родителските права над децата, лични контакти, местоживеене и т.н.

Оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства за събития от 2021г. като неверни или тенденциозно представени.

Твърди, че децата се отглеждали от майка на ищеца, а той не се грижил за тях, тъй като имал друго семейство в гр. Б. и тази семейна среда не създавала сигурност за децата.

Сочи, че ищецът и майка му създавали пречки на ответницата да общува пълноценно с децата съгласно одобреното от съда споразумение и на децата се внушавало, че майка им не се интересува от тях и ги е изоставила, и че ще бъдат дадени за осиновяване. Посочвам, че от месец май 2021 г. ответницата нямала контакти с дъщеря си В., И., независимо от ограниченията търсил майка си. Твърди, че поради обстоятелството, че е търсил майка си е малтретирано, ограничавани са му джобните пари, лишаван е от телефон, заплашвано е с побой, имало е случаи на физическа разправа, в резултат на което детето било агресивно.

Сочи, че имало силна връзка между И. и другото дете на ответницата В., което е на три години и половина. Сочи причина за поведението на И. и на В., именно въздействието от техния баща и баба им по бащина линия. Излага твърдения касаещи поведението на дъщеря й В. към ответницата. Сочи, че е ударила В. един шамар, в резултат на което ответницата й отвърнала.

Като причина за проблемното поведение на децата сочи грижите полагани от баща им и неговата майка.

Оспорва твърдението, че е отказвала да участва в социалната услуга на КСУДС3 Пазарджик, като сочи, че в настоящия момент посещава центъра, като е постигнала договореност срещите с психолог да се осъществяват в гр. С., който е по-близо до местоживеенето й, в сравнение с гр. Пазарджик.

Оспорва, че децата са записани от баща им да участват в спортни клубове, като това се случило по време на съжителството им

В открито съдебно заседание ответницата, чрез пълномощника си адвокат К. моли съда да отхвърли предявената искова претенция. Депозира писмена защита.

Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр. Пазарджик не изразява становище по молбата извън изготвения социален доклад.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните, че са родители на непълнолетните деца В.С. Й.а, ЕГН ********** и И.С. Й., ЕГН **********, както и че с Решение №14 от 13.01.2021 г. по гр.д. №2316/2020г. по описа на РС-Пазарджик е одобрено постигнатото между страните споразумение, касаещо упражняването на родителските права над децата, лични контакти, местоживеене и т.н. Горното се установява и от приложеното по делото с Решение №14 от 13.01.2021 г. по гр.д. №2316/2020г. по описа на РС-Пазарджик и удостоверения за раждане на децата приложени на л. 9 и л. 10 от делото. От приложеното по делото удостоверение за раждане № 0000001643/29.12.2017 г. се установява, че ответницата е родител – майка и на детето В. A. С., родено на 28.12.2017 г..

По делото са приложени планове за услуги от Комплекс за социални услуги за деца и семейства гр. Пазарджик на детето В. Й.а, детето И. Й., ищеца С.Й., бабата на децата по бащина линия И.Т., ответницата И.Я.. От същите се установява какви действия са планирани във връзка с горепосочените лица, а именно „Определяне на основните зони и нужди, „Договаряне на целите на съвместната работа“, „Планирани срещи със специалисти със случая“ и „Планирани преглед на плана“. Приложен е по делото и Договор № 97/09.08.2021 г. за предоставяне на социални услуги в „Център за обществена подкрепа“ към КУСДС – Пазарджик, сключен между „Консорциум за социално развитие – Пазарджик“ и ответницата ИЛ. В. ЯНЧ.. От него се установява, че страните са уговорили ответницата да ползва следните социални услуги в „Център за обществена подкрепа“ към КУСДС – Пазарджик – „Консултиране и подкрепа на семейства от общността – подобряване на взаимоотношенията с децата и другия родител“.

Разпечатката съдържа 31 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4cc46aeb-761d-4164-8962-a90298e1e84a